Решение № 5023 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2016 г.

Решение № 5023 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2867/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново против Решение № 543/12.01.2016 г., постановено по административно дело № 123/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която съдът е отменил Ревизионен акт № Р-06-1400946-091-01/12.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в частта, с която е отказано приспадане на данъчен кредит в общ размер на 27 000 лева по фактури с № 1692/22.05.2013 г. и № 1744/08.11.2013 г. с доставчик "Д. С." ЕООД и дирекция "ОДОП" гр. В. Търново е осъдена да заплати на "Компания за инженеринг и развитие" АД, разноски по производството в размер на 2 561 лева. В касационната жалба на приходната администрация се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при допускане на съществени процесуални нарушения по преценка на доказателствата, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Оспорва се изводът на съда относно действителното извършване на доставката, уговорена като главна престация между страните по сделката, като се твърди, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме реалност на договорените услуги. Иска се отмяна на решението на административния съд в оспорената част, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата против ревизионния акт, както и да се присъдят съдебно-деловодни разноски. Подадена е касационна жалба и от "Компания за инженеринг и развитие" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. "Брусенско шосе" № 1 против посоченото решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-06-1400946-091-01/12.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 6 000 лева по фактури с номера: № 1694/27.05.2013 г., № 1703/03.07.2013 г. и № 1711/08.08.2013 г., издадени от "Д. С." ЕООД във връзка с осъществени авансови плащания, ведно със съответните лихви. Решението се обжалва и в частта, с която съдът е присъдил в полза на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново разноски в размер на 300 лева, а в полза на дружеството са присъдени разноски на стойност 2 561 лева, вместо пълния и доказан размер, който е 3 530 лева. В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че аргументите на съда, послужили като мотиви за частично потвърждаване на ревизионния акт по отношение на получените авансови плащания от "Д. С." ООД са вътрешнопротиворечиви, нелогични и несъответстващи на доказателствата по делото. Твърди се, че в случая спорните фактури действително са издадени преди настъпване на данъчното събитие /осъщественото авансово плащане/, но последващото настъпване на данъчното събитие е валидирало издадените фактури, поради което следва да се приеме, че по тях е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение, в обжалваната му част, вместо което да се отмени ревизионния акт в частта досежно отказано право на данъчен кредит в размер на 6 000 лева по посочените три фактури, ведно със законните лихви за забава, както и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, за "Компания за инженеринг и развитие" АД се явява адвокат Найденова, която поддържа касационната жалба на дружеството и моли да бъде уважена, съответно оспорва жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново по съображения, развити в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, подадена от приходната администрация и за неоснователност на жалбата на ревизираното дружество. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбата на приходната администрация е неоснователна, а жалбата на "Компания за инженеринг и развитие" АД е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, с който е отказано да се признае право на данъчен кредит на дружеството в общ размер на 33 000 лева, в резултат на което е определен ДДС за довнасяне и съответните лихви по пет фактури, издадени от "Д. С." ООД, като четири от фактурите са за авансово плащане, а една за окончателно плащане по сключен между двете дружества договор, имащ за предмет извършване на строително-ремонтни дейности. Съдът е отменил оспорения ревизионен акт, в частта относно фактура № 1692/22.05.2013 г. и фактура № 1744/08.11.2013 г., като е приел, че събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства установяват реалност на доставката по същите. Фактурите са издадени по повод сключен Договор от 20.05.2013 г. и анекс към този договор от 08.11.2013 г. За установяване на реалното изпълнение на услугите по договора са представени протокол за прихващане от 22.05.2013 г., писмени обяснения на законните представители на двете дружества, договор за продажба на активи - два челни товарача от 16.05.2013 г., приемо-предавателни протоколи за фактическото им предаване на доставчика, протоколи за одобряване оценката на тези активи, представени са и два протокола, установяващи приемането на извършената от доставчика работа по повод договореното. В хода на ревизионното производство е била извършена насрещна проверка на доставчика, при която е установено, че същият е регистриран за целите на общата система на ДДС, представил е писмени обяснения за това, че именно той е извършил доставките, като е представил и съответните документи, установяващи от къде се е снабдил с част от материалите, необходими за извършване на договорените услуги, отразил е спорните фактури в дневниците за продажби за съответните периоди. Съдът е приел за необосновани изводите на ревизиращите органи по отношение на фактура № 1692/22.05.2013 г., имаща за предмет авансово плащане по договор, след като е приел, че по тази фактура е доказано престиране на активи, тоест частичен бартер по сделката. Налице е сключен договор от 16.05.2013 г. за активи - верижни челни товарачи, придобити от ревизираното дружество по договор от 09.01.2012 г., тези активи са били оценени и са послужили като авансова престация по договора за строително-ремонтните дейности. Представени са и документи за отписване на тези активи и за фактическото им предаване във владение на доставчика. Предвид на представените доказателства, законосъобразен е изводът на съда за това, че насрещната престация и нейната стойност следва да се считат за установени, като датата на данъчното събитие по частичния бартер е определена съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗДДС. Както правилно е отбелязано в оспореното решение, дори да се приеме условно извода на приходната администрация за липса на изпълнение на договорената окончателна престация, с оглед на фактите по делото е следвало не да се отрече правото на приспадане на данък по авансовата фактура, а да се коригира вече приспаднатия първоначално данък в периода, в който е установено неизпълнение на главната престация. За незаконосъобразен е приет ревизионния акт и в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1744/08.11.2013 г., като съдът е развил мотиви за това, че доставката по същата е реално извършена. Анализирал е сключения договор от 20.05.2013 г., имащ за предмет извършване на услуги по ремонт на покрив и облицовка на фасада с доставка и монтаж на панели. В договора изчерпателно са изброени конкретните видове дейности, които е следвало да бъдат извършени, като съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, допусната и приета по делото, договорените дейности са били действително изпълнени, за което са представени протоколи обр. 19, в които е описан предмета на изпълнение и в количествен аспект. Освен това експертът по съдебно-счетоводната експертиза е дал становище, че няма отчетени сходни стопански операции по получаване на услуги, сходни с процесните, поради което не може да се предполага наличие на друг доставчик, а в същото време ревизираното лице не е разполагало с персонален и технически капацитет само да извърши строително-монтажните работи. След като е установено, че строително-ремонтните дейности, предмет на сключения договор са реално изпълнени, неотносими към настоящия правен спор са обстоятелствата как са транспортирани материалите, послужили за ремонта от доставчика, как са придобити от него и къде са съхранявани. В този смисъл съдът се е съобразил с тълкуването, дадено в решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, съгласно което добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката, освен когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, каквито данни по настоящия правен спор няма. Първоинстанционният съд е развил аргументирани и подробни мотиви и относно съответствието на спорните фактури с изискванията, разписани в чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, като е оборил извода на приходната администрация за приложимост на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Тези му мотиви се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като действително от съпътстващите фактурите договор и анекс към него се съдържа информация за естеството на услугите. Законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите на съда относно посочените по-горе две фактури, поради което решението в частта, с която е отменен ревизионния акт, се явява правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. По отношение на останалите три фактури, издадени от "Д. С." ЕООД имащи за предмет авансови плащания по договор, съдът е възприел извода на приходната администрация, за това, че по същите правилно е отречено приспадане на данъка, тъй като е налице неправомерно начислен ДДС. П. делото е установено, че основите по трите фактури, както и размерът на начисления ДДС са платени от получателя по банков път, както следва: сумата по фактура № 1694/27.05.2013 г. е платена на 10.06.2013 г., сумата по фактура № 1703/03.07.2013 г. е платена на 09.07.2013 г. и сумата по фактура № 1711/08.08.2013 г. е платена на 15.08.2013 г. При тези факти, тъй като плащането е извършено след датите на издаване на фактурите, съдът е приел, че фактурите не са издадени съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, тоест данъкът в тях е начислен без основание. Съгласно тази норма когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), като в тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Посочената разпоредба регламентира преди всичко кога начисленият данък става изискуем. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС отново акцентира на изискуемостта на начисления данък, като регламентира, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане "изискуем". В конкретния случай безспорно е установено последващото настъпване на данъчното събитие, което следва да се приеме, че е валидирало издадените фактури. Следователно в момента, когато е било извършено плащането, начисленият данък е станал изискуем, поради което следва да се приеме, че тогава е възникнало и правото на приспадане на данъчен кредит по посочените три фактури. Освен това съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане. В разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС е регламентиран само крайният срок за издаване на фактурата, а именно до 5 дни от възникване на данъчното събитие или от плащането. Законът не поставя забрани по отношение на началния момент, в който следва да се издаде фактура, така, както е сторено по отношение на крайния момент за издаването й, което е допълнителен мотив за валидиране на по-рано издадените фактури. По изложените мотиви, решението на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Компания за инженеринг и развитие" АД, е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което в тази му част следва да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1694/27.05.2013 г., фактура № 1703/03.07.2013 г. и фактура № 1711/08.08.2013 г., издадени от "Д. С." ЕООД. С оглед на този изход от спора, следва да се отмени решението и в частта, с която ревизираното дружество е осъдено да заплати в полза на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съответно, основателно се явява искането на процесуалния представител на "Компания за инженеринг и развитие" АД за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в хода на двете съдебни инстанции, които са в общ размер на 3 530 лева. От тази сума първоинстанционният съд е присъдил 2 561 лева, тоест разликата до 3 530 лева следва да се присъди от настоящата инстанция. В хода на касационното производство пред Върховния административен съд е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който е договорено възнаграждение на наетия адвокат в размер на 300 лева, за която сума не е отбелязано в договора да е заплатена и не са представени доказателства в тази насока, поради което същата не следва да се присъжда в полза на дружеството. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,