Решение № 4983 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13923/2015 г.

Решение № 4983 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13923/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Б. Л. чрез адвокат Р. К. против решение № 306 от 9.10.2015 г. по адм. дело № 236/2015 г. на Административен съд - Перник. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-140-6500/890 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за кампания 2013 г. В касационната жалба не се въвеждат конкретни отменителни основания. От обстоятелствената й част обаче могат да се изведат такива за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изпълнителният директор на ДФЗ чрез процесуалния си представител изразява с писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че уведомителното писмо съдържа таблици с текстово пояснение. Вещото лице е установило, че изключените от подпомагане площи са извън специализирания слой "Допустими за подпомагане площи" за 2013 г. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от М. Б. Л. против уведомително писмо изх. № 02-140-6500/890 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, в която под формата на извършени намаления, е отказано заплащане на сума от 2840.17 лева по СЕПП и 2257.78 лева по НР1. Твърдял е през цялото време, че кандидатства по двете мерки с едни и същи имоти от предходната година 2012, които допълнително обработва и почиства и по необясними причини през 2013 г. за тях е получил частичен отказ. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал общо заявление за кампания 2013 г. и е кандидатствал за подпомагане по три мерки: СЕПП, НР 1 и СНДП с описаните в нарочна таблица имоти. По първата и третата мерки общата им площ е 26.04 ха, а по втората - 5.76 ха. При извършените административни проверки в СИЗП, част от парцелите, като попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" са изключени от подпомагане. В таблицата на стр. 6 от уведомителното писмо е определена наддекларираната площ на 2.96 ха по СЕПП и НР1, съставляваща 11 %. Процентът наддеклариране е обусловил двоен размер на санкционираната площ, а именно 5.92 ха. При определяне на подпомагането по СЕПП му е оторизирана сума от 6144.56 лева и са отказани 2840.17 лева. По НР1 са одобрени 5115.59 лева и са отказани 2257.78 лева. Жалбоподателят е обжалвал уведомителното писмо пред министъра на земеделието и горите с възражения, аналагочни на тези, въведени в жалбата до съда. Със заповед № РД 20-61 от 6.03.3015 г., висшестоящият административен орган я е оставил без уважение. Мотивирал се е с факта, че бенефициентът е подал възражение срещу заповедта за обявяване на окончателния специализиран слой, която е разгледана по същество. При направената допълнителна проверка е потвърдена коректността на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебна експертиза. Вещото лице е посочило, че съгласно приложените ортофотоснимки описаните площи от парцелите попадат извън одобрения слой. На въпрос 2, поставен от пълномощника на административния орган е отговорил на лист 4 от заключението за всеки един от петте БЗС, че попада изцяло или частично извън специализирания слой и е потвърдил констатациите в уведомителното писмо. Съдът е възприел безкритично експертизата и изобщо не е изследвал и съответно обсъдил единственото възражение на жалбоподателя за причината, поради която парцели, които са били допустими за подпомагане през 2012 г., са станали недопустими изцяло или отчасти за следващата кампания. По формални съображения е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е неправилно. На първо място по делото е останало неизяснено обстоятелството във връзка с подаденото възражение на бенефициента № 1248 от 17.12.2013 г. Същото е представено от процесуалния му представител в съдебното заседание на 10.09.2015 г. и е прието, като доказателство, заедно с други писмени доказателства с протоколно определение. Видно от съдържанието на възражението, то е подадено във връзка с обхвата на специализирания слой, обявен със заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. на МЗХ. Предмет на възражението е цялостното изключване на три БЗС: 58-10-1 с декларирана площ от 1.90 ха; 58-11-1 с площ от 1.08 ха и 58-13-1 с площ от 0.83 ха. Последният БЗС е заявен, като използван працел за 2013 г. в таблицата, попълнена от заявителя на л. 31 от делото с площ от 0.83 ха. Няма данни за получен отговор във връзка с това възражение. В уведомителното писмо по отношение на БЗС 58-10 цялата площ е приета за недопустима. По отношение на втория БЗС е намалена недопустимата площ на 0.02 ха. БЗС 58-13-1 не фигурира в уведомителното писмо. Вместо него са приети недопустими за подпомагане части от други парцели. Съществена част от констатираните за недопустими площи, описани в таблиците в уведомителното писмо е БЗС 58-7-2 с декларирана площ 3.40 ха, от които установени за недопустими 1.01 ха. При липса на съдържащ се в преписката отговор на възражението, подадено от бенефициента не става ясна причината за извършените промени, чрез включване в специализирания слой на части от едни парцели и изключване на части от други такива. На второ място, назначената експертиза не е отговорила на поставените от страните въпроси и по никакъв начин не е способствала за изясняване на спора между тях. Процесуалният представител на административния орган е поставил задача, номерирана, като № 2 към вещото лице. Искането е да посочи кои от заявените БЗС, респективно части от тях са недопустими за подпомагане. Иска се и да се посочат конкретните причини за всяка една от заявените схеми (СЕПП и НР1) за установената им недопустимост при извършените административни проверки. Вещото лице се е задоволило единствено да приложи ортофотоснимките и да посочи за всеки един от петте БЗС, че попада частично в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Не е посочил обаче за нито един от тях каква е конкретната причина за попадането на БЗС извън този слой. Поради това той не е отговорил на основната задача и е възпрепятствал съда да изследва и отговори на възражението на жалбоподателя за причината, поради която допустими за подпомагане през 2012 г. площи са изключени от подпомагане през следващата кампания. Още повече, че в касационното производство бенефициентът твърди, че те са включени, като допустими за подпомагане през кампания 2014 г. Видно от съдържането на експертизата и поясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 10.09.2015 г., то изобщо не е разбрало каква е поставената му задача. Заключението е прието безкритично от съда и страните, което е довело до постановяване на неправилно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. В случая е било необходимо назначаване на специалист в областта на геодезията и картографията, който да отговори на поставените му задачи, след като провери съдържанието на ортофотоснимките и правилността на разчитането им. Назначеният експерт по делото се е представил сам в самото начало на заключението, като правоспособен оценител на недвижими имоти, на машини и на съоръжение от КНОБ. При проверка на списъка на вещите лице, той фигурира, като специалист по промишлено и гражданско строителство с лиценз за оценка на недвижими имоти. Съдът е следвало да установи доколко той разполага със специалните знания за извършване на конкретната експертиза. Като не е съобразил тези обстоятелства и не е отговорил на основните възражения на жалбоподателя, както и не е изяснил основните въпроси, поставени и от ответната страна, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. То съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноските, направени от страните, ще се присъдят с окончателния акт по съществото на спора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение