Решение № 5552 от 29.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 308 от 14.07.2022г., постановено по адм.д. 740/2021г. от Административен съд-Стара Загора/АС-Стара Загора/, с което по жалба на А. Вермьолен е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2017г., с изх.02-240-6500/7370 от 22.07.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, с което на Вермьолен е намалена исканата сума по подадено заявление с УИН24/230617/02374 за кампания 2017г. със сумата 66.19 лева до 14.12.2007г. и със сумата от 58.27 лева към 15.06.2018г. по Схема за обвързано подпомагане на млечни крави и месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК- месо), и е намалена оторизираната сума по Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави и юници (СМКЮ) със сумата в размер на 30104 лева към 14.12.2017г. и със сумата от 6646.22 лева към 15.06.2018г., като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите към решението, по тълкуване и прилагане на закона. С цитираното УП при поискана от земеделския производител/ЗП/ А. Вермьолен сума по СМКЮ към 14.12.2017г. в размер на 32234 лева е оторизирана сума в размер на 2130 лева, към 15.06.2018г. при поискана сума в размер на 7077.86 лева е оторизирана сума в размер на 431.64 лева. При поискана сума по ЕЖСК (месо) към 14.12.2017г. в размер на 8680 лева е оторизирана сума в размер на 8613.81 лева, към 15.06.2018г. при поискана сума в размер на 286.08 лева е оторизирана сума в размер на 227.81 лева. Определени са ставки по схема(лв./бр. животно) за кампания 2017г., и са посочени извършени плащания по дати. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба и писмена молба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- А. Вермьолен, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмена молба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Стара Загора е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, като съдържа някакви реквизити, изискуеми се за един ИАА, но при липса на мотиви, и е материално незаконосъобразно. Съдът е приел, че от съдържанието на УП и наличната в него таблица може да се установи еднозначно единствено размерът на намаленията, но не може да се направи извод защо те са извършени, защо е прието че са недопустими за подпомагане и за тях се прилагат предвидените намаления. Съдът е счел, че възприетата форма на УП не сочи конкретните за всеки случай относими правни норми с посочване на приложимите разпоредби и подвеждането под съответните факти, за да може да се индивидуализира и извлече недвусмислено и разбираемо волята на АО и съображенията за прилагане на закона за всеки конкретен случай. Според съда дори да се приеме, че по някакъв начин все пак могат да се извлекат от данните по преписката конкретните фактически основания, то не става ясно на какви изисквания, регламентирани в Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредбата/ не отговаря кандидата, за да се извърши съответното намаление, и в размера, посочен в УП. Решението е правилно като краен резултат. В процесния казус ЗП с общо заявление за подпомагане УИН24/230617/02374 от 25.05.2017г., УРН, е поискал финансово подпомагане по схеми и мерки, включително по Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави и юници (СМКЮ) и Схема за обвързано подпомагане на млечни крави и месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК- месо), като по процесните две схеми е заявил в животновъден обект 7320850008(6491-0117) общ брой животни за кандидатстване по СМКЮ 227 броя, и по ЕЖСК- (месо) 32 броя. Животните са подробно описани в Таблица за отглежданите животни 2017г. На това заявление са извършени автоматични проверки, обективирани в Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017г. за УРН . Земеделският производител на 18.10.2017г.. е подал декларация съгласно чл.27а, ал.5 и ал.8 от Наредба 3 от 17.02.2015г. във връзка със заявено участие по СМКЮ и ЕЖСК(месо)- с регистрация на новородени телета в периода 1 октомври 2016г.- 30 септември 2017г., в която е декларирал общ брой новородени телета за стопанството на кандидата на основание чл.20, ал.4 и чл.21, ал.4 от Наредбата при едновременно заявяване на схемите СМКЮ и ЕЖСК(месо)- 22 броя, от които брой новородени телета по СМКЮ- 6 броя и брой новородени телета по ЕЖСК(месо)- 16 броя. Няма доказателства по делото на ЗП да са извършвани проверки на място. При тези данни настоящият състав приема, че оспорения акт е издаден в писмена форма, с посочени фактически основания за издаване на акта относно отказа за финансово подпомагане, съответно намаляване на исканите от ЗП суми. Фактическите основания, съдържащи се в самия акт относно начина на изчисление на общата оторизирана сума (чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане /в съответствие с чл.37 ЗПЗП/), като получените данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП; Данните в Таблица 1 за оторизирани суми; поясненията на колона 1-колона 6 към Таблица 1; посочването на ставките за съответните заявени схеми (лв./бр. животно) за кампания 2017г.; Данните в Таблица 2 с посочени извършени плащания към ЗП в лева; пояснения на колона 1-колона 6 към Таблица 2. От прочита на съдържимото в процесния АА обаче не може да се направят изводи спрямо конкретния земеделски производител във вр. с подаденото общо заявление за подпомагане УИН24/230617/02374. от 25.05.2017г., обосноваващи извършените от АО намаления по процесните две схеми към дати 14.12.2017г. и 15.06.2018г. Не може да се приеме, че в конкретния случай съображения касателно конкретни факти спрямо заявените от ЗП СМКЮ и ЕЖСК- (месо), обосноваващи посочените в АА намаления, и изплатени суми се съдържат в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт - общо заявление за подпомагане УИН24/230617/02374 от 25.05.2017г., УРН, съответните приложения, включително Таблица за отглежданите животни 2017г. и декларация от 18.10.2017г. съгласно чл.27а, ал.5 и ал.8 от Наредба 3 от 17.02.2015г. във връзка със заявено участие по СМКЮ и ЕЖСК(месо). Този извод се налага, защото от съдържанието на процесното оспорено уведомително писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане в искания от ЗП размер и намаленията на исканите суми по заявените схеми ( предвид поясненията към Таблица 1 от УП, относно колона намаления , предложение последно) с налични данни получени след административни проверки за недостатъчно реализирани количества мляко/и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно регистрирани новородени телета/приплоди, съгласно изискванията на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. В настоящия казус единственият документ от преписката, който би обосновал отказ или редукция на заявеното финансово подпомагане за 2017г., е декларацията от 18.10.2017г. съгласно чл.27а, ал.5 и ал.8 от Наредба 3 от 17.02.2015г. Съгласно чл.27а, ал.8 от Наредбата (в приложимата редакция към 18.10.2017г.) земеделските стопани, които кандидатстват едновременно по схемите по чл. 20 и 21, представят декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ РА. В декларацията кандидатите отбелязват броя на приплодите по съответната схема. Декларациите се подават в периода от 5 до 31 октомври в годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на ДФЗ РА. Този документ съдържа посочени общ брой приплоди и разпределението им като брой по съответните схеми, но от съдържането на процесното уведомително писмо, издадено по реда на чл.37, ал.2 ЗПЗП, не може да се установи защо декларираните бройки в документа по чл.27а, ал.8 от Наредбата(в приложимата редакция), съпоставими с общия брой заявени за подпомагане животни в процесния животновъден обект, обосновават посочените намаления в Таблица 1 на УП, включително правното основание за налагането им. Налага се извод, че оспорения акт липсват конкретни съображения/мотиви/, обосноваващи възприетите от АО намаления по СМКЮ и ЕЖСК(месо), както по принцип така и свързани с евентуалното прилагане на чл.20, ал.6 вр. ал.4 от Наредбата (в относимата редакция), чл.26 и чл.8, §1 от Регламент (ЕС) 1306/2013г.. В процесния случай АО е извършил опит да мотивира оспореното УП с представеното по делото становище изх.02-240-6500/9370 от 30.12.2021г., което е недопустимо. Противно на твърденията в касационната жалба, този документ не е допълващ акт по см. на ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК, тъй като становището е издадено след депозиране жалбата в Административния съд. Съобразно изложеното правилен е крайният извод на първостепенния съд за липса на фактически основания в оспорения акт свързани с възприетите от органа материалноправни основния за намаляване на финансовото подпомагане по СМКЮ и ЕЖСК(месо) на ЗП А. Вермьолен, въпреки противоречивите мотиви на АС-Стара Загора, а именно: съдът е приел, че в акта липсват мотиви, въпреки което е назначил Съдебна ветеринарномедицинска експертиза, с поставени задачи, свързани с изясняване на факти относно материалната законосъобразност на акта, и се е произнесъл по приложение на материално правни норми- въпрос който подлежи на изследване при наличие на мотиви в акта, свързани с факти, обосноваващи възприети от АО правни основания, което в случая не е налице. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Стара Загора е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като въпреки липсата на необходимост от използваните от АС-Стара Загора доказателствени средства с оглед установената липса на мотиви- заключение на ВЛ, крайният извод на съдебния състав за незаконосъобразност на оспорената заповед кореспондира с другите събрани по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. С оглед характера на допуснато нарушение от Зам. ИД на ДФЗ на осн. чл.174 вр. чл.173, ал.2 АПК след връщане на преписката на административния орган за произнасяне, на същия трябва да се определи срок за издаване на административния акт, който настоящия състав определя на 30 дни от влизане в сила на съдебния акт. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 18.08.2022г. с адвокат С. Памукчиева, при претендирана сума от 1636 лева, като възражението на касатора за прекомерност се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗСПЗЗ са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,