Решение № 12970 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2010 г.

Решение № 12970 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8368/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - с. Баните, област-Смолян, чрез пълномощника му - адв. Родопски, против Решение № 105/15.04.2010 г. по адм. дело № 17/2010 г. на Административен съд - Смолян, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Всестранна кооперация /ВК/ "Родопски бани", с. Баните, община-Баните, не изпраща представител. Ответникът - Главния архитект на община Баните не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Смолян е уважил жалбата на ВК "Родопски бани", като е отменил отказа на главния архитект на община-Баните да издаде удостоверение за търпимост, на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за строеж: магазин на един етаж, със ЗП от 188 кв. м., построен в УПИ III, кв. 18 по плана на с. Дрянка, община-Баните, обективиран в Удостоверение изх. № Д-8750/1/ от 10.03.2010 г. и е върнал преписката на компетентния орган за издаване на исканото удостоверение. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че са налице материално-правните предпоставки на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за издаване на исканото удостоверение, тъй като строежа е търпим - построен е до 7.04.1987 г. и е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Решението е правилно. От данните по делото и приетата без оспорвания съдебно-техническа експертиза е установено, че процесния обект: Търговска сграда - магазин на един етаж със ЗП от 188 кв. м., построен в УПИ III, кв. 18 по плана на с. Дрянка, община-Баните, представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ, тъй като е едноетажна сграда, трайно прикрепена към терена. За тази сграда не се оспорва, че е построена в периода 1977-1979 г. и че същата е въведена в експлоатация с протокол на комисия, назначена със Заповед № 1/30.01.1978 г. По спорния за делото въпрос дали е била допустима по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите действали по време на извършването му, за да бъде определен за "търпим" строеж, по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, съдът законосъобразно е приел, че такава търпимост е налице. Изводът правилно е обоснован с предвижданията по частичния застроително-регулационен план от 1976 г. и с приетия след това застроителен и регулационен план от 1986 г. за с. Дрянка, в сила и към момента, съгласно които строежа е попадал в УПИ VI, кв. 2, отреден за "обществени нужди", а по плана от 1989 г. попада в УПИ III-116, кв. 18, отреден за "търговска сграда". И по двете отреждания, строежът е бил допустим, тъй като представлява търговски обект, за нужди на обществото. От друга страна правилен е извода, че същия е допустим и по правилата и нормативите на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), в сила към датата на извършването му, независимо, че магазина отстои на 2 м. от страничната регулационна линия с УПИ II-117, кв. 18. В случая е приложимо изключението на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 5 за ПНТСУ /обн. Д. в. бр. 69 и 70/1977 г./, съгласно което разстоянието до страничната регулационна линия най-малко от 3 м., се допуска да бъде намалено с 1 м., при условие, че между самите сгради в съседните парцели се спазват изискуемите пълни разстояния, съгл. чл. 10, ал. 1, т. 1-5 от същата Наредба № 5. В случая разстоянието между сградите в двата съседни парцела II-ри и III-ти на кв. 18 е 8 м., т. е в повече от изискуемото пълно разстояние на сградите до страничната регулационна линия, поради което разпоредбата е приложима на общо основание и сградата се явява допустима, съгласно цитираните нормативи. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба и наведените с нея доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение