Решение № 4654 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5376/2010 г.

ВАСV отделение01.04.2011 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ВЕЦ Своге" АД, гр. София, против т. 2 от решение № Ц-018 от 31.03.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ОСЪЖДА "ВЕЦ-Своге" АД, ЕИК 130928931, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, ул. "Христофор Колумб" № 41 да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране сумата 150 лв., представляваща направени по делото разноски. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 4654 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5376/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ВЕЦ Своге" АД, гр. София, против т. 2 от решение № Ц-18 от 31.03.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са определени преференциални цени за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с мощност до 10 МW в т. ч. и на ниско напорни руслови водноелектрически централи с инсталирана мощност до 5 МW. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа мотиви, които да обосноват приетите цени, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - решението е взето без проведено обсъждане и съобразяване със становищата на заинтересованите лица, издадено е в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Моли за отмяната му и претендира направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й Върховният административен съд, пето отделение, приема за установено следното: На 29.01.2010 г. "ВЕЦ Своге" АД е депозирало заявление за актуализиране на преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от ниско напорни руслови ВЕЦ. В изпълнение на задължението на регулаторния орган по чл. 21, ал. 1 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) да определя ежегодно преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми или алтернативни енергийни източници дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на регулаторния орган са изготвили доклад, който е представен на заинтересованите ведомства и организации за обсъждане. На проведено закрито заседание на 22.03.2010 г. ДКЕВР е обсъдила доклада относно определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи, вятърни генератори, фотоволтаични модули, директно изгаряне на биомаса и индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, приела е същия, насрочила е открито заседание за разглеждането му и е постановила да бъдат поканени заинтересуваните страни. Жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу доклада на 30.03.2010 г., като е посочил, че същият е относим към актуализиране на цените, определени с решение № Ц-04/30.03.2009 г., което не касае преференциалната цена на ниско напорните руслови ВЕЦ, определена с решение № Ц-14/12.05.2009 г. на основание различна процедура, касаеща определяне на първоначалната цена за различен вид технология съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ вр. чл. 19а, ал. 1 и 4 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). На 30.03.2010 г. е проведено открито заседание на ДКЕВР, на което е разгледан доклада и е насрочено закрито заседание. На проведеното на 31.03.2010 г. закрито заседание комисията е приела оспореното решение, с което е определила, считано от 01.04.2010 г. преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източни и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МW., в т. ч. и на ниско напорни руслови водноелектрически централи с инсталирана мощност до 5 МWт. -200.09 лв./МWh без ДДС. Комисията е приложила разходоориентиран подход при определяне на добавките за преференциалните цени на електрическата енергия произведена от ВЕИ и е образувала цените по следния начин: изчислена е разходоориентираната анюитетна цена за период между 10 и 25 години взависимост от енергийния източник и вида технология; изчислена е средната продажна цена на крайните снабдители за предходната календарна година по която са продавали електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн. лв. по утвърдените на всяко предприятие цени за тези потребители по тарифни зони и групи за периода 2009 г. и е установен размер на 80 % от тази цена; изчислени са добавките, които следва да бъдат дадени за преференциалните цени на електрическата енергия произведена от ВЕИ, като разлика между изчислената разходоориентирана цена и 80% от средната продажна цена на крайните снабдители. Разходоориентираната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от ниско напорни, руслови ВЕЦ с мощност до 5 МW в размер на 199.93 лв./ MWh е изчислена като са взети предвид следните фактори: инсталираната мощност, стойността на инвестицията, средногодишната производителност при 4500 работни часа годишно и 3% електроенергия за собствени нужди, годишни експлоатационни разходи за общото производимо количество, годишни разходи за амортизация при 15 годишен срок за амортизиране, средно претеглена норма на възвръщаемост 7.6%, изчислена при съотношение на собствен към привлечен капитал, норма на възвращаемост на привлечения капитал и норма на възвращаемост на собствения капитал след данъчно облагане и период на експлоатация на проекта - 15 години. Преференциалните цени са определени като е изчислена средната продажна цена на крайните снабдители за предходната календарна година - 2009, по която са продавали електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19.5 млн. лв. по утвърдените на всяко предприятие цени за тези потребители по тарифни зони и групи за периода 2009 г. и е установен размер на 80 % от тази цена. Изчислени са минималните размери на добавките в цените - 95% от приетите с решение № Ц-04/30.03.2009 г. и други решения от 2009 г., с които са определяне преференциалните цени за предходния период; определени са добавки в размер на 95 % от приетите за предходния период; определи са преференциални цени за електрическа енергия, като сбор от 80% от средната продажна цена на крайните снабдители за предходната календарна година и 95 % от добавките за предходния период. Преференциалната цена в размер на 199 лв./МWh е определена с решение № Ц-14/12.05.2009 г. Предвид ограничението по чл. 21, ал. 3 от ЗВАЕИБ се получава, че добавка в размер на 95% от тази през предходния период е по-висока от изчислената по разходоориентирания подход, поради което с т. 2 от оспореното решение е определена преференциална цена, с включена добавка 95% от добавката по решение № Ц-14/2009 г. Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от заключението на изслушаната съдебно - икономическа експертиза, неоспорена от страните. С оглед на така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1 от ЗВАЕИБ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад на дирекциите, протоколни решения) и са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на преференциалните цени и техните стойности. Ето защо доводите на дружеството - жалбоподател за липса на мотиви са неоснователни. Такива са и твърденията, че оспореното решение е общ административен акт. Със същото в обжалваната му част е определена преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от ниско напорни, руслови ВЕЦ с инсталирана мощност до 5 МWh, считано от 01.04.2010 г. От тук следва, че решението има конкретни адресати - производители на електрическа енергия от ниско напорни, руслови ВЕЦ и не е с еднократно правно действие. С него не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, поради което не е общ административен акт, съобразно легалното определение на чл. 65 от АПК. При постановяване на решението на ДКЕВР в оспорената част не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на жалбоподателя за противоречие на оспорения акт с изискванията на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) са неоснователни. В решението е обсъдено становището на жалбоподателя, заедно с останалите депозирани становища и възражения, направени на проведеното открито заседание. Фактът, че изготвения доклад не е подписан не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Докладът е разгледан и приет с решение на ДКЕВР и е подложен на обсъждане със заинтересуваните лица. Доклада е представен на откритото заседание на комисията и по този начин е осигурена възможност на всички заинтересовани на прецизират доводите и становищата си. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗВАЕИБ общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, на преференциални цени, определени от регулаторния орган по реда на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), приета с ПМС № 25 от 20.02.2004 г., издадена на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В случая решението на комисията в оспорената част е взето след публично обсъждане на доклада на специалистите, публикуван на интернет страницата на регулаторния орган и след проведено открито заседание, на което са взети предвид становищата и възраженията на заинтересованите организации, държавни органи и енергийни предприятия във връзка с доклада (чл. 30, ал. 2 от НРЦЕЕ). Решението на регулаторния орган е взето след съобразяване със становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията (възраженията и доводите са обсъдени на проведеното на 31.03.2010 г. закрито заседание) и е публикувано по реда на чл. 34, ал. 4 от наредбата. Следователно при постановяване на решението в оспорената част не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да го опорочават, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Решението в оспорената му част е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Определените от ДКЕВР преференциални цени за електрическата енергия, произведена от ниско напорни руслови водноелектрически централи с инсталирана мощност до 5 МW са формирани в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 2 и 3 от ЗВАЕИБ. Преференциалната цена е определена в размер на 80 % от средната продажна цена на крайните снабдители за предходната година. Понятието "средна пазарна цена за крайните снабдители" е нормативно определено в разпоредбата на § 1, т. 12 от ПР на НРЦЕЕ като средната цена на електрическата енергия при продажба на стопански и битови потребители за определен период от време, претеглено според относителния дял на потреблението им по съответните тарифни цени в общото потребление. Въз основа на тази дефиниция комисията е взела предвид цените, определени за предходната 2009 г., по които крайните снабдители са продавали електрическа енергия на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и годишен оборот до 19.5 млн. лв. Добавката, предвидена в нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗВАЕИБ, е изчислена съобразно критериите, предвидени в НРЦЕЕ, като от страна на регулаторния орган е използван разходоориентиран подход. Взети са предвид критериите, предвидени в чл. 19а от наредбата: вида на технологията, големината на инсталираната мощност, наличния ресурс на първичния енергиен източник, както и са извършени анализи на необходимите инвестиционни разходи за производство според конкретната технология, а също и на нормите на възвращаемост на собствения и привлечения капитал, предвидени в чл. 19, ал. 4 от НРЦЕЕ. Следователно добавката е изчислена от комисията при отчитане на общите и специални критерии на чл. 19а от НРЦЕЕ, т. е в съответствие с нормативните изисквания. Доводът, че при изчисляване на добавката не е отчетен вида на технологията не може да бъде споделен, тъй като цените на електрическата енергия, произведена от ниско напорни руслови водноелектрически централи са предмет на отделен акт на комисията (решение № Ц-14/2009 г.). Фактът, че преференциалните цени са определени без предварително утвърдена методика не опорочава постановеното решение, тъй като нормативноустановените критерии са спазени. След констатация, че определената при отчитане на горните условия добавка е със стойност по-ниска от 95% от добавката за предходната година, правилно стойността на добавката за водноелектрическите централи е определена от регулаторния орган в размера, предвиден в чл. 21, ал. 3 от ЗВАЕИБ, а именно като 95% от добавката за предходната година, определена с решение № Ц-14/2009 г. на комисията. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от ниско напорни руслови ВЕЦ с инсталирана мощност до 5 МW е определена като е изчислена цена чрез прилагане на разходноориентиран подход; установена е средната продажна цена на крайните снабдители за предходната календарна година - 2009, както и стойността на 80% от тази цена; изчислена е ограничителната стойност на добавката -95% от добавката за предходния период, определена е конкретната преференциална цена в размер 200.09 лв./MWh като сбор от 80% от средната продажна цена на крайните снабдители за 2009 г. и 95% от добавката за предходната година. Следователно така определената цена е в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 2 и 3 от ЗВАЕИБ, като са приложени и критериите по чл. 19а, ал. 1 от НРЦЕЕ. Направеното в писмената защита на жалбоподателя оспорване на приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, е неоснователно. Последното е в съответствие с всички събрани доказателства, като липсват такива, които да го опровергават. От изложеното следва, че определената в т. 2 от оспореното решение преференциална цена е формирана при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на регулаторния орган и в изпълнение на изискванията за създаване условия за стимулиране и развитие на технологиите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и за насърчаване и разширяване на производството на електрическа енергия от такива източници. По този начин са осъществени и целите на ЗВАЕИБ, предвидени в чл. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 - насърчаване развитието и използването на технологии за производство и потребление на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници, опазване на околната среда и създаване на условия за стабилно местно и регионално развитие. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваната част с целта на закона са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото следва да се осъди "ВЕЦ - Своге" АД да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 21, ал. 2