Решение № 1474 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2017 г.

Решение № 1474 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2017 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от С. Стоянов от [населено място], против заповед № 8121 К-5192/21.12.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Разглеждането на жалбата е повторно, след отмяна с решение № 14407 от 28.11.2017 г., постановено по адм. дело № 11722/2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), петчленен състав на решение № 10219 от 02.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2385/2017 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на пето отделение и произнасяне по съществото на спора.

В жалбата си жалбоподателят, чрез пълномощника адв. Ставрев, развива оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, поради несъответствие с изискванията за минималното й задължително съдържание, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска отмяната й и претендира присъждане на разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Пиперкова оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Представена е писмена защита. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, съответно при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От данните в преписката, безспорно се установява, че жалбоподателят заема длъжност полицейски инспектор VI степен, в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Трето Районно управление "Полиция" (РУП) - Варна при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Варна, която длъжност е изпълнителска по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Класификатора на длъжностите в МВР (Класификатора) - А раздел IX. 1, т. 10, в действащата към момента на издаване на заповедта редакция на Класификатора, утвърден със заповед № 8121з-212 от 24.02.2015 г. за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР (ДВ, бр. 21 от 2015 г.), изменена с последващи заповеди.

С оспорената заповед на С. Стоянов е наложено дисциплинарно наказание за извършени две нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 12 и по чл. 201, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР, съставляващи нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и второ, т. 2 и т. 4 и чл. 197, ал. 1 и 3 за които е наложено по-тежкото наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година.

В заповедта е посочено, че нарушенията се изразяват в следното:

1. по повод възложена проверка по материали, свързани със задържано лице - В. Емануилов, Стоянов не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, като не е снел писмени сведения от служителите на фирма "Геозащита", установили Емануилов като нарушител, както и от роднини на същия, за изясняване дали е извършил престъпление или е подпомаган и склоняван към самоубийство, с оглед данните за суицидни намерения, т. е. не е установил имало ли е престъпление или опит по чл. 194 от НК (отнемане на чужда вещ от владението на другиго без негово съгласие, с цел противозаконно да я присвои), или съответно по чл. 127, ал. 1 от НК (подпомагане или склоняване към самоубийство и последвало такова или само опит), както и не е докладвал резултата от извършената проверка. Посоченото е прието за нарушение на чл. 5, т. 1 от Инструкция № 8121з-823 от 15.10.2014 г. за организацията на дейността в МВР по териториалното обслужване на населението, съгласно която норма полицейските и младши полицейските инспектори извършват проверка по материали с цел установяване на наличието на данни за извършено престъпление от общ характер. Неизпълнението на служебните задължения съставлява и неизпълнение на изискването на т. 64 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР (Етичния кодекс), съгласно който държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените им задачи. Посоченото е прието за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 се налага дисциплинарно наказание "порицание".

1. Стоянов не е осигурил на задържаното лице В. Емануилов възможност да ползва услугите на адвокат и да му бъде извършен медицински преглед, въпреки че е разполагал с всички документи от задържането му и в подписаната от задържаното лице декларация изрично е записано, че желае медицински преглед и адвокатска защита. Без да установи дали са уважени тези искания е снел обяснения от задържания, с което деяние е нарушил основен принцип, прогласен в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - дейността на МВР се осъществява при зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, както и е нарушил етичните правила по т. 91 от Етичния кодекс - държавният служител защитава живота и здравето на всяко задържано лице, като при необходимост му осигурява възможност за оказване на медицинска помощ и т. 92 от Етичния кодекс - държавният служител осигурява възможност на задържаното лице да упражни правото си на защита. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че това поведение е накърнило правата на В. Емануилов, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР, за което предвид засягането на правата на задържаното лице, съгласно чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години. Приета е приложимост на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който при две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са определени различни по вид дисциплинарни наказания. По тези съображения е наложено по-тежкото наказание "забрана за повишаване в длъжност", което след преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е определено в минимално предвидения размер от една година.

От данните в представената административна преписка се установява, че със заповед с рег. № 365з-1647 от 14.05.2016 г. издадена от директора на ОДМВР - Варна е наредено извършването на проверка. Същата е разпредена по повод постъпила жалба от Е. Емануилова от 10.05.2016 г. срещу С. Стоянов, последвана от докладна записка от 11.05.2016 г., отразяваща лично посещение на Е. Емануилова и нейната майка А. Арабаджиева, при което същите са изискали да получат отговори по повод задържането на В. Емануилов, съответно брат и син на жалбоподателките, който след освобождаването му от Трето РУП - Врана се е самоубил.

Резултатите от проверката са обективирани в справка рег. № 365 р-23781 от 20.06.2016 г., в която от фактическа страна е установено, че на 03.05.2016 г., в Трето РУ на МВР - Варна са постъпили няколко сигнала от НС 112 от Е. Емануилова, сестра на В. Емануилов, че последния е изпаднал в тежка депресия и заявява желание да сложи край на живота си като от действията му е видно, че намеренията му са истински. В това състояние, около 18. 20 часа, В. Емануилов е напуснал жилището, в което живеел със сестра си и баба си. Не след дълго лицето се е прибрало в дома си, но след 22. 30 ч. Емануилов отново е напуснал жилището, обзет от желание да сложи край на живота си. Излязъл на улицата леко облечен и без обувки. Последният сигнал е от 23. 08 часа. Сигналът е обработен от С. Дойчева - младши оперативен дежурен в Трето РУП - Варна, като служителката в 23. 25 часа потърсила Емануилова за повече информация и след разговора изпратила на адреса на Емануилов автопатрул за издирване на лицето. Докладвала случая на дежурния инспектор И. Иванов. Служителите от автопатрула след посещение на адреса и обход докладвали в ОДЧ, че не са открили лицето, като Дойчева им разпоредила да продължат търсенето.

В 05. 45 часа на 04.05.2016 г. в Трето РУП - Варна се обадил служител на СОТ - Атанасов, който съобщил, че в складове на "Геозащита", на посочен от него адрес са задържали лице, проникнало в същите, по впечатление на охранителите, за да краде. На място е изпратен автопатрул - екип на сектор "Специализирани полицейски сили" при ОДМВР - Варна, като полицаите установили, че задържаното от служители на охранителната фирма лице е В. Емануилов. След докладване от страна на членовете на автопатрула на оперативния дежурен, съответно на дежурния инспектор, било разпоредено лицето да бъде отведено в сградата на Трето РУП - Варна, където било настанено в помещенията за задържане. Издадена е заповед № 651/04.05.2016 г. за задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, със записан час на фактическото задържане - 06. 20 часа. Дежурният инспектор И. Иванов бил уведомен, като същият се обадил на Е. Емануилова, за да я уведоми, че брат й е намерен и е във видимо добро състояние. На задържания е предоставена декларация "Приложение № 1", неразделна част от заповедта за задържане. В същата, той е записал лично, че е запознат с правата си, както и че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и такава по реда за Закона за правната помощ, че има здравословни проблеми ("психическо разстройство") и желае медицински преглед от лекар. За времето на задържането на Емануилов не е била осигурена адвокатска защита и медицинска помощ.

В 07. 19 часа оперативният дежурен С. Дойчева докладвала случая на дежурния на ОДЧ при ОДМВР, а в 07. 45 часа докладвала на главен инспектор И. Танев - ВПД началник на Трето РУП - Варна. Инспектор Танев се запознал с докладната записка, изготвена от екипа на сектор "Специализирани полицейски сили" при ОДМВР - Варна, относно задържането на В. Емануилов и поставил резолюция до началник сектор "Охранителна полиция", за извършване на проверка и доклад.

В 9. 00 часа е проведена оперативка на целия личен състав на Трето РУП- Варна, на която Дойчева докладвала всички случаи на сигнали и произшествия от дежурството, в това число и този на В. Емануилов, като било докладвано, че лицето е направило опит да се самоубие, след което е задържано в складове на "Геозащита". На оперативката присъствал и С. Стоянов. След оперативката началник сектор "Охранителна полиция" главен инспектор Йорданов се запознал с докладната записка по случая, както и с резолюцията на началника на РУП, като от своя страна с резолюция "за сведение на ПИ" възложил работата на инспектор С. Стоянов, тъй като Емануилов е задържан в района, обслужван от Стоянов.

Жалбоподателят около 11. 15 часа отишъл при прекия си ръководител Г. Желязков, тъй като на оперативката разбрал, че в обслужвания от него район има задържано лице и предположил, че ще работи с него, като получил разпределения му материал - докладната записка, в която е отразено, че е издадена и заповед за задържане. Слязъл в помещението за задържани лица в 11. 20 часа, извел В. Емануилов, завел го в служебния си кабинет, провел с него беседа и му снел обяснение. В 11. 45 Стоянов върнал лицето в помещението за задържане и разпоредил да бъде освободено поради отпадане на основанията за неговото задържане. Стоянов не докладвал на прекия си ръководител за действията си. Емануилов бил освободен в 11. 50 часа, като по-малко от час след освобождаването му, в 12. 41 часа, по получен сигнал, безжизненото му тяло е открито недалеч от сградата на Трето РУП - Варна.

Въз основа на така установените факти, след подробно обсъждане на описаните в справката доказателства, е прието, че С. Стоянов не е извършил в пълнота проверка по възложения му случай, както по отношение данните за опит за кражба, така и с оглед суицидните намерения на задържаното лице и е освободил задържания без да е докладвал за това на прекия си началник или на полицейския орган, осъществил задържането. С това е нарушил служебната дисциплина като не е изпълнил служебните си задължения - извършване на пълна проверка, разпоредена с резолюция на началника на Трето РУП - Варна и е освободил лицето без разрешение на началника или на задържалия го полицейски орган, в нарушение на раздел IV от Правилника за вътрешния ред в помещението за настаняване на задържани лице в Трето РУП - Варна, утвърден от началника на Трето РУП - Варна, със заповед рег. № 439 р-1513 от 11.02.2015 г., издадена на основание чл. 40, ал. 2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лице и реда в тях в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, ДВ, бр. 9 от 03.02.2015 г. (Инструкция № 8121з-78). Съгласно цитирания текст "освобождаването на задържаните лица става само с разрешение на началника на РУП, неговите заместници или служителят, извършил задържането". Посочените нарушения е прието, че представляват неизпълнение на служебните задължения, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е предвидено наказание "порицание". Освен това е прието, че като не е осигурил на задържаното лице поисканата адвокатска защита и медицински преглед е нарушил основен принцип в работата на МВР, предвиден в чл. 3 от ЗМВР - служителите на МВР зачитат и гарантират правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, което съставлява нарушение по чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за което е предвидено наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години.

След изготвяне на справката от 20.06.2016 г., С. Стоянов е представил на комисията, извършваща проверката, справка, издадена от "Теленор", с оглед установяване на времето, в което е провел разговор със сестрата на задържаното лице В. Емануилов - Е. Емануилова, по повод чиято жалба се извършва проверката. От данните комисията е установила, че разговорът е проведен след освобождаване на задържания Емануилов, които констатации са обективирани в справка рег. № 365 р-27667 от 25.07.2016 г.

На основание данните в справките от 20.06.2016 г. и 25.07.2016 г. и заключението на комисията по приключилата проверка по жалбата на Е. Емануилова, директорът на ОДМВР - Варна, със заповед № 365з-2635 от 25.07.2016 г. е образувал дисциплинарно производство срещу няколко служители, сред които е и инспектор С. Стоянов за извършени нарушения на служебната дисциплина. Определил е дисциплинарно разследващ орган.

С. Стоянов е запознат със заповедта, както и със справките от първоначалната проверка, за което е получил покана рег. № 436 р-17911 от 28.07.2016 г., удостоверено с подписа му. Същият е поканен с покана рег. № 436 р-17926 от 28.07.2016 г. да даде писмени обяснения, като е депозирал такива на 03.08.2016 г. В обясненията си жалбоподателят е възразил, че не му е бил определен срок за извършване на проверката, резолюцията, с която му е възложена работата е неясна, дори не е посочен поименно в същата, че не се е налагал незабавен доклад на началник или прокурор, с оглед преценката по чл. 155-157 от Закона за здравето за настаняване на лицето на принудително лечение, тъй като същото не е било с психично заболяване.

Констатациите и изводите на дисциплинарно разследващия орган по образуваната дисциплинарна проверка са обективирани в справка рег. № 436 р-19035 от 11.08.2016 г., като в нея е потвърдено установеното от фактическа страна, обсъдени са депозираните обяснения и е предложено да бъде потърсена дисциплинарна отговорност на дисциплинарно привлечените лица, сред които и С. Стоянов, като му бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години.

Жалбоподателят е запознат със справката от 11.08.2016 г. на същата дата, видно от положения от него подпис.

Всички материали от извършените проверки са изпратени на компетентния да наложи предлаганото наказание орган - министърът на вътрешните работи с предложение рег. № 365 р-42824 от 27.10.2016 г. Жалбоподателят е запознат с предложението на 28.10.2916 г., както и с правото да даде писмени обяснения. Същият е депозирал възражение рег. № 365 р-43163 от 31.10.2016 г.

В предложението е прието за установено че:

1. Инспектор Стоянов не е извършил в пълен обем проверка по случая със задържаното лице, с оглед установяване на деяние по чл. 194 от НК и по чл. 127, ал. 1 от НК - не са снети обяснения от лицата, извършили задържането, от материалноотговорното лице на складовете на съответната фирма, с оглед установяване на липсващи вещи, което е негово задължение по чл. 5, т. 1 от Инструкция № 8121з-823 от 05.11.2014 г. за организацията на дейността в МВР по териториалното обслужване на населението, както и е правило за етично поведение по чл. 24 от Етичния кодекс. С посоченото е допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 12 от ЗМВР за което се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година.

1. Не е извършил необходимите действия за образуване на преписка по чл. 155-157 от Закона за здравето, въпреки станали му известни суицидни намерения на задържаното лице. Не е изготвил доклад до прокурор за упражняване на правомощията му по Закона за здравето, не са снети обяснения от роднини, с оглед установяване на социалния критерий по Закона за здравето - дали действията на Емануилов са опасни за себе си или за околните, което е нарушение на чл. 7 от Инструкция № 8121з-823 от 05.11.2014 г. за организацията на дейността в МВР по териториалното обслужване на населението, както и на т. 24 от Етичния кодекс. С посоченото деяние инспектор Стоянов е допуснал нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 12 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година.

1. Не е установил дали са осигурени адвокатска защита и медицински преглед на задържаното лице, както и сам на е осигурил такива, като е бил длъжен да установи от заповедта за задържане и приложената декларация, че лицето е пожелало да ползва такива, като с деянието си не е изпълнил служебното си задължение произтичащо от чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и правилата на Етичния кодекс по т. 91 и 92, с което е допуснал нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 12 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година.

1. След приключване на работата си със задържаното лице не е докладвал на ръководител за резултата от работата, което е негово задължение по т. 64 от Етичния кодекс, с което е допуснал нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 12 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година.

В обобщение е посочено, че с деянията е допуснато нарушение довело до накърняване на правата и свободите на гражданите, нарушение на служебната дисциплина по чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за което се предвижда наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години. Предложено е налагане на последното най-тежко наказание.

С покана рег. № 8121 р-23827 от 25.11.2016 г., дисциплинарно наказващият орган, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е дал възможност на служителя да направи своите възражения.

След като се запознал с цялата дисциплинарна преписка, което е видно от положените резолюции, дисциплинарно наказващият орган е приел за доказано, че полицейски инспектор Стоянов е бил запознат с исканията на задържаното лице и въпреки това не е предприел нужните действия по предоставяне на исканата от него адвокатска защита и медицинска помощ. Също така не е снел писмени сведения от служителите на "Геозащита" и от роднини на Емануилов, с цел установяване дали същият е извършил престъпление или се касае за склоняване или подпомогане към самоубийство. Описаното е прието за нарушение на чл. 5, т. 1 от Инструкция № 8121з-823/15.10.2014 г. за организацията и дейността на МВР по териториалното обслужване на населението. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР на С. Стоянов е наложено дисциплинарно наказание - забрана за повишаване в длъжност за срок от една година.

При така установените от доказателствата по делото факти, след като взе предвид задължителните указания на ВАС, петчленен състав в отменителното решение, както и сам извърши служебна проверка на оспорената заповед на основание чл. 168 от АПК, настоящият състав приема за установено от правна страна следното:

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган. Съгласно нормата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР, а съгласно т. 3 на същия текст, ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР могат да налагат всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности само наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМВР. По тази причина, независимо че дисциплинарното производство е образувано със заповед на ръководител на структура по смисъла на чл. 37 от ЗМВР - директора на ОДМВР - Варна и всички процесуални действия в дисциплинарното производство са извършени по заповед на същия, с оглед предлаганото наказание, което е такова по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и касае служител на изпълнителска длъжност, директорът на ОДМВР не е бил компетентен да го наложи. Същият е бил длъжен и правилно, на основание чл. 20 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция № 8121з-470), съгласно който ако се установи, че съответният ръководен служител не е компетентен да наложи предвиденото дисциплинарно наказание, той незабавно писмено уведомява компетентния орган по реда на чл. 10 и му изпраща всички събрани материали, преписката е изпратена на министърът на вътрешните работи, като компетентен да наложи наказанието орган. Това е обективирано в предложение от директора на ОДМВР - Варна до министъра на вътрешните работи с рег. № 365 р-42824 от 27.10.2016 г.

Заповедта е издадена в предвидената форма и съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Спазени са и сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като възражението на жалбоподателя за неспазване на двумесечния срок за издаване на заповедта от установяване на нарушението е неоснователно. В писмената защита същият се позовава на обстоятелството, че справката установяваща нарушението и нарушителят е от 11.08.2016 г., като считано от тази дата е налице просрочие на проверката.

По аргумент от чл. 196, ал. 1 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В случая материалите от дисциплинарното производство са постъпили при министъра на вътрешните работи на 27.10.2016 г., а заповедта е издадена на 21.12.2016 г., т. е. в рамките на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Спазен е и едногодишния срок от извършване на нарушението - 04.05.2016 г. Освен това жалбоподателят, видно от справка № 365 р-43240 от 01.11.2016 г., за периода от 12.09.2016 г. до 26.09.2016 г. е ползвал отпуск, в който период сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР не са текли на основание чл. 195, ал. 3 от ЗМВР.

Не съставлява нарушение обстоятелството, че предварителните проверки, както и процесуалните действия в рамките на дисциплинарното производство са извършени по силата на заповеди на директора на ОДМВР - Варна. Тези действия са действия на помощните дисциплинарно разследващи органи, като след изпращането на материалите компетентният дисциплинарнонаказващ орган се е запознал със доказателствата, обсъдил е възраженията и обясненията на жалбоподателя и е издал оспорената заповед в рамките на своята компетентност.

Оспорената заповед е издадена и при спазване на правилата за провеждане на дисциплинарното производство, предвидени в ЗМВР и Инструкция 8121з-470. Жалбоподателят е бил запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и изготвените справки, както и с всички събрани доказателства в производството, в изпълнение на изискването на чл. 16 и чл. 18 от Инструкция 8121з-470, което саморъчно е удостоверил с подписа си. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като до Стоянов е изпратена покана за даване на писмени обяснения. Дисциплинарно наказващият орган е спазил изискванията на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР като се е запознал и е оценил всички събрани по преписката доказателства, обяснения и възражения, което се установява от положените резолюции, дата и подпис.

Не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила обстоятелството, че в предложението са описани различни нарушения от тези, посочени в заповедта за наказване. Разликата се състои в това, че част от деянията и правната им квалификация, посочена в предложението не са включени в заповедта за налагане на наказание, поради което правата на жалбоподателя не са нарушени.

Основателно е оплакването за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. Същата е издадена в противоречие с разпоредбите на ЗМВР, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Както се посочи по-горе в мотивите, в заповедта е посочено, че жалбоподателят е наказан за описаните в т. 1 и т. 2 от заповедта деяния. В т. 1 е посочено, че не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, като при възложената му проверка не е снел писмени сведения от служителите на фирма "Геозащита", установили Емануилов като нарушител, както и от роднини на същия, за изясняване дали е извършил престъпление или е подпомаган и склоняван към самоубийство, с оглед данните за суицидни намерения. Служителят не е установил имало ли е престъпление или опит по чл. 194 от НК или съответно по чл. 127, ал. 1 от НК, както и не е докладвал резултата от извършената проверка, което съставлява нарушение на чл. 5, т. 1 от Инструкция № 8121з-823 от 15.10.2014 г., както и неизпълнение на изискването на т. 64 от Етичния кодекс - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 се налага дисциплинарно наказание "порицание".

Действително, от доказателствата в преписката непротиворечиво се установява, че жалбоподателят не е извършил в пълен обем дължимата проверка по разпределения му за работа материал. Не могат да се възприемат възраженията му, че не може да се установи, че преписката му е разпределена, тъй като в поставената резолюция не е посочено неговото име, както и че същата е неясна. Върху докладната записка за извършеното задържане на В. Емануилов на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, началникът на Трето РУП - Врана е поставил ясна резолюция "за проверка и доклад". Преписката е разпределена на принципа на териториалното обслужване, като изначално е било ясно, че тъй като задържането е извършено в района, обслужван от инспектор С. Стоянов, то преписката ще му бъде разпределена. Именно поради обстоятелството, че преписката ще бъде възложена на инспектор Стоянов, като обслужващ района, в който е станало задържането, неговата колега инспектор Василева, още преди преписката да бъде разпределена е провела разговор с него, при който му е предоставила телефонния номер на сестрата на задържаното лице - Е. Емануилова, подавала сигналите чрез националния телефон 112, както и му предала събраната информация, че лицето е с адресна регистрация на територията на друго РУП и не й е познато.

Вярно е, че в резолюцията за "проверка и доклад" не се съдържа определен срок за работата, но същият, с оглед характера на материалите - проверка по повод задържано лице се презумира - проверката следва да приключи в рамките на срока за задържане. Вместо да събере необходимите данни за предполагаемата кражба като снеме сведения от служителите на охранителната фирма, установили проникването на задържаното лице в охраняваната сграда, в това число да установи има ли липси, както и да разпита близки на лицето, с оглед данните за суицидни намерения, след като е снел само неговите обяснения, жалбоподателят разпоредил да бъде освободено лицето поради отпадане на основанието за неговото задържане. Безспорно е, че Стоянов е извършил проверката за времето от 11. 20 часа до 11. 45 часа и не е докладвал за резултатите от проверката.

Посоченото правилно е прието, че осъществява нарушение на изискванията на чл. 5, т. 1 от Инструкция № 8121з-823 от 15.10.2014 г., съгласно който текст полицейските и младши полицейските инспектори извършват проверка по материали с цел установяване на наличието на данни за извършено престъпление от общ характер. Посоченото деяние правилно е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ и т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на заповед на пряк ръководител и на служебните задължения, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 се налага дисциплинарно наказание "порицание".

Незаконосъобразено обаче в заповедта е прието, че с деянието се осъществява в идеална съвкупност и неизпълнение на изискването на т. 64 от Етичния кодекс, съгласно който държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените задачи. В случаите на установено виновно неизпълнение на служебни задължения и на заповеди на съответните ръководители, свързани с нарушение на конкретни правила или заповеди, които регламентират задължението, (както е в случая - бездействие по отношение извършване на проверка и недокладване на нейните резултати, при ясно вменено задължение от норма от подзаконов нормативен документ по приложение на ЗМВР - чл. 5, т. 1 от Инструкция № 8121з-823 от 15.10.2014 г., както и на конкретна заповед, обективирана в резолюция на началника на Трето РУП- Варна) няма място за приложението на правилата на Етичния кодекс. Същите са относими към деяния, обосноваващи укоримост от гледна точка на морала и етичното поведение, но които са извън фактическия състав на конкретните нарушения на задълженията, произтичащи от служебното правоотношение.

Ето защо липсва основание да се приеме и нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Независимо от това, обосновано е прието неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ и т. 2 от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 се налага дисциплинарно наказание "порицание".

В т. 2 от заповедта е посочено, че Стоянов не е осигурил на В. Емануилов възможност да ползва услугите на адвокат и да му бъде извършен медицински преглед, с което деяние е нарушил основен принцип, прогласен в чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с което е нарушил и етичните правила по т. 91 и т. 92 от Етичния кодекс, което поведение е накърнило правата на В. Емануилов - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една до три години.

Незаконосъобразен е изводът на дисциплинарно наказващия орган, че описаното деяние, съставлява нарушение на цитирания основен принцип по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както и на Етичния кодекс. Нормата на чл. 3 от ЗМВР, прогласява общите принципи, на които се основава дейността на МВР, но проявлението на принципите следва да бъде закрепено в конкретни правни норми, регламентиращи конкретно служебно задължение и дължимо поведение, чрез спазването на които принципът ще бъде осъществен. Деянието - неосигуряване на адвокат и медицински преглед е описано като нарушаващо разпоредби на ЗМВР, но липсва посочване на конкретни правни норми, които да вменяват на жалбоподателя като конкретно дължимо служебно задължение осигуряването на адвокатска услуга и медицински преглед. Липсва посочено нарушено конкретно служебно задължение, за да се приеме, нарушение и на нормата на чл. 3 от ЗМВР, съответно на нарушение на общия принцип, прогласен в този текст. Описаното изпълнително деяние не може да се приеме, че непосредствено нарушава принципа на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а оттам незаконосъоразно е прието и наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо.

Конкретни задължения по осигуряване на адвокатска услуга и медицински преглед са разписани в чл. 15 и чл. 21 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лице и реда в тях в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, съгласно които на задържаното лице се предоставя възможност до ползва адвокатска защита от момента на задържането му, както и се извършва медицински преглед по негово искане или когато здравословното му състояние налага това. Задължените лица според чл. 15, ал. 7 от Инструкцията са дежурния в ОДЧ/ОДЦ или полицейският орган, задържал лицето, а в чл. 21 от Инструкцията не е посочено задължено лице.

Посоченото обаче не е било предмет на обсъждане в издадената заповед.

Следва да се отбележи и още, че в рамките на дисциплинарното производство, по повод бързото освобождаване на задържаното лице, без да му е осигурена адвокатска услуга и медицински преглед е установено, че в нарушение на изискванията, Стоянов е освободил лицето без това да е разрешено от началника на Трето РУП, неговите заместници или органа по задържането, което съставлява нарушение на задължението по раздел раздел IV от Правилника за вътрешния ред в помещението за настаняване на задържани лице в Трето РУП - Варна, утвърден от началника на Трето РУП - Варна, със заповед рег. № 439 р-1513 от 11.02.2015 г., издадена на основание чл. 40, ал. 2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. Съгласно цитирания текст "освобождаването на задържаните лица става само с разрешение на началника на РУП, неговите заместници или служителят, извършил задържането". Чрез неизпълнението на това задължение, е осъществено нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1, но същото не е описано от фактическа и правна страна в заповедта за налагане на наказание.

От друга страна, при неизпълнение на конкретно служебно задължение, по посочените по-горе доводи по отношение приложението на Етичния кодекс, не може да се приеме, че е налице нарушение на неговите правила, относно деянието по т. 2 от заповедта.

При липсата на осъществено нарушение по т. 2 от заповедта, необоснован е изводът на министърът на вътрешните работи за наличие на основанието по чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който при две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са определени различни по вид дисциплинарни наказания. Няма основание за налагане на по-тежкото наказание "забрана за повишаване в длъжност", поради което заповедта се явява незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон, съответно е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изложеното, оспорената заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция е основателна заявената своевременно от жалбоподателя претенция за присъждане на направените в производството разноски. Същите възлизат на 610 лева разноски при първото разглеждане на делото, от които 10 лева за държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение и 480 лева разноски за адвокатско възнагреждение за касационната инстанция или общо 1090 лева, установени с договори за правна помощ и съдействие и фактури, както и квитанция за внесена държавна такса. Следва да бъде осъдено Министерството на вътрешните работи да ги заплати.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,