Решение № 636 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7976/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Илиева, срещу Решение 4850/26.06.2024 г. на Административен съд (АС) Бургас, постановено по адм. д. 429/2024 г., с което е отменено издаденото от заместник директора на ТД Митница Бургас Решение рег. 32-707054/22.01.2024 г. към митническа декларация (МД) с MRN: 21BG001008034240R3 от 21.04.2021 г. и в полза на Б. Е. А. са присъдени деловодни разноски. Поддържа се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че съмненията относно декларираната договорна стойност на стоката са установени въз основа на данните от извършена по линията на международно сътрудничество проверка с канадските власти. Според касатора необходимостта от прилагане на метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), е подробно обоснована. Иска се отмяната на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу митническото решение. Ответникът по касационната жалба, Б. Е. А., чрез адв. Русева, в писмен отговор оспорва основателността й, иска присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК и възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред Административен съд Бургас е оспорено Решение с рег. 32-707054/22.01.2024 г. на заместник директора на ТД Митница Бургас към МД с MRN: 21BG001008034240R3 от 21.04.2021 г., с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 на внесената от Б. Е. А. стока и в негова тежест са установени задължения за вносно мито и ДДС в общ размер на 4119,19 лв. заедно с лихва за забава. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 21.04.2021 г. Б. Е. А. с МД MRN: 21BG001008034240R3 от 21.04.2021 г. декларира за режим допускане за свободно обращение употребяван катастрофирал пътнически автомобил, марка Мазда, модел СХ5, цвят: 0, раб. обем: 2500 куб. см., първ. рег.: 01.01.2017, шаси : JM3KFBBL7H0103316. Към МД са приложени фактура на стойност 3 318 CAD, издадена от 9378-6135 Quebec Inc. 7405 rue Verite Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада опаковъчен лист и морска товарителница. С получено писмо с peг. 32441111/16.12.2022 г. на ЦМУ от канадските митнически власти е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи извършили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията в митническата декларация, в рамките на който констатирали несъответствие на декларираната при износа и вноса цена на стоката - декларирана при внос цена 3 318 CAD, а при износ 13 114 CAD, което обосновало съмнения относно действителната цена на стоката. С писмо рег. 32-55553/10.02.2024 г. от вносителя Б. Е. А. са изискани заверени копия на всякакви налични документи, както и доказателства в подкрепа на декларираната цена на стоката по МД с MRN 21BG001008034240R3 от 21.04.2021 г., но такива не са представени. Съобразно чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 със съобщение рег. 32-527269/23.08.2023 г. вносителят е уведомен, че предстои издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност за стоката по MRN с 21BG001008034240R3 от 21.04.2021 г. В решението на митническия орган са изложени обстоятелствата за наличие на основателни съмнения относно декларираната от вносителя митническа стойност на закупената от Канада стока, както и съображенията, поради които са приети за неприложими резервните методи за определяне на митническата й стойност по реда на § 2, букви от а) до г) от чл. 74 от МКС предвид естеството й катастрофирал пътнически автомобил. Водещият аргумент е невъзможността да се установи внасянето на територията на Съюза на идентични или сходни стоки (б. а и б. б), т.е. на автомобили от същите марка и модел и със същите щети. Въз основа на тези изводи е аргументирано приложението на резервния вторичен метод по § 3 на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза, констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти и е определена нова митническа стойност. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно като издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 1, предл. 2 вр. ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат при следните коригиращи мотиви: Първият спорен въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, а вторият е спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, по силата на чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена (т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Настоящият касационен състав преценява като неправилен извода на административния съд за необоснованост на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Кодекса. Информацията, предоставена от Канадските митнически власти, е за декларирана в износната МД цена на автомобила, която значително надвишава цената по фактурата, приложена към МД за внос. Цената, посочена в декларациите за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане, но същественото в случая е, че от вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена, обосноваваща я с повреди например. Повредите не са нито описани, нито доказани. Изложеното обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето ѝ по чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС, методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст те са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (т. 39 и т. 42 от решението по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). СЕС има предвид МИС например, която съгласно чл. 24 от Регламент (ЕО) 515/97 представлява централизирана система от база данни и е достъпна чрез терминали, разположени във всяка една държава членка, в която се съдържат данни от изброените в този текст категории и в която съгласно Съображение 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/346 компетентните органи на държавите членки въвеждат информация за съответните събития. Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на МКС, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Това задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). В процесната МД автомобилът е описан като катастрофирал. В административната преписка не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи, който да отразява извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостоверява липсата или наличието на повреди и техния вид/степен. Не се установява по делото вносителят да е представил документи, установяващи претърпените от автомобила щети. Дори да се приеме, че е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада е налична или не е налична информация и ако е налична, да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Освен това, след като твърди, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК, без да доказва липсата на такива данни, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Кодекса, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Като е отменил оспореното решение, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи на 720 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение