Решение № 198 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 169/2009 г.

Решение № 198 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 169/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалба от името на частните обвинители и граждански ищци-наследници на К. М. С., срещу решението на Софийския апелативен съд, изменящо осъдителната присъда спрямо П. В. З. на Пернишкия окръжен съд за смъртта на С. Първоинстанционната присъда - № 12 от 19 юни 2008 г. по нохд № 172/2008 г., е издадена по реда на съкратеното съдебно следствие (глава 27 от НПК) и с нея подсъдимият З е наказан при условията на чл. 55 НК (под предвидения в закона минимум) на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода условно за 5 години, както и с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 4 години. Наказанието е наложено за транспортното престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "б" НК - за причинената на 9 септември 2007 г. в пияно състояние (1,34 промила концентрация на алкохол в кръвта), по непредпазливост смърт на К. С., настъпила от нарушените правила за движение при управляването на служебен лек автомобил. В гражданската част на присъдата е отразено дължимото от подсъдимия обезщетение за неимуществените щети, причинени на малолетното дете на починалия и на съпругата му - по 60 000 лева, и на двамата му родители - по 25 000 лева. Второинстанционното (въззивно) решение - № 483 от 12 януари 2009 г. по внохд № 769/2008 г., е постановено по жалба от същите страни, които обжалват сега по касационен ред, но тя е отхвърлена, а подсъдимият е оправдан да е нарушил едно от правилата за движение по обвинението. В касационната жалба отново е оспорена справедливостта на наложеното наказание и на присъдените обезщетения, но също така и смекчаването на наказателната отговорност във въззивната инстанция; поискана е отмяна на условното осъждане и по-високи обезщетения (исковете са били предявени за по 100 000 лева). В съдебното заседание на касационната инстанция жалбата е поддържана, но изрично само в наказателната й част; с това се солидаризира и прокурорът. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основанията за неговото отменяне или изменяне. Оправдаването за част от нарушенията по обвинението практически няма отношение към тежестта на наказателната отговорност - отпаднали са едно общо правило (по ал. 1, т. 1 от чл. 5 ЗДП) и на друго (по ал. 2, т. 3), към което чл. 342, ал. 1 НК не препраща. Възможно най-общото изискване към водачите на мпс да не създават опасност за живота на хората е конкретизирано и в изискванията относно скоростта за движение по чл. 21 ЗДП, също посочени в обвинението (за съотношението "специална" към "обща" норма вж. и Т.р. 28/1984 - ОСНК, т. 4), а забраната за шофиране под въздействието на алкохола е криминализирана пряко и в НК - в чл. 343, ал. 3 НК (вж. и р. 87/2004-I, Бюл. 3/2004, с.10). Основното несъгласие на жалбоподателя - с условното осъждане на подсъдимия, е пък неприемливо с оглед най-вече на обстоятелството, че подсъдимият е предприел управляването на автомобила поради възникването на неочаквани за него служебни задължения. Касационната жалба и нейната подкрепа в съдебното заседание не съдържат нищо конкретно срещу размера на присъдените обезщетения, а и ВКС не смята, че той е занижен. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение