Решение № 255 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2014 г.

Решение № 255 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7827/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на временно изпълняващия длъжността (ВНД) началник на група "Административнонаказателна дейност" /АНД/ при отдел "Пътна полиция"- Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния му представител юрк. Маркова, срещу решение № 2483 от 11.04.2014 г., постановено по адм. дело № 769/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Ирина Юлиянова Недкова е обявена за нищожна заповед № АИ 1653/7.10.2013 г., издадена от ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция"- СДВР, с която на Ирина Недкова е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ирина Юлиянова Недкова не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за основателна по същество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожна заповед № АИ 1653/7.10.2013 г. издадена от ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на Ирина Недкова е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство" на осн. чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от орган, който не разполага с материална компетентност, тъй като въпреки дадените от съда с определение от 27.01.2014 г. указания, не се представени доказателства, че лицето, издало заповедта е компетентно. Предвид факта, че заповедта е подписана от ВНД началник на група АНД отдел ПП -СДВР, а по делото не са представени доказателства, че именно Александър Димов е назначен на тази длъжност, то съдът е приел, че липсата на доказателства води до извода, че такива не съществуват. Съдът се е позовал на ТР № 4 от 2004 г. на ОС на ВАС, съгласно мотивите на което, компетентността на всеки административен орган е нормативно определена. Предвид което издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. В контекста на изложеното и при липсата на представени доказателства за надлежно упълномощаване на лицето, издало оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от орган който не притежава материална компетентност, което обуславя нищожност на издадената заповед за налагане на ПАМ. При тези съображения АССГ е обявил за нищожна заповед № АИ 1653/7.10.2013 г., издадена от ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, но същевременно е приел за надлежно упълномощаването от страна на ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР на юрк. Маркова, като негов процесуален представител и е допуснал юрк. Маркова до участие в съдебното заседание. Изводите на първоинстанционния съд, че атакуваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от лице, за което няма доказателства, че е назначено временно да изпълнява длъжността началник на "АНД" в отдел "ПП" при СДВР и което не разполага с материална компетентност, са неправилни. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. По делото е представена заповед рег. № З-11783/17.09.2012 г. (стр. 22 от адм. дело № 10680/2013 г.) на директора на СДВР, с която са определени длъжностните лица от структурните звена при СДВР за издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП. В тази категория длъжностни лица е и началник на група "Административно наказателна дейност" в отдел" ПП" - СДВР. Временно изпълняващ длъжността началник се назначава в случаите, в които няма изобщо назначен титуляр, поради което временно изпълняващият има всичките права на титуляр, без да е необходимо второ делегиране на правомощия или заместване. Предвид изложеното ВНД е имал всички права на титуляр. В контекста на изложеното е безспорно, че такава принудителна административна мярка може да се наложи и от временно изпълняващ длъжността началник, какъвто е настоящият случай. Предвид горното оспорената заповед е издадена в изпълнение на тези именно правомощия, а наличието на нарочен акт (заповед рег. № З-11783/17.09.2012 г. на директора на СДВР) за определяне на права на издателя на заповедта сочи, че е налице необходимата материална компетентност на органа. Действително по делото не са представени доказателства относно назначаването на Александър Димов, за ВНД началник "Административно наказателна дейност" в отдел" ПП" - СДВР, но от една страна, този факт не се оспорва от жалбоподателя, а от друга страна, на официалната интернет страницата на СДВР същият е публично оповестен, следователно е общоизвестен и не подлежи на доказване, предвид разпоредбата на чл. 155 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Ето защо като е приел този факт за недоказан, административният съд, е постановил своя акт в нарушение на материалния закон. Поначало прехвърлянето на правомощия за издаване на индивидуални административни актове е допустимо в рамките на регламентираното в закона, като може да бъде предписано изрично или да произтича от формулировката на правната норма. Основание за упражняване на чужда компетентност съставлява делегирането на правомощия или заместването. При делегиране на права се касае за прехвърляне на част от правомощията, принадлежащи на титуляра на подчинени нему органи и поради това, че е административна функция, делегирането може да бъде валидно осъществено само при наличие на закон, който да го допуска (разрешава). Докато в хипотезите на заместване на определения по закон орган (заместникът) се прехвърля пълния, определен от закона обем на правомощия на титуляра, в негово отсъствие. Оспорената заповед е издадена в изпълнение на тези именно правомощия, поради което констатираната от съда нищожност не съществува. Заповедта на ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция" - СДВР е законосъобразна. Издадена е от компетентен орган, спазена е предвидената в закона форма, правилно е приложен материалния закон, липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействие на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. От приложената и приета административна преписка се установява, че на 3.10.2013 г. около 23.30 часа в гр. София, Ирина Недкова е управлявала л. а. "Мини купър" с ДК № СА 31 96 КА, след употреба на алкохол като, същата е била тествана с техническо средство дрегер 7410 Р № 0013, което е отчело положителен резултат - 1.07 промила алкохол в издишания въздух, за което й е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АИ1653/3.10.2013 г. С оглед така установеното в конкретния случай са били налице предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" пр. 1 от ЗДвП. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Предвид изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че обжалваната в първоинстанционното производство заповед на ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция"- СДВР е издадена при наличие на материално-правните предпоставки, визирани в нормата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП, т.е. същата е постановена при правилно и точно приложение на материалния закон. Като е стигнал до различен извод АССГ е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено, а делото - решено по същество, като подадената жалба на Ирина Юлиянова Недкова срещу заповед № АИ 1653/7.10.2013 г., издадена от ВНД началник на "АНД" при отдел "Пътна полиция"- СДВР, бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 1.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде определено юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300 ( триста ) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,