Решение № 4973 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие /ОД на ДФЗ/ - Благоевград, чрез процесуален представител гл.юрк. Д.Георгиев, против решение 1103 от 14.06.2023 г., постановено по адм. дело 67/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което, по жалба на "Люби и дъщери ЕООД, с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр.Благоевград, е отменено негово Уведомително писмо /УП/ за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., изх. 01-013-2600/223 от 07.12.2022 г., с което дружеството е уведомено, че не подлежи на финансово подпомагане по подаденото на 01.11.2017 г. Заявление за подпомагане/плащане с идентификационен номер 10/14/2/00573 и преписката е върната на директора на ОДДФЗ-Благоевград за ново разглеждане и произнасяне на заявлението по мярка 14, дейност Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че процесното УП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Посочва, че за изчисляване на гъстотата по чл.4, ал.5 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. от значение са пасищните площи за самото стопанство, ползвани за паша от заявените животни в съответния животновъден обект /ЖО/, а не въобще регистрираните в ИСАК от земеделския стопанин, в т.ч. за други ЖО-ти. Твърди, че в случая установената пасищна площ в близост до ЖО землището на с.Кочериново с ЕКАТТЕ-39116 е 0,00 ха., т.е. не е осигурена възможност за паша в близост до ЖО, съгласно изискванията на Наредбата. Счита, че неправилно решаващият съд не е приел и другото самостоятелно основание за отказ, а именно наличието на несъответствие с изискванията на чл.4, ал.3, т.2 от Наредба 4 заявените за подпомагане животни да са пашували не по-малко от 160 дни. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт, ведно със законните последици. Претендира направените разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Люби и дъщери " ЕООД, чрез процесуален представител адв.Д.Табутова, в писмен отговор и писмена молба от 16.01.2024 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска същото да бъде оставено в сила, като се претендират направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е, че на 01.11.2017 г. Люби и дъщери ЕООД е подало заявление за подпомагане с идентификационен номер 10/14/2/00573, с което е кандидатствало за участие по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 с 492 бр. животни дребни преживни животни /ДПЖ/ овце, в животновъден обект /ЖО/ 3911610060 /стар 2640-0331/ в землището на гр. Кочериново, област Кюстендил. С уведомително писмо изх. 01-013-2600/685 от 21.09.2018 г. директорът на ОД на ДФ Земеделие Благоевград е уведомил земеделския стопанин за констатирани нередовности и е дал указания за отстраняването им като представи посочените документи. На 09.10.2018 г. с придружително писмо вх. 01-013-2600 кандидатът е представил разрешителни за паша, ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни, издадено от ИС на БАБХ, писмо от директора на НП Рила, дневници на стопанство, договор за наем на общински пасища, мери и ливади, както и документи за статуса на представляващия дружеството и поисканите декларации. С уведомително писмо изх. 01-013-2600/1074 от 30.11.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФ Земеделие Благоевград, дружеството е одобрено за участие по мярка 14 Хуманно отношение към животните по дейност 14.2 ДПЖ на закрито, съгласно таблица 1 и не е одобрено за участие по дейност Осигуряване на свободно отглеждане на открито. Писмото е оспорено по съдебен ред и с решение 1413/ 03.07.2019г. постановено по адм. дело 201/2019г. по описа на АС- Благоевград, оставено в сила с решение 11183 от 20.08.2020 г. постановено по адм.д. 9490/2019 г. по опса на ВАС същото е отменено и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. В мотивите на съдебните актове е посочено, че издателят на акта не е установил фактическите и правни основания за отказа, а именно неспазване изискването за минимална гъстота до 2 животински единици на хектар площ /ЖЕ/ХА / за дейност Осигуряване на свободно отглеждане на открито, като в чл. 4, ал. 5 не се съдържа изискване пасищната площ да бъде в землището на животновъдния обект и няма яснота на какво правно основание от приложимата нормативна уредба се приема че заявената от земеделския стопанин площ не е част от стопанството на ЖО 3911610060/стар 2640-0331. При повторното разглеждане на преписката с УП за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изх. 01-013-2600/746 от 11.11.2020 г. на Директорът на ОД на ДФЗ-Благоевград отново е отказано да бъде одобрено подаденото заявление от Люби и дъщери ЕООД в частта по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР 2014-2020 г. по дейност 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито /ДПЖ/. Писмото е оспорено по съдебен ред и с решение 1374/ 21.07.2021г. постановено по адм. дело 336/2021 г. по описа на АС- Благоевград, оставено в сила с решение 7523 от 01.08.2022 г. постановено по адм.д. 9491/2021 г. по опса на ВАС същото е отменено и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел, че при новото разглеждане и произнасяне по преписката директора на ОД на ДФЗ- Благоевград, не се е съобразил с дадените му задължителни указания и при направеното установяване, че земеделският стопанин има регистрирани в ИСАК най-малко 211,59 ха пасищни площи, при заявени 73,8 ЖЕ, административния орган отново не е дал отговор защо приема, че не са спазени изискванията за минимална гъстота на ЖЕ. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 91, §3, б.а от Регламент /ЕС/ 1306/2013г. на ЕП и Съвета съдът е счел, че административния орган е следвало да се съобрази с относимостта на цялата заявена от дружеството -производител площ за паша, а не само в района на гр. Кочериново. При третото разглеждане на преписката е постановено оспореното пред Административен съд Благоевград УП за одобрение/неодобрение за участие по мярка 14 Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., изх. 01-013-2600/223 от 07.12.2022 г., с което дружеството е уведомено, че не подлежи на финансово подпомагане по подаденото на 01.11.2017 г. Заявление за подпомагане/плащане с идентификационен номер 10/14/2/00573, по съображенията че не е спазена нормативно определената гъстота до не повече от 2 ЖЕ/хектар за цялата пасищна площ на стопанството, което противоречи на изискванията, заложени в чл. 4, ал. 5 от Наредба 4/08.08.2017 г. и че кандидатът не отговаря на изискването по чл. 4, ал. 3, т.2 от Наредба 4/08.08.2017 г., като заявените за подпомагане общо 492 ДПЖ, отглеждани в животновъден обект 3911610060 /2640-0331/, са пашували на открито по-малко от 160 дни. Съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването му, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Посочил е, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не става ясно какъв е характерът на акта, на какво основание е издаден и какви са последиците за жалбоподателя. Приел е, че за пореден път не са изпълнени дадените от съда указания в предходните отменителни съдебни решения. В разрез със същите в УП са изложени мотиви, че цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата в Национален парк Рила е с размер 211.6 ха, регистрирана в ИСАК, за 2017 г., но същата не може да се вземе предвид при изчисление на минималната гъстота по чл. 4, ал. 5 от Наредбата, защото животните не се извеждат в близост до животновъдния обект 3911610060 /2640-0331/, находящ се в гр. Кочериново, в който нощуват и съответно е заявен за извършване на дейности за хуманно отношение към животните, а са изведени с ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване в животновъден обект 0422070123 /2644-0252/, представляващ пасище в НП Рила, в землището на с. Бистрица, което не е и съседно. Констатирал е и, че мотивите на административния орган са вътрешно противоречиви. Органът е приел, че извършената проверка за допустимост, съгласно разпоредбата на чл. 91, § 3, б. а от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. и установена минимална гъстота от 0.41044 ЖЕ/ХА не е причина и предмет за получения отказ от финансиране, след като не е спазено изискването по чл. 4, ал. 5 от Наредба 4/08.08.2017 г. Приел е и че извода на административния орган, че заявлението не подлежи на финансово подпомагане, тъй като заявените за подпомагане общо 492 ДПЖ, отглеждани в животновъден обект 3911610060 /2640-0331/, са пашували на открито по-малко от 160 дни, е в противоречие с материалния закон, доколкото съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Наредбата, от свободното отглеждане на открито на ДПЖ минимум 160 дни годишно, 40 дни животните могат да бъдат на двора на животновъдния обект при осигурен минимум 120 дни за свободно пашуване. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. "второ" АПК. Оплакванията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението са бланкетни и неконкретизирани. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не става ясно какъв е характера на акта. УП е за одобрение/ неодобрение за участие по мярка 14 Хуманно отношение към животните от ПРСР за периода 2014 2020 г., но със същото на основание чл.4, ал.5 и ал.6 във вр. с чл.28, ал.1, т.3, както и чл.4, ал.3, т.2 във вр. с чл.28, ал.1, т.3 от Наредба 4 от 08.08.2017 г. е постановено, че дейност 14.2.2 Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ по подаденото на 01.11.2017 г. заявление за подпомагане/плащане с идентификационен номер 10/14/2/00573 не подлежи на финансово подпомагане. Съгласно разписания в Наредба 4 от 08.08.2017 г. / в относимата редакция/ ред за кандидатстване - чл.24, ДФЗ - РА изпраща на земеделските стопани уведомително писмо с посочени мотиви за одобрение или неодобрение за участие по мярка 14 Хуманно отношение към животните в срок до три месеца от крайната дата на съответния период на прием. Следователно, първоначално земеделския стопанин следва да е одобрен за участие по мярката и ако е одобрен да бъде извършена проверка подлежи ли на финансово подпомагане изплащане на финансова помощ, за което се издава последващо уведомително писмо. Посочената последователност е относима и за първото подадено заявление за подпомагане, което се отбелязва от земеделските стопани и като заявление за плащане / чл.19 от Наредбата в относимата редакция/. С оспореното УП няма яснота земеделския стопанин одобрен ли е за подпомагане по мярка 14 - дейност 14.2.2., за да се откаже изплащане на финансова помощ на основание чл.28, ал.1, т.3 от Наредба 4, съгласно която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните. В тази връзка и позоваването на административния орган на разпоредбата чл.4, ал.3, т.2 от Наредбата е относимо към изплащането на финансова помощ, а не към одобрението/неодобрение за участие по посочената мярка. С оглед изложеното и настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционният съд за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. И настоящият състав счита, че изложените от административния орган мотиви в оспореното УП са противоречиви и не кореспондират със задължителните указания на съда, дадени в предходните отменителни решения. От една страна административния орган, съобразявайки разпоредбата на чл. 91, § 3, б. а от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. е установил минимална гъстота от 0.41044 ЖЕ/ха, а от друга страна е счел, че не са спазени изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба 4/08.08.2017 г. /в относимата редакция/, съгласно които земеделски стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито, трябва да поддържат гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, ползвано от кандидата, на която се извършва пашата, до не повече от 2 ЖЕ/ха. Приетото от административния орган, че цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата в Национален парк Рила, с размер 211.6 ха, регистрирана в ИСАК, за 2017 г., не може да се вземе предвид при изчисление на минималната гъстота по чл. 4, ал. 5 от Наредбата, защото животните не се извеждат в близост до животновъдния обект 3911610060 /2640-0331/, находящ се в гр.Кочериново, в който нощуват и съответно е заявен за извършване на дейности за хуманно отношение към животните, а са изведени с ветеринарно медицинско свидетелство за придвижване в животновъден обект 0422070123 /2644-0252/, представляващ пасище в НП Рила, в землището на с. Бистрица, което не е и съседно, не съответства на дадените от съда указания в посочените по-горе отменителни решения, задължителни за административния орган. Предвид изложените съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Направеното от ответната страна искане за присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, тъй като такива не се доказват. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие /л.25 от адм.д. 8946/2023 г. на ВАС/ е с предмет процесуално представителство и защита по д. 67/2023 г. по описа на АС-Благоевград и е идентичен с представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие / л. 46 от адм.д. 67/2023 г. на АС-Благоевград/, възнаграждението по който е присъдено с постановеното от АС-Благоевград решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,