Решение № 365 от 8.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 350/2009 г.

Решение № 365 от 8.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 350/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по две жалби на подсъдимия М първата с касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с доводи за явна несправедливост на наказанието и втората насочена само в гражданско- осъдителната част на въззивното решение, с което е потвърдена тази част на присъдата на първата инстанция.

В съдебното заседание подсъдимият не се явява, редовно призован.

Неговият упълномощен з. - адвокат В поддържа двете жалби по въведените основания и съображенията развити в тях за явна несправедливост както на наложеното наказание, така и на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди, което е осъден да заплати на наследниците на пострадалия Илия И. и отделно на пострадалия Т. И. Иска изменение на въззивното решение, чрез намаляване размера на наказанието и на присъдените обезщетения.

Повереникът на гражданската ищца И. И. - адвокат Б от САК, възразява срещу жалбите и пледира въззивното решение да се остави в сила. Намира, че няма място за повече снизходителност спрямо подсъдимия, след като размера на наказанието лишаване от свобода е определен при условията на чл. 55 НК, а изтърпяването му е отложено условно.

Гражданските ищци, редовно призовани, не се явяват, с изключение на И. И., която е законен представител на Т. и М. И.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на въззивното решение в сила. Счита, че макар и в горната граница на диапазона за размера на обезщетенията в утвърдената съдебна практика, те са справедливи.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбите са неоснователни.

С обжалваното решение на Бургаски апелативен съд е потвърдена изцяло присъдата на Ямболския окръжен съд № 5/20.01.2009 г. по н.о.х.д. № 330/2008 г., с която подсъдимият-жалбоподател е признат за виновен в това, че на 5.05.2008 г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 пр. 1, 2 и 3 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Илия И. и две средни телесни повреди на Т. И., както и значителни имуществени вреди на лекия автомобил марка "Опел", собственост на Ж. А., в размер на 1 718 лева - престъпление по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3, б. "б" и с ал. 1 НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на две години, условно, с четири годишен изпитателен срок.

Уважени са били и гражданските искове, както следва:

На съпругата на пострадалия Илия И. - И. И. да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 70 000 лева;

На същата като майка и законен представител на Т. И. сумата от 103 000 лева, от които 90 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди като наследник на баща си Иnbsp;000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от причинените му средни телесни повреди и 600 лева обезщетение за причинени имуществени вреди. както и 90 000 лева на М. И. за причинените му неимуществени вреди.

Освен това е осъден да заплати съответната законна лихва върху присъдените обезщетение, от датата на увреждането, както и съответната държавна такса, разноските по делото.

1. По касационното основание за явна несправедливост на наказанието:

Съдебното производство по делото се е развило по реда на глава двадесет и седма НПК "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция". Наложеното наказание по размер е съобразено с изискването на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК и съдът правилно е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като определил наказанието под предвидения минимум за престъплението за което подсъдимият е бил признат за виновен. Освен това, изтърпяването му е било отложено условно, на основание чл. 66, ал. 1 НК. С оглед вредоносния резултат и липсата на съпричиняване от с. на пострадалите, наложеното наказание е максимално смекчено. Място за по-голяма снизходителност няма. Обратното би означавало подценяване на високата обществена опасност на тежките транспортни произшествия при виновно поведение на водачите на моторни превозни средства. Освен това, за касационната инстанция, за да приложи правомощието за изменение на атакуваното решение, чрез намаляване размера на наказанието или изпитателния срок е необходимо да се установи, че е налице изискването на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК - наказанието е явно несправедливо поради това, че очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. В случая това не е налице. Предходните инстанции в мотивите към постановените съдебни актове са дали отговор на всички аргументи на защитата свързани с размера на наказанието и на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването му. В тази част въззивното решение е законосъобразно.

1. По доводите за несправедливост на присъдените обезщетения:

Настоящият състав намира размера на присъдените обезщетения за адекватен на съдебната практика и на стандартите за тези определени за българските застрахователи (последните по Кодекса за застраховането са съобразени с европейските).

Тенденцията в съдебната практика, особено след приемането на страната ни в Европейския съюз е към завишаване цената на човешкия живот, което рефлектира върху критериите за справедливост на обезщетяването за неимуществени вреди. Настоящият състав напълно споделя аргументите на двете предходни инстанции за определяне на обезщетенията на пострадалите лица в горната граница на рамките утвърдени от съдебната практика, с оглед липсата на съпричиняване от тяхна страна.

Поради изложеното няма правно основание за изменение на обжалваното решение в неговата гражданско-осъдителна част.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение