Решение № 13208 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2010 г.

Решение № 13208 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Костадинов Манов от с. Грамаждано, подадена против решение № 381 от 7.12.2009 г., постановено от Кюстендилския административен съд, по адм. д. № 215/2009 г. От жалбата и от писмено възражение от 28.12.2009 г. могат да се извлекат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя лицето Иван Беловодски е прокарал през имота му път, което разделя имота на две парчета. Касаторът твърди, че посоченото лице пуска добитъка си през имота му и той прави безразборно пътища за неговия парцел, както и, че е унищожил целия имот, като е рязал плодни дръвчета и борове, без да заплати обезщетение за това. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Кюстендил оспорва касационната жалба чрез от юрк. Михайлова, която пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Заинтересованите страни - Васил Николов Илиев и кметът на община Кюстендил не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за изпращане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение, тъй като в обжалваното решение липсва произнасяне относно това дали спорният път е в съответствие с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Иван Костадинов Манов е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 381 от 7.12.2009 г. е отменена като незаконосъобразна заповед № 269/10.10.2008 г. на областния управител на област Кюстендил, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Гола Велика", находяща се в землищата на с. Грамаждано и гр. Кюстендил в частта относно имот № 17680.38.53 по одобрения ПНИ и преписката е върната на административния орган за разглеждане съобразно задължителните указания по приложението на закона. За да достигне до този резултат Кюстендилският административен съд е приел, че е допусната грешка в регистъра, който е неразделна част от ПНИ и в който процесният имот е записан вместо на името на жалбоподателя на името на Васил Николов Илиев. Обжалваното решение е мотивирано с приета и неоспорена съдебно-техническа експертиза, в която изслушаното вещо лице е дало категорично заключение, че имот № 17680.38.53 е следвало да се запише на наследниците на Георги Йосифов Манов, които се легитимират с влязло в сила решение на ПК - Кюстендил за възстановяването му, а лицето Васил Николов Илиев следва да бъде записан като собственик на новообразуван имот № 17680.38.65, като придобил собствеността върху този имот. По този въпрос няма спор между страните и по делото е приложена жалба на Васил Николов Илиев /на стр. 14 от делото/, в която той заявява, че погрешка му е вписан имот № 17680.38.53 и неговият имот е с № 17680.38.65. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че в жалбата, по което е образувано делото пред Кюстендилския административен съд не са посочени конкретни възражения и не е уточнено относно кои имоти е оспорването на жалбоподателя. В съдебно заседание, проведено на 13.05.2009 г. жалбоподателят е заявил, че обжалва процесната заповед по отношение на имот № 38.58, който се ползвал незаконно от Васил Николов Илиев. В следващото съдебно заседание жалбоподателят отново е уточнил, че обжалва ПНИ за имот № 38.53, който се ползва от Васил Илиев, без да има право. С оглед на това уточнение съдът е допуснал съдебно- техническа експертиза със задача да извърши оглед и справка по документите за процесния имот, да установи идентичността на имота, възстановен на жалбоподателя с имот № 17680.38.53 и да провери дали ПНИ в оспорената част е изготвен съобразно изискванията на чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ. По делото е представена СТЕ, която е приета от съда и от страните по делото без възражения. В съдебно заседание на 16.09.2009 г. жалбоподателят за първи път е въвел оплакване относно прокаран през нивата му път, който бил направен самоволно от Иван Беловодски. Настоящият съдебен състав счита, че това възражение правилно не е обсъждано от първоинстанционния съд, защото то е предявено много след подаване на жалбата и образуване на административното дело и жалбоподателят не е заявил, че оспорва ПНИ по отношение на друг имот. С оглед на това съдът правилно не е конституирал лицето Иван Беловодски като заинтересована страна и не е излагал правни изводи по този въпрос. Следва да се има предвид, че в приетата СТЕ няма никакви данни относно прокарване на някакъв път, който разделял имот № 17680.38.53 на две парчета, както твърди жалбоподателят в касационната си жалба. При приемане на СТЕ, жалбоподателят не е поставил допълнителна задача на вещото лице, поради което твърденията му по отношение на изграден в имота му път са неоснователни, както и неотносими към правния спор по делото, касаещ вписването на процесния имот в регистъра към ПНИ на името на заинтересованата страна Васил Илиев. От значение е и обстоятелството, че с приложената към административната преписка е представена и приета скица на новообразуван имот № 17680.38.53 /на стр. 57 от първоинстанционното дело/, от която е видно, че този имот не е разделен на две части и в него не е отразен никакъв преминаващ през него път. Самият жалбоподател заявява в касационната си жалба и във възражението си от 28.12.2009 г., че пътят самоволно е бил направен от Иван Беловодски, който пускал добитъка си през имота му и така е прокарал безразборни пътища през процесния имот. Това означава, че не се касае за път, който е надлежно проектиран и отразен в ПНИ, а съставлява самоволно навлизане в имота на жалбоподателя от друго физическо лице, което не е страна в настоящото съдебно производство. Защитата срещу него обаче, жалбоподателят следва да търси по реда на общия исков процес, в който може да претендира и обезщетение, а не по реда на АПК с оспорване на одобрения от областния управител ПНИ, в който този път не фигурира. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,