Решение № 139 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4030/2020 г.

Решение № 139 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4030/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е въз основа две жалби, подадени от Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и от частният съдебен изпълнител Р. Й. Р., рег. № 910, район на действие Окръжен съд Пловдив против решение от 30.06.2020 г. по д. д. № 41/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което са наложени на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р., рег. № 910, две наказания "порицание", съответно за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за счетоводството и на чл. 24, ал. 1 от ЗЧСИ. Искането е за отмяна на наложените наказания поради неизвършване на никое от посочените нарушения. В съдебно заседание всички страни се представляват. Жалбоподателите поддържат жалбите си и желаят да бъдат уважени. Претендират направените по делото разноски, по списък от страна на частния съдебен изпълнител. Становището изразено от процесуалния представител на министъра на правосъдието е за неоснователност на жалбите, които желае да бъдат отхвърлени. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира следното: Дисциплинарното производство е започнало въз основа на искане с вх. № 644 от 16.09.2019 г., подадено от министъра на правосъдието. Същото е направено след приключила планова тематична проверка на ЧСИ Р. за периода от 1.01.2018 г. -31.12.2018 г., проведена на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, чл. 75 а и чл. 76 от ЗЧСИ, съобразно утвърден План за извършване на комплексни и тематични проверки от финансовите инспектори по ЗЧСИ. Проверката е приключила с предложение на извършилия я финансов инспектор за внасяне на искане за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Р., във връзка с направените констатации, че 1. "ЧСИ следва да предприеме мерки за въвеждане на система за всеобхватно счетоводно отчитане на цялостната дейност, касаеща управлението и разпореждането с чужди средства по специалните и лихвените към тях сметки, по реда на Закона за счетоводството /ЗСч/, за осигуряване стойностна връзка между сметките на за паричните активи и тяхното управление" и 2. "ЧСИ Р., в изпълнение нормата на чл. 24, ал. 1 и ал. 5 ЗЧСИ, във вр. с действащата Наредба № 6 от 30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на ЧСИ, издадена от БНБ и министъра на правосъдието, да договори с обслужващите дейността му банки сметки за лихви, в които следва да са начисляват лихви върху чуждите средства, постъпващи по специалните банкови сметки на ЧСИ, различни от 0. 00%, което ще гарантира защитата на финансовите интереси на страните в изпълнителния процес". В доклада по проверката е посочено, че – към договора, подписан от ЧСИ и Банка ДСК ЕАД е приложено описание на пакет "Частен съдебен изпълнител", съгласно който специалната сметка на ЧСИ не се олихвява /за чуждите средства/, а другите две разплащателни сметки на ЧСИ – за такси и разноски и за допълнителната дейност по чл. 18 ЗЧСИ се олихвяват по лихвения бюлетин на банката. С обжалваното решение, Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е наложила на ЧСИ Р. наказание за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за счетоводството, във вр. с чл. 28 ЗЧСИ. Независимо, че е приела, че ЧСИ води счетоводството по изискванията на чл. 28 ЗЧСИ, е определила наказание заради това, че счетоводното отчитане не е извършено по способа на двустранното счетоводно записване. Мотивите за второто наложено наказание са, че ЧСИ разполага със сметки в две банки – "Банка ДСК" и "ОББ" АД, като в банка "ОББ" АД липсва открита отделна сметка за начисляване на лихва по специалната му сметка в същата банка. Нарушението е определено като такова по чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ. Това решение се оспорва от Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители със следните доводи: Дисциплинарният състав прилага неправилно закона като извършва недопустимо смесване на понятията "счетоводно отчитане на приходите, разходите, активите и пасивите на предприятията" и "законосъобразно управление, разпореждане и отчитане на чуждите парични средства по особените банкови сметки на съдебния изпълнител". Формата и начина на счетоводно отчитане на "предприятието" на съдебния изпълнител не могат да се предмет на финансова проверка, организирана по реда на глава шеста от ЗЧСИ, а само по реда на ДОПК, от страна приходната агенция. Финансовият инспектор няма правомощия да проверява дали ЧСИ води двустранно счетоводство и за това този въпрос не може да бъде разглеждан. Камарата на частните съдебни изпълнители винаги е поддържала становището, че няма законодателно изискване за въвеждане на единна счетоводна система, която да обхваща всички изпълнителни дела, образувани от ЧСИ, няма правно основание постъпващи по сметка на ЧСИ чужди парични средства да бъдат обхвани от счетоводни регистри, които да осигуряват "аналитично отчитане" и "хронологични дневници" и "счетоводни записвания по отделни счетоводни сметки", обхващащи всички дела. Доколкото в случая става въпрос /не за приходите на ЧСИ/, а за чужди средства, постъпващи по особените сметки, според Съвета на Камарата на частните съдебни по отношение на тях, ЧСИ нямат задължение да водят двустранно счетоводство /защото те не са търговци, по смисъла на чл. 2, т. 2 ТЗ и нямат статут на предприятие, по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗСч/. Имат задължение, като регистрирани по ЗДДС лица, да водят подробно счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията по ДДС. В този смисъл цитира конкретна съдебна практика. Според Съветът на Камарата на частните съдебни, ЧСИ Р. не е извършил и второто посочено от Дисциплинарният състав нарушение. Изискването на чл. 24 от Закона за частните съдебни изпълнители е ЧСИ да има отделна сметка, по която да се начисляват и постъпват лихвите, върху наличностите по особената сметка и в случая това законово изискване е спазено от ЧСИ Р. Договарянето на лихвен процент не е посочено като изискване, а и възможност за подобно договаряне няма доколкото сметките се откриват при общи условия, включени в пакет "частен съдебен изпълнител" на съответните търговски банки. /За банките също няма законово изискване за договаряне на специален размер за лихви с ЧСИ/. Идентични са и възраженията на ЧСИ Р.. По негово искане е допуснато, изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице по която, след проверка в счетоводството на ЧСИ Р., запознаване със синтетични и аналитични оборотни ведомости за всяка календарна година от 2016 г. до 2020 г, регистър "Главна книга сумарно"и регистър "Дневник на всички сметки, с аналитични сметки с движение" за всяка календарна година от 2016 г. до 2020 г, годишните данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за всяка календарна година от 2016 г. до 2020 г., с договорите за извършване на счетоводни услуги и справка за история за осигуряването на самоосигуряващите се лица дава заключение, че частен съдебен изпълнител Р. води двустранно счетоводство, съобразно изискванията на Закона за счетоводството. Имайки пред вид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира подадените жалби за основателни, съответно решението на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители за неправилно. Не се установява ЧСИ Р. да е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСЧ/, във вр. с чл. 28 ЗЧСИ. Изискването на нормата на чл. 3, ал. 1 ЗСч е: "Текущото счетоводно отчитане да се организира по реда на този закон и да се извършва по способа на двустранното счетоводно записване", а това на чл. 28 ЗЧСИ: "Частният съдебен изпълнител води счетоводство". В случая, така цитираните норми са спазени. Със заключението на гореописаната съдебно-счетоводна експертиза категорично е установено както, че частен съдебен изпълнител Р. води счетоводство, каквото е изискването на чл. 28 ЗЧСИ, така и че това счетоводно отчитане е по способа на двустранното счетоводно записване, съобразно изискванията на Закона за счетоводството, каквото е изискването на чл. 3, ал. 1 ЗСч. Липсата на установено нарушение, изключва налагането на наказание. В нарушение на закона е и наложеното второ наказание на ЧСИ Р. поради липса и на допуснато нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ. Изискването на цитираната норма е лихвата по специалната сметка /която е за паричните средства, които съдебния изпълнител получава от осребряване на имуществото на длъжниците/ да се начислява по отделна сметка. Изискването е за една специална сметка и за една отделна сметка за лихвата по специалната сметка. В случая е представен договор, сключен от ЧСИ Р. с "Банка ДСК" АД от 19.08.2016 г., от който е видно, че тай е възложил и банката е приела да открие "специална разплащателна сметка за получаване/изплащане на лихви, начислени по специалната сметка за получаване на парични средства от осребряване на имуществото на длъжниците по чл. 24 от Закона за частните съдебни изпълнители. В договора е договорено, че начисляваната лихва е в размера, "предвиден в Лихвен бюлетин на Банката за съответния вид сметка и валута. Лихвата се "начислява ежедневно" върху получените суми и се "прехвърля чрез автоматичен трансфер по специалната разплащателна сметка". С така постигнатата договореност, настоящият съдебен състав приема, че ЧСИ Р. е изпълнил законовото изискване на чл. 24 ЗЧСИ. Изискване за договаряне на специален лихвен процент в закона няма и затова подобно задължение не може да се възлага на страната и от неизпълнението му да се извеждат неблагоприятни последици. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски, които са съответно 780 лв. за ЧСИ Р. /от които 30 лв. държавна такса, 250 лв. възнаграждение за вещо лице и 500 лв., адвокатско възнаграждение, реално заплатено съгласно отразеното в представеното пълномощно налично на стр. 22/, и 150 лв. за юрисконсулско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Възражението за прекомерност е неоснователно пред вид размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение