Решение № 221 от 7.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2849/2015 г.
ВКСII търговско отделение07.12.2016 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 610 от 26.03.2015 г. на САС по т. д. № 4472/2014 в обжалваната част. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за повторно разглеждане от друг съдебен състав.
Мотиви
Решение № 221 от 7.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2849/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Е. АУТОМАЦИОН О. -гр. В., ФРГермания срещу решение № 610 от 26.03.2015 г. на САС по т. д. № 4472/2014 г., само В ЧАСТТА, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение № 1172/21.07.2014 г. по т. д. № 4622/2012 г. на СГС, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма]-гр. С. както следва: за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху триизмерна търговска марка-рег. № 000 429 670 на HABM от страна на ответника, за осъждане на ответника да преустанови това ползване и да заплати претендираните на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО обезщетения и лихви по чл. 86 ЗЗД, както в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 235, ал. 2 ГПК при постановяване на въззивното решение в тази част, изразяващи се в пропуск на съда да обсъди всички доказателства по делото, с оглед установяване на обстоятелства и факти от значение за изхода по спора. Жалбата се поддържа от страна процесуалния пълномощник на касатора и в проведеното открито заседание по делото. Ответникът по касационната жалба [фирма]-гр. С. не изпраща писмен отговор на същата. С определение № 488/22.06.2016 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на решаващия спора въззивен съд да обсъди всички доказателства по делото относно правосубектността и актуалното състояние на ищцовото дружество във връзка с оплакването в КЖ, че съдът е пропуснал да стори това по отношение на приобщените като доказателства пред първата инстанция по реда на чл. 192 ГПК два броя класьори, съдържащи документация във връзка с участие от ответното дружество в процедурата по обществената поръчка /ОП/ с обект: "Доставка на електро-хидравлични повдигачи" в [фирма]. Установено е противоречие по въпроса с отговора в Р № 441/27.10.2011 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1857/10, представляващо задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение в допуснатата до касация част, въззивният съд на база: представените писмени доказателства за регистрация на спорната търговска марка триизмерна марка-рег. № 000 429 670 и разпечатка за актуално състояние на ищцовото дружество по търговския регистър на РС-З. Ф. -т. II стр. 313 от преписката по първоинстанционното дело е приел, че липсват доказателства, че ищецът Е. АУТОМАЦИОН О. -гр. В. е правоприемник на носителя на правата на триизмерната марка рег. № 000 429 670 EMG - ELTMA HEBEZEUGE OSHERSLEBEN G. -Ошерслебен Ф. Излагат се съображения, че по делото липсват доказателствата, посочени в самата въззивна жалба и на които страната се позовава относно доказване на горното правоприемство, а именно: разширено удостоверение за актуално състояние по ТР на ищцовото дружество, издадено от съда по месторегистрацията в [населено място], Ф. Ето защо този иск е отхвърлен като неоснователен: не се доказва активната материалноправна легитимация на ищцовото дружество като носител на правата върху спорната марка. Относно отговора на правния въпрос: за задължението на решаващият спора въззивен съд да обсъди всички доказателства по делото, то константната практика на ВКС дава категоричен положителен отговор на този въпрос - така примерно: решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 на IV г. о. на ВКС, Р № 43/04.06.2014 г. по т. д. № 213/2012 г. на Второ т. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Положителният отговор на релевантния за спора правен въпрос предпоставя и процесуалната незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. Оплакването в КЖ, че съдът е пропуснал да вземе в предвид и да обсъди в мотивите на постановеното решение, приобщените като доказателства пред първата инстанция по реда на чл. 192 ГПК два броя класьори, съдържащи документация във връзка с участие от ответното дружество в процедурата по обществената поръчка /ОП/ с обект: "Доставка на електро-хидравлични повдигачи" в [фирма] е основателно. Това следва от констатацията, че цялата документация налична в двата класьора, не е била изобщо изпратена от първоинстанционния съд на въззивния към датата на постановяване на обжалваното въззивно решение - 26.03.2015 г. Последната е изпратена с писмо, постъпило в САС едва на 23.04.2015 г., т. е. близо един месец след постановяване на въззивното решение. Именно в една от папките от съдържанието на т. 2 от тези два класьора / вх. № МТ -02-818/№ 09.08.2008 на [фирма] / се намират и извлечение от Търговския регистър-РС-З., Ф. за актуалното състояние на Е. АУТОМАЦИОН О. към 05.01.2005 г. и извлечение от същия регистър за актуалното състояние на същото дружество към 21.08.2008 г., въз основа на които решаващият спора съд е следвало да прецени, дали ищецът Е. АУТОМАЦИОН О. -гр. В. е правоприемник, посредством съответната форма на преобразуване на последното, на вписаното като носител на правата на триизмерната марка рег. № 000 429 670 дружество EMG ELTMA HEBEZEUGE OSHERSLEBEN G. -Ошерслебен Ф. От изложеното следва, че въззивното решение в обжалваната част трябва да се отмени като незаконосъобразно, съгласно чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК: постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 235, ал. 2 ГПК. Доколкото се налага извършването на нови процесуални действия-обсъждане и преценка на гореуказаните писмени доказателства, които не са били изобщо в наличност по делото при разглеждането и решаването на спора от въззивния съд, то делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. Относно разноските се прилага чл. 294, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното, съдът