Решение № 55 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5823/2015 г.

ВАСVI отделение05.01.2016 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2464/8.04.2015 г. по адм. дело № 9914/2014 г. на Административен съд София - град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М. Г. А., С. Т. Б.-Г., Н. Г. Г., всички от гр. София срещу решение № РО-518/19.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № 2701/19.06.2014 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 55 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5823/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София-град против решение № 2464/8.04.2015 г. по адм. дело № 9914/2014 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с издирването и прилагането на нормата от чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - М. Г. А., С. Т. Б.-Г., Н. Г. Г., всички от гр. София изразяват становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдът не е издирил точно материалния закон и е приложил неотносима за случая редакция на нормата от чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Намира, че е отменен административен акт, за който не са налице основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 2464/8.04.2015 г. по адм. дело № 9914/2014 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на М. Г. А., С. Т. Б.-Г., Н. Г. Г., всички от гр. София (членове на състав на НЕЛК) решение № РО-518/19.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № 2701/19.06.2014 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, за събиране на сумите във връзка с ревизионен акт за начет № Р-1328 и Р-1328А от 31.05.2014 г. Присъдил е разноски. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че приложима за случая е редакцията на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО към датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено ЕР на НЕЛК № 0046/20.03.2009 г., а именно 5.02.2011 г., съгласно която контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание. Тази редакция на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО изключва актовете на медицинската експертиза от изброените основания за ангажиране на имуществена отговорност по този ред. Посочил е, че неразделна част от мотивите на отмененото експертно решение са и консултациите с други медицински специалисти, които са повлияли на крайната оценка на неработоспособността, което заедно с обстоятелството, че неоснователно извършените осигурителни разходи са осъществени и на база отмененото ЕР на ТЕЛК, изключва така ангажираната имуществена отговорност. Решението е неправилно. По делото е установено, че с ЕР № 1142/05.04.2006 г. на ТЕЛК общи заболявания - гр. Пловдив на Петър Цветанов Видолов е определена 54% ТНР за срок от 5.04.2006 г. - 1.04.2007 г. С ЕР № 0046/20.03.2009 г. НЕЛК - по сърдечно-съдови заболявания, 2-ри състав е потвърдено ЕР на ТЕЛК по оценката на неработоспособността, по датата на освидетелстване и е отменено по отношение на срока за инвалидизиране като е определен нов такъв. На основание потвърдителното експертно решение на НЕЛК на освидетелстваното лице е издадено разпореждане № 15901084667/13.08.2009 г. на основание чл. 98, ал. 7 КСО, с което е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната пенсия за старост. С решение № 95/07.01.2011 г. по адм. дело № 4418/2009 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на МК при ТП на НОИ - Пловдив ЕР № 0046/012/20.03.2009 г. на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания и е върнал преписката на органа по медицинската експертиза за издаване на ново експертно решение при съобразяване на указанията, дадени по тълкуването и прилагането на материалния закон. Приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, кредитирана от съда с доверие е установила, че при освидетелстването НЕЛК е приела за установени заболявания и усложнения на сърдечно-съдовата система, за които няма достатъчно данни, с което вещите лица са обяснили значителната разлика в определения от тях и от НЕЛК процент на трайно намалената работоспособност. С ЕР № 0390/30.03.2011 г. на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК № 1142/5.04.2006 г. по отношение на оценката на неработоспособността съгласно указанията на Административен съд София-град и на освидетелстваното лице Петър Цветанов Видолов са определени 34% ТНР. С разпореждане № ПР-1146/20.04.2011 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Страните не спорят по размера на определената щета на държавното обществено осигуряване като главница, изчислена под формата на изплатената пенсия при условията и реда на чл. 98, ал. 7 КСО и начислените лихви. Спорът е по основанието за нейната дължимост предвид приложимия материален закон и значението на експертните становища от други състави на НЕЛК, във връзка със съпътстващите основното заболяване болести, при определяне на крайната оценка на трайно намалената работоспособност. Спор е налице и досежно законосъобразността по начина на реализиране на административната отговорност. Неоснователни са доводите на ответниците по касационната жалба, че при издавеното на оспорените актове органите на НОИ са допуснали съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ревизионният акт в начетното производство по чл. 110 КСО не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което наличието на отменен предходен акт за начет по реда на чл. 110, ал. 2 КСО не е пречка за повторна ревизия със същия предмет. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО в редакцията му към датата на издаване на отменения акт на НЕЛК и към датата на издаване актовете, с които е ангажирана имуществената отговорност на членовете на състава на НЕЛК, издал отмененото експертно решение въз основа на което е била отпусната пенсията по чл. 98, ал. 7 КСО, е била налична хипотеза, даваща възможност за ангажиране на имуществената отговорност на лекарите. Необосновани са изводите на съда, че не е преценено влиянието на дадените съпътстващи консултации от други състави на НЕЛК при определяне на крайния процент трайно намалена работоспособност и оттук тяхната значимост за настъпилите вреди. При обжалване решенията на ТЕЛК, НЕЛК се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 56 НМЕР (отм.). Експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т.е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на освидетелстваните лица, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. Конкретните нарушения, обусловили вредите в случая, се изразяват в приетите за установени от подведените под имуществена отговорност лица, в качеството им на членове на НЕЛК, при издаването на ЕР № 0046/012 от 20.03.2009 г., сърдечно-съдови заболявания на освидетелстваното лице Петър Цветанов Видолов и в частност неналичните усложнения на тези заболявания - констатирани без наличие в МЕД на данни и медицински изследвания за това, в т.ч. и извършвани прегледи и провеждано стационарно или амбулаторно лечение. Тези действия са довели до това специализираният състав на НЕЛК да определи необосновано по-висок краен процент ТНР - 54%. С посочените действия и приетата експертна оценка е допуснато нарушение на разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР - отм.), явяваща се действащо право към датата на издаване на експертното решение на НЕЛК. Тези нарушения са конкретно обсъдени в решение № 95/7.11.2011 г. по адм. дело № 4418/2009 г. на Административен съд София-град, което е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и по изложените съображения не са налице основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК досежно оспорените актове на органите на НОИ, поради което оспорването срещу тях следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

2