Решение № 11997 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2015 г.

Решение № 11997 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 5885/06.10.2015 г., постановено по адм. дело № 3876/2010 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е оставено без разглеждане искането за допълване на решение № 4228/27.09.2011 г. по същото дело, както и е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото решение на АССГ. Относно частта на решението на съда, с което е оставено без разглеждане искането за допълване на решение № 4228/27.09.2011 г. се иска неговото обезсилване като недопустимо на основание чл. 209, т. 2 АПК, тъй като искане за допълване на първоинстанционното решение не е направено. Относно частта на решението с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка жалбоподателят счита, че неправилно съдът не е отразил в диспозитива на решението си размерът на данъчната загуба на "Инвестек" ЕООД за 2005 г. в размер на 149 318,15 лв. съобразно възприетото от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Твърди, че след като съдът в мотивите на решението си е приел, че данъчният резултат след преобразуването е различен от декларирания, респ. от определения с ревизионния акт, който е бил предмет на оспорване, то следва да има изрично произнасяне и в диспозитива на решението по този въпрос, тъй като само отмяната на задълженията без произнасяне по финансовия резултат предполага единство между формираната от съда воля и нейното външно изразяване, само ако съдът изцяло споделя декларирания от дружеството финансов резултат. Според касационния жалбоподател в противен случай е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по предвидения от закона ред. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Минкова. Ответникът по касационната жалба "Инвестек" ЕООД- гр. И. чрез процесуалния си представител адв. Пунова я оспорва, като счита, че искането за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо, респ. неоснователно, тъй като искането на директора на дирекция "ОДОП" -гр. С. е само за допълване на решението, но такова искане близо 4 години по-късно е недопустимо. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението на съда в частта, в която е оставил без разглеждане искането за допълване решението на АССГ, а в останалата част решението като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна в частта, в която е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка, а е недопустимо в частта, в която е оставено без разглеждане искането за допълване на съдебното решение поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., с което се иска поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото по-горе решение на първоинстанционния административен съд, тъй като съдът в диспозитива не е посочил приетия от него размер на данъчната загуба за 2005 г., така както е отразен в мотивите на съдебното му решение. Относно искането за допълване на съдебното решение съдът е приел, че не е спазен преклузивният срок по чл. 176, ал. 1 АПК и го е оставил без разглеждане, а относно искането за поправка на очевидна фактическа грешка го е разгледал по същество, но е приел че е неоснователно, тъй като такава не е налице. Обжалваното решение е правилно постановено в частта, в която е отхвърлено искането за поправка на очевидна фактическа грешка, а е неодпустимо и подлежи на обезсилване в частта, в която е оставил без разглеждане искането за допълване на съдебното решение. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, поддържано и от представителя на Върховна адиминстративна прокуратура, че решението на съда в частта, в която е оставено без разглеждане искането за допълване на решението, е недопустимо, тъй като с такова искане съдът не е бил сезиран и затова се е произнесъл свръхпетитум, което е недопустимо. Искане за допълване на решението и/или за поправка на очевидна фактическа грешка е направено с молба от С. П. като директор на дирекция "ОДОП" - гр. В., по което е налице произнасяне с определение № 4410/11.08.2015 г. на същия съдебен състав на първоинстанционния съд и то е оставено без разглеждане, като подадено от ненадлежна страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. В., а не на "ОДОП" - гр. С.. Това определение като необжалвано е влязло в сила. Искането на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. пред Административен съд, С.-град, подадено 02.09.2015 г. и то не съдържа две искания, както е неправилно е прието от решаващия съд- за допълване на решението или за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което недопустимо първоинстанционният съд се е произнесъл и по двете. В частта, в която съдът е оставил без разглеждане искането за допълване на първоинстанционното решение е налице произнасяне свръхетитум, което е недопустимо и в тази част решението следва да се обезсили. В частта, в която е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК решението на първоинстанционния е валидно и правилно. Очевидна фактическа грешка е налице винаги, когато е налице несъответствие между формираната воля на съда, изразена в мотивите на съдебното му решение и диспозитива на същото. Такава грешка не е допусната от първоинстанционния съд. Искането на приходната администрация е за произнасяне на съда относно възприетия от него размер на данъчната загуба за 2005 г. по вариант I на съдебно-счетоводната експертиза - 149 318,15 лв., а не възприетия от приходните органи. В ревизионния акт размер на данъчната загуба не е посочен в разпоредителната му част, в която се отразяват установените данъчни задължения, поради което не може да се изисква от съда посочването на данъчната загуба в диспозитива на решението му. С него съдът постановява дали ревизираното лице дължи или не определеното му с ревизионния акт данъчно задължение. Размерът на данъчната загуба е от съществено значение за следващите данъчни периоди, в които евентуално ще се определят от приходната администрация дължими данъчни задължения, както и за декларирането на такива от самия данъчен субект. Нито приходните органи, нито съдът обаче имат задължения да посочват в разпоредителната част на ревизионния акт, респ. в диспозитива на съдебното решение размер на данъчната загуба. Този размер за 2005 г. изрично е посочен в мотивите на съдебния акт - 149 318,15 лв. по вариант първи на съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на него е отменен ревизионния акт поради недължимост на корпоративен данък. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно и правилно постановено в частта, в която е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка и следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК да се остави в сила. Решението е недопустимо и като такова, подлежащо на обезсилване в частта, в която е оставено без разглеждане искането за допълване на първоинстанционното решение и затова следва на основание чл. 209, т. 2 АПК да бъде обезсилено. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Пунова, на "Инвестек" ЕООД- гр. И. следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лв. на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК поради прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на производството по чл. 175 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение