Решение № 495 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2009 г.

Решение № 495 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на Столична РДНСК, против Решение № 38/02.06.2009 год. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 1726 по описа му за 2008 год., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-СО-174/08.11.2007 год., за премахване на строеж "едноетажна вилна сграда" в ПИ 0286, м. "Ренов дол", с. Окол, яз. "Искър". В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответниците в касацията - физически лица: Мара Иванова Костова, Савелин Светлов Костов и Диана Светлова Костова - Петрова, редовно призовани, не се явяват, като и тримата се представляват от адв. Матеева, с пълномощно от преди по делото. Настоява се касационната жалба като неоснователна, да се остави без уважение, и се потвърди решението, което е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Вярно е, че се касае за строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ПР на ЗУТ, който безспорно е незаконно изграден, но от материалите по делото е видно, че са налице всички предпоставки, заложени в хипотезата на § 16, ал. 1, пр. 1 ПР на ЗУТ, същият да не се премахва. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. Същата е лаконична, с единствения довод за наличие на незаконен строеж, изтъкнат като касационно оплакване, който е несъстоятелен. Първоинстанционният съд, въз основа на точен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, е изяснил обективно фактическата обстановка по спора и при обоснован анализ за съответствието на фактите с относимата правна уредба е извел правилни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. С основание е приел, че вилната сграда от 35 кв. м., за която не се спори, че не са издавани строителни книжа и която без съмнение съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ, е извършен преди 1987 г., в наследствен имот (нот. акт 1995 г. и у-ние за наследници), за който, видно от приобщената приходна квитанция от 08.03.1983 год. е заплатена такса за регистрация и който, с оглед неоспореното заключение на вещото лице, е съобразен с действащите градоустройствени планове и нормативи по време на изграждането му (чл. 108, ал. 7 ЗТСУ и чл. 177 на Наредба № 5/77 г.) и по ЗУТ - имотът попада в зона Жв (вилни зони - съществуващи и нови върху бивши земеделски земи) по Общия устройствен план на София от 2007 год., актуализиран през 2009 год. С оглед тези, правилно преценени данни, строежът е търпим по правилата на § 16 от ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване и на забрана за ползване. Затова и решението е правилно, следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,