Решение № 10221 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3563/2014 г.

Решение № 10221 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3563/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветелина Станчева Станчева, от с. Негован, срещу решение № 252 от 13.01.2014 г. по адм. д. № 9262/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 2 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директора на Столично управление "Социално осигуряване", не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 252 от 13.01.2014 г. по адм. д. № 9262/2013 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 2 състав е отхвърлил жалбата на Цветелина Станчева Станчева, от с. Негован, срещу решение № РО-671 от 23.08.2013 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 214-00-2532-1 от 17.05.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: С писмо от 19.05.2012 г. жалбоподателката е уведомила управителя на "ИТИЕММЕ" ЕООД, че трудовото й правоотношение следва да се счита прекратено от датата на получаването на писмото, на основание чл. 327, т. 2 КТ. Писмото е получено от работодателя на 21.05.2012 г. Със заповед № 01 от 10.07.2012 г. и заповед № 02 от същата дата, и двете на управителя на дружеството, на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл. 330, т. 6 КТ. Заповедите не са връчени на жалбоподателката. С писмо от 24.09.2012 г. работодателят е поканил Станчева за оформяне на документи, а тя го е уведомила, че поради късно получаване на писмото не може да се яви на посочената дата и моли да й бъде определена нова такава. Със заповед № 2 от 26.02.2013 г. на управителя на дружеството е обезсилена заповед № 2 от 10.07.2012 г. Със заповед № 1 от 26.02.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателката, считано от 21. 05. 2012 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. С писмо от 26.02.2013 г. Станчева е поканена да се яви в офиса на работодателя за оформяне на трудовата й книжка и връчване на заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. На 27.02.2013 г. работодателят е подал уведомление до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение със Станчева. Последните две цитирани заповеди са връчени на работничката на 15.03 2013 г. На 02.04.2013 г. Станчева е подала заявление вх. № 214-00-2532 до директора на СУСО, с което е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54а, ал. 1 КСО, по което е получила отказ, тъй като периодът на закъснението на заявлението е по-голям от полагащия се период на обезщетението. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или плащането на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. В този случай, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Но това не изключва предвидената в чл. 335, ал. 1 КТ задължителна писмена форма за прекратяване на трудовия договор, а заповед за прекратяване на трудовия договор на това основание, след получаване на писменото изявление от работодателя, не е била издадена. Освен това съдът не е съобразил, че работодателят може да не приеме, че са налице предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както е станало в конкретния случай - той е издал заповед № 01 от 10.07.2012 г. и заповед № 02 от същата дата за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 330, т. 6 КТ. Заповедите за обезсилване на заповед № 2 от 10.07.2012 г. и за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката, считано от 21.05.2012 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, са от 26. 02. 2013 г. и са й връчени на 15.03.2013 г. В тази връзка изводът на съда, че тримесечния срок по чл. 54а, ал. 4, т. 1 КСО е започнал да тече от 21.05.2012 г., е неправилен. Освен това, ако се приеме, че уведомлението до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение е от 27.02.2013 г., както е приел съдът, то при подаване на заявление за отпускане на обезщетение за безработица преди тази дата това обстоятелство би било констатирано от органите на НОИ и би представлявало пречка за отпускане на исканото обезщетение. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството дали Станчева е имала уважителни причини по смисъла на § 1 от ДР на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Съгласно този текст, по смисъла на наредбата "уважителни причини" са: задържане от органите на властта; явяване в съд или в друг държавен орган; участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно. В тази връзка съдът е следвало да събере доказателства относно обстоятелствата към кой момент жалбоподателката е получила отговори от Дирекция "Инспекция по труда", гр. София и ТД на НАП, гр. София, във връзка с подадените от нея жалби и сигнали, както и какво е било тяхното съдържание, с оглед момента на узнаване от нея на релевантните за отпускане на обезщетението за безработица факти. По делото (стр. 466) се съдържа само част от писмо от 07.03.2013 г. на Дирекция "Инспекция по труда", гр. София, в което са отразени входящите номера и дати на писмата на Станчева и изходящите номера и дати на отговорите до нея. Без да изясни тези обстоятелства, съдът е приел, че в случая не са налице уважителни причини за забавеното подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Предвид изискването на § 1 от ДР на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица следва да бъде установено и дали териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно за обстоятелствата относно пречките за възникване на правото на такова обезщетение. Освен това следва да бъде преценено преди 27.02.2013 г. какви справки е подавало дружеството - осигурител относно Станчева и от тях може ли да се направи извод за прекратено осигуряване. Установяването на уважителни причини за забавеното подаване на заявлението за отпускане на обезщетението е в тежест на жалбоподателката, а съдът не й е дал конкретни указания в тази насока. По делото се съдържат и данни, че на 21.09.2011 г. Цветелина Станчева е регистрирала фирма "АЯ-88" (виж резултата от проверка на НАП на стр. 100 - 102 от първоначалното дело). Това обстоятелство и свързаната с него дейност, ако не е била прекратена към момента на заявлението за отпускане на обезщетението за безработица, е от съществено значение за възникването на правото на това обезщетение. Така неизяснената фактическа обстановка препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Ето защо решението се отменя и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид липсата на направено искане за присъждане на разноски, съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,