Решение № 7557 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15127/2018 г.

Решение № 7557 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15127/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на С. Иванова и И. Александрова против решение № 5824 от 16.10.2018 г. по адм. дело № 6868/2018 г. на Административен съд София-град, с което са отхвърлени жалбите на оспорващите против заповед № РВЕ18-РА50-14/13.06.2018 г. на главния архитект на район "Възраждане" – Столична община, с която е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в заповед № РВЕ18-РА50-7/13.03.2018 г. на същия административен орган. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът – главният архитект на район "Възраждане" – Столична община не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, изложени в жалбите и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Аргументирано е заключението, че актът е издаден по реда на чл. 62, ал. 2 АПК от компетентния орган, след изпълнение на посочените в текста предпоставки. Цитираната норма предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от органа - издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта. В случая правилно съставът на Административен съд София – град приема, че с оспорената заповед главният архитект на район "Възраждане" – СО не променя вече формираната с първоначалния акт № РВЕ18-РА50-7/13.03.2018 г. воля и не засяга смисъла на възприетото по случая решение. С цитираната заповед е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация на квартал 181, м. "Западно направление", съгласно който УПИ VII-6, 7, 8 се разделя на нови УПИ IХ-411, 412 и УПИ VII-413 /контактен/, кв. 181, "Западно направление", като на стр. 2, ред 7 и 8 отдолу нагоре като основание за издаване на акта е посочена т. 7 от Заповед № РА50-395/14.06.2017 г. на главен архитект на Столична община. Със заповед № РВЕ18-РА50-14/13.06.2018 г., предмет на оспорване, главният архитект на район "Възраждане" – Столична община, поправя очевидна фактическа грешка, допусната в издадената от него и цитирана по- горе заповед от 13.03.2018 г., като посочва, че на стр. 2, ред 7 и 8 отдолу нагоре вместо т. 7 от Заповед № РА50-395/14.06.2017 г. на главен архитект на Столична община следва да се чете т. 6.6.1 от Заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община, с която кметът на Столична община делегира на главните архитекти на райони в Столична община правомощия да разрешават или отказват изработването на проект за изменение на ПУП в обхват до три квартала, с които се изменя план за регулация, като регулационните граници се привеждат в съответствие с границите на имотите в кадастралната карта с или без промяна на предназначението на урегулираните поземлени имоти – предмет на плана. Следователно допуснатата поправка засяга единствено номера на акта и на конкретния текст от заповедта, с която на главния архитект на район "Възраждане" – СО са предоставени правомощия, но не и волеизявлението за делегиране на такива. Това налага извода, че към датата на издаване на първоначалната заповед № РВЕ18-РА50-7/13.03.2018 г. главният архитект на район "Възраждане"- СО е оправомощен да издава заповеди с характера на посочената, а именно да разрешава изработването на проект за изменение на ПУП в обхват до три квартала на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която се изменя плана за регулация, като регулационните граници се привеждат в съответствие с границите на имотите в кадастралната карта с или без промяна на предназначението на УПИ – предмет на плана. Компетентността на органа е установена, поради което погрешното отразяване на номера на акта на кмета на Столична община за делегиране на правомощия не влияе на действителното оправомощаване и не засяга характера и значението на формираното от компетентния орган волеизявление, което следва недвусмислено от фактическите обстоятелства, които са ясно изложени в поправената заповед. Поради това първоинстанционният съд правилно приема, че допуснатата в заповед № РВЕ18-РА50-7/13.03.2018 г. неточност при изписване на номера на заповедта, с която на главния архитект на район "Възраждане" – СО са делегирани правомощия, представлява фактическо несъответствие между действителната и целена воля на органа и нейното писмено изразяване и подлежи на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Доводът на жалбоподателите, че с поправката се предоставя компетентност на главния архитект на район "Възраждане"- СО, каквато към датата на постановяване на поправения акт този орган не притежава, е неоснователен. Както вече се посочи, оправомощаването на главния архитект да издава заповеди, с които да разрешава или отказва изработването на проект за изменение на ПУП в обхват до три квартала, с които се изменя план за регулация, като регулационните граници се привеждат в съответствие с границите на имотите в кадастралната карта с или без промяна на предназначението на урегулираните поземлени имоти – предмет на плана следва от т. 6.6.1 на заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община, която предхожда издаването на поправената заповед от 13.03.2018 г. Делегираната с посочения акт компетентност произтича от волята на делегиращия орган и не зависи от коректното посочване на номера на акта в заповедите, издадени в изпълнение на тези правомощия, тъй като дори да не е цитирана изрично, тази заповед овластява главния архитект със съответните права. Възражението, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК е неотносима към предмета на заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка, поради това, че поправеният акт не е влязъл в сила, тъй като е обжалван пред съда също е неоснователно. Както бе посочено по-горе смисълът на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК е да предостави възможност на органа сам да отстрани допуснати очевидни неточности, а тъй като тези поправки не са свързани с промяна на вече изразената воля, то извършването им не е обвързано със срок. Този извод следва и от текста на чл. 62, ал. 2 АПК. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отхвърля жалбите против административния акт, съставът на Административен съд София-град постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Съдебният акт е постановен след обсъждане в всички доводи и възражения на страните, като са изложени подробни съображения, мотивиращи заключението, че оспорената заповед е издадена след изпълнение на предпоставките, предвидени в чл. 62, ал. 2 АПК. Поради това и поради липсата на конкретни съображения, обосноваващи съществени процесуални нарушения, настоящата инстанция приема, че такива не са допуснати и възражението на касаторите в тази насока е неоснователно. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,