Решение № 9343 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2020 г.

Решение № 9343 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. Каракачанов - министър на отбраната на Република България, подадена чрез пълномощник М. Янакиева – правоспособен юрист, заемащ длъжността държавен експерт в дирекция "Правнонормативна дейност в отбраната", против решение № 15583 от 18.11.2019 г. постановено по адм. д. № 15526/2018 г. на Върховен административен съд, с което основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение е отменено по подадената от Т. Рошавелов жалба против заповед № 3 С-146/6.12.2018 г. на министъра на отбраната на Република България за прекратяване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване, открита с МЗ № 3 С–93/11.09.2018 г. за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната и представляващ поземлен имот с № 02508.86.110 с площ от 1 898 кв. м., находящ се в [населено място], [адрес], община [община], област [област], застроен с 10 /десет/ сгради с масивна конструкция, с посочени в заповедта, съответно идентификатори, застроена площ, етажност и година на построяване. С решението съдът е върнал преписката на министъра на отбраната за провеждане на процедурата при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител М. Янакиева, която заявява становище с което поддържа подадената касационна жалба по наведените доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от процесуалния представител на ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът – Т. Рошавелов, редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Д. Трендафилова от Адвокатска колегия – Хасково, която заявява становище за неоснователност на касационната жалба и като правилно и обосновано моли съда да постанови решение с което да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за които представя доказателства за заплащането и списък за разноските съгл. чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено при спазване на материалния закон. Сочи, че първоинстанционния съд е изследвал обстоятелствата по чл. 46 от Правилника за приложение на закона за държавната собственост /ППЗДС/, които правят невъзможно откриването или приключване на тръжната процедура. Счита, че първоинстанционния съд правилно е тълкувал цитираната правна норма, като обосновано е приел, че отсъствието на член на комисията, поради временна нетрудоспособност не е обстоятелство, водещо до невъзможно приключване на процедурата. Предлага процесното решение на Върховен административен съд да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 15583 от 18.11.2019 г. постановено по адм. д. № 15526/2018 г. на Върховен административен съд, с което основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение е отменено по подадената от Т. Рошавелов жалба против заповед № 3 С-146/6.12.2018 г. на министъра на отбраната на Република България за прекратяване на процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост. Първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с материална компетентност и такава по степен, при спазване на установената писмена форма и изложени фактически и правни основания. Приел е, че е незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон. Настоящият съдебен петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд, приема доводите на касационния жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните, като е постановил решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон, и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото е установено, че процедурата за провеждане на търга е започнала със заповед № 3 С - 93/11.09.2018 г., министърът на отбраната е открил процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на гореописания недвижим имот и насрочил провеждането му за 24.10.2018 г. от 11. 00 часа, в сградата на "Информационен център на министерство на отбраната", на адрес гр. София, ул. "Георги С. Раковски" № 106. Със заповедта са одобрени условията на търга и тръжната документация, като в т. 5 е назначена комисия по организирането и провеждането му, с председател и трима членове, между които юрист и икономист, в изпълнение на задължителното изискване по чл. 43, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/. Спазено е и правилото на ал. 5 от същата разпоредба, предвид назначаването и на трима резервни членове, с включени юрист и икономист. На проведеното заседание на тръжната комисия е констатирано, че същата е в непълен състав и поради отсъствието основния член и на определения резервен член - юрист, което препятствало възможността за приключване на тръжната процедура, поради несъответствието й със задължителното изискване за присъствие на юрист. При тези обстоятелства, тръжната комисия не е пристъпила към отваряне и разглеждане на подадените със заявлението на ответната страна в настоящото производство Т. Рошавелов документи, постъпили в запечатан, непрозрачен и в цялост, плик за участие. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед, министърът на отбраната с позоваване на чл. 43, ал. 4 ППЗДС, а именно: липсата на тръжна комисия в пълен състав е квалифицирана като обективна невъзможност за приключване на търга, при което е приложен чл. 46 от същия правилник и тръжната процедура е прекратена, като е постановено на участника Т. Рошавелов да бъдат възстановени сумата, заплатена за закупуване на документацията за участие и внесения депозит. Обективно тричленния състав на Върховния административен съд е установил фактическите обстоятелства и въз основа на тях е направил законосъобразни изводи, че при издаване на административния акт е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е изследвал предвидените в чл. 46 от ППЗДС хипотези които правят невъзможно провеждането на процедурата. Приел, е че неявяването на датата, мястото и часа на провеждане на търга, на назначените от министъра основен и резервен член на комисията /юристи/ поради временна нетрудоспособност, съставлява обстоятелство, водещо до невъзможност да се приключи търга, но същото не е основание да приеме, че появилата се временна невъзможност на юристите да участват в процедурата на предварително оповестената дата не прави невъзможно приключването й, доколкото тя несъмнено може да бъде успешно приключена на определена нова дата за провеждане на самия търг чрез отваряне и разглеждане на подаденото заявление за участие, при възвърната работоспособност на членовете на комисията. Отчитайки, че основният и резервен член на комисията - юристи, са били в отпуск по болест, правилно първоинстанционния съд е приел, че с изтичането на болничния им отпуск, всеки от тях има реалната възможност да участва в комисията, а оттам и че за министъра не възниква необходимост от назначаването на нова тръжна комисия, още по-малко - от прекратяване на тръжната процедура. При тези данни настоящия съдебен състав на Върховния административен съд намира, че в конкретния правен спор правилно е прието от първоинстанционния съд, че не установява наличие на основание за прекратяване на търга по смисъла на чл. 46 от ППЗДС, защото не е налице обстоятелство, което обективно да препятства приключването на обявения търг и преодоляването му да е извън рамките на разпоредителната власт на административния орган, в резултат на което прекратяването на процедурата да е единствено възможната правомерна последица. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, правилно е обосновал и мотивирал обжалваното решение, които мотиви настоящият съдебен състав приема и препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. "второ" от АПК. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция, която на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена. Искането за присъждане на разноски е своевременно направено, представен е списък а разноските са доказани в размер на 1500 лв. по силата на представения по делото договор за правна защита и съдействие, както и приложеният документ за заплащането им по банков път. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът приема за неоснователно, предвид това, че заплатеното възнаграждение съответства на правната и фактическа сложност на делото. Поради това, касационния жалбоподател - министерство на отбраната на Република България следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 1500 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия