Решение № 3289 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13885/2008 г.

ВАСVI отделение11.03.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решението от 24.09.2008 г., постановено по адм. д. № 173 от 2008 г. на Смолянския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3289 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13885/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 24.09.2008 г. по адм. д. № 173 от 2008 г. Смолянският административен съд е отхвърлил жалбата на Захари Каменов Митев от с. Долен против решение № 13 от 6.06.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Смолян и потвърденото с него разпореждане № 4502166104 от 15.04.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Против това решение на административния съд Захари Каменов Митев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е приел за установено, че периодите от 1.04.1962 г. до 31.11.1964 г. и от 1.03.1967 г. до 1.04.1973 г., включени в удостоверение обр. УП № 30 под № 348 от 26.09.2000 г. на "Перелик", АД - Смолян не могат да се признаят за осигурителен стаж след като Захари Каменов Митев (касатор в това производство) липсва в разплащателните ведомости и други първични документи на работодателя, в които се съдържат достатъчно данни за получаваните трудови възнаграждения от работниците и служителите. Прието е също така, че наличният му осигурителен стаж от 27 години, 10 месеца и 29 дни, без посоченото време, което не е признато за осигурителен стаж, е недостатъчен за образуване на изискващите се сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта (100 точки и на същия не може да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това становище на административния съд е правилно. Правилно основният въпрос, който се е концентрирал спора пред административния съд, е дали периодите от 1.04.1962 г. до 31.11.1964 г. и от 1.03.1967 г. до 1.04.1973 г., през които се твърди, че касаторът е общ работник и зидаро-мазач в Окръжна строителна организация - Пловдив, район Смолян и в ПМА и ДСО - Пловдив, район - Смолян, следва да се признае за трудов и осигурителен стаж. Съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите осигурителният стаж се установява с трудови и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издадени от осигурителя. Този документ се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Решението на административния съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съдът е приел, че спорният осигурителен стаж не е доказан с изискуемия от чл. 40, ал. 1 НПОС документ, издаден от осигурителя по образец въз основа на разплащателните ведомости или други разходооправдателни документи. За да стигне до този извод, съдът е подложил на обсъждане представеното от касатора удостоверение обр. УП № 30 под № 348 от 26.09.2000 г., издадено от "Перелик", АД - Смолян и съставения констативен протокол № 90-00-168828 от 3.04.2008 г. за извършена проверка от контролните органи на НОИ. Доказано е, че името на касатора не фигурира в разплащателните ведомости на Окръжна строителна организация - Пловдив, район Смолян и в ПМА и ДСО - Пловдив, район - Смолян, които се съхраняват в Архивното стопанство към РУ "Социално осигуряване" - Смолян. В подкрепа на този извод се явява обстоятелството, че в цитираното удостоверение обр. УП № 30 не е отбелязано, че данните за осигурителния стаж са били извлечени от разплащателните ведомости за спорните периоди. Липсват други доказателства за сключени трудови договори между страните и за изплащане на трудови възнаграждения. След като в разплащателните ведомости няма данни за изплащано възнаграждение на касатора, то такива ведомости не могат да служат за установяване на осигурителен стаж и въз основа на тях да се издават удостоверения за осигурителен стаж. С оглед на това, издаденото в случая удостоверение обр. УП № 30 е било опровергано със съставения констативен протокол № 90-00-168828 от 3.04.2008 г. на контролните органи на НОИ, които са установили, че в разплащателните ведомости не фигурира името на касатора. Спорният осигурителен стаж от 1.04.1962 г. до 31.11.1964 г. и от 1.03.1967 г. до 1.04.1973 г не е бил отразен и в трудовата книжка на касатора, тъй като в нея не е вписана продължителността му и тя не е оформена по установения ред и форма. След като осигурителен стаж от 1.04.1962 г. до 31.11.1964 г. и от 1.03.1967 г. не е установен с надлежно оформена трудова книжка и с издаден от осигурителя документ по утвърден образец, то същият стаж не може да бъде зачетен при пенсиониране. Касаторът има изискуемата възраст, но не отговаря на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст, т. е. не може да набере най-малко 100 точки, а за да придобие право на пенсия, следва да отговаря на всички изисквания на чл. 68 КСО. Оспорените актове, с които се отказва отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 КСО са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, административният съд е постановил правилно решение. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 8.02.2008 по адм. д. № 9157 от 2007 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 40 НПОС