Решение № 6185 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6873/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. К., от гр. София против решение 2797 / 24.04.2023 г. по адм. дело 8500 / 2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.1-2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради недопускане до разпит на свидетели във връзка със съществуването на осигурително правоотношение за периода 03.01.2000 г. 12.06.2012 г. и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът твърди, че административният съд неправилно не е зачел трудов стаж, установен с влязло в сила съдебно решение 78125 / 28.03.2019 г. по гр. дело 60939 / 2018 г. на Софийски районен съд. Счита, че за целия спорен период по трудовото й правоотношение в Ивелма ЕООД е имала качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 КСО, независимо че работодателят не е внасял дължимите осигурителни вноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София град, чрез юрисконсулт Велкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 2797 / 24.04.2023 г. по адм. дело 8500 / 2022 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Ю. Х. К., от гр. София срещу решение 2153 21 294 / 30.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/52 от 22.07.2022 г. на длъжностното лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Приел е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд са актове на пенсионните органи, с които е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ю. Х. К., от гр. София, тъй като към датата на подаване на заявлението й до ТП на НОИ същата е имала навършена възраст от [възраст], но не е отговаряла на изискването на чл. 68, ал.1-2 КСО за наличие на осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца за жените за 2022 г.. Зачетен е бил осигурителен стаж от трета категория труд от 28 години, 07 месеца и 24 дни, като органите на НОИ са приели на основание чл. 9а КСО, че недостигащият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия е повече от 5 години. Спорен между страните е периода от 03.01.2000 г. до 12.06.2012 г., през който Ю. Х. К. твърди, че е работила по трудово правоотношение в ТД Ивелма ЕООД, гр. София като продавач консултант. Пенсионните органи са зачели от този период времето от 14.01.2003 г. до 10.08.2005 г. (в два подпериода 14.01.2003 г. 28.02.2003 г. и 01.09.2003 г. 10.08.2005 г.), съгласно трудова книжка 93 / 03.07.1998 г.. Трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т.1 КТ. Констатирали са, че по данни на Регистъра на осигурените лица за периода от 01.11.2005 г. до 28.02.2006 г. Ю. К. е работила във Ванюг И. К. , който стаж също и е бил зачетен. Неоснователни са доводите на касатора, че административният съд незаконосъобразно не е ценил силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение 78125 / 28.03.2019 г. по гр. дело 60939 / 2018 г. на Софийския районен съд. Решението е постановено по реда на чл. 238 ГПК вр. с чл. 357 КТ. То разрешава трудовоправен спор и субективните предели на силата на пресъдено нещо, а също и неговото установително действие касае Ю. Х. К., от гр. София в качеството й на работник и ТД Ивелма ЕООД, гр. София, в качеството му на работодател. Установяването на трудов и осигурителен стаж от значение за пенсионното производство е следвало да бъде осъществено по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), който е специален и разписва специални изисквания по установяване и защита на спорните права. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от ЗУТОССР осигурителен стаж по КСО може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. По исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Видно от материалите по административната преписка е, че установеният със съдебното решение трудов стаж и труд не са били единствено при конституирания като ответник работодател/осигурител ТД Ивелма ЕООД, гр. София. Подобно възражение обаче е непротивопоставимо като правна възможност за незачитане на установеното с решението на районния съд. От значение за спора е, че ТП на НОИ не е обвързано от постановеното съдебно решение защото искът не е бил заведен по ЗУТОССР и поделението на Националния осигурителен институт в качеството му на надлежен ответник не е било конституирано като страна. Съгласно чл. 3 ЗУТОССР искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца. Искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Предявяване на иск по различен от посочения ред и срещу ненадлежен ответник не обвързва със СПН неучаствалата по делото надлежна страна. При издаването на оспорените актове пенсионните органи са спазили нормативно разписаните изисквания за доказване на процесните права съгласно ЗУТОССР и чл. 40 от НПОС. Съдът правилно не е допуснал установяване на спорните факти с гласни доказателства. Липсата на кумулативно изискуемата материалноправна предпоставка за минимален осигурителен стаж от 36 години и 2 месеца за жените за 2022 г., наличен към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, съгласно чл. 68, ал.1-2 КСО, е основание за отказ за признаване на претендираното право. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение. Спазил е вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение