Решение № 536 от 15.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 526/2010 г.

Решение № 536 от 15.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 526/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Ц. В. В. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 218/2000 г. на Врачанския окръжен съд и внохд № 115/2002 г. на Софийския апелативен съд, отмяна на постановените по тези дела присъда № 11 от 25.IV. 2001 г. и решение № 108 от 7.VIII. 2002 г., и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство. Искането е основано на чл. 423 НПК с молба за спиране изпълнението на присъдата. В съдебно заседание осъденият и служебният му защитник поддържат искането за възобновяване, а молбата на В. е да продължи да изтърпява наложеното му наказание. Поверениците на частните обвинители и граждански ищци С. Т. Р. и З. Г. Д. считат, че искането за възобновяване не следва да се уважава, каквото е становището и на представителят на ВКПр. Върховният касационен съд установи: С първоинстанционната присъда В. е признат за виновен в това, че на 15.Х. 1997 г. между градовете М. и Враца, в местността "Кълни дол", е управлявал лек автомобил Ф. Г. с рег. № Вр 7969 АА в нарушение правилата на чл. 20, ал. 2, изр. първо и чл. 33, т. 5 ЗДП, както и на чл. 10, ал. 1, т. 9, б. "а", "г" и чл. 73, ал. 1 ППЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на 21-годишната Т. В. М., 29-годишната К. Д. М. и 58-годишната В. С. П., което деяние представлява особено тежък случай, и на основание чл. 343, ал. 2, предл. второ, б. "б", предл. второ НК е осъден на 7 години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим. На основание чл. 343г НК В. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 7 години. В полза на М. Д. М. и Д. М. Д. -съпруг и син на загиналата К. Д. М. - са присъдени съответно 6 000 и 12 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди, в полза на З. Г. Д. -майка на същата пострадала-са присъдени 10 000 лева и в полза на Т. И. Р., С. Т. Р. и С. П. Попова-съпруг, син и майка на загиналата В. Ст. Попова - са присъдени съответно 10 000 и по 12 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди. С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена като наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на 5 години и е постановено да се изтърпи при лек първоначален режим. С решение № 33 от 13.III. 2003 г. по нд № 637/2002 г. на ВКС, второ н. о., решението на апелативния съд е оставено в сила. От данните по приложените дела става ясно, че В. се е укрил от наказателното преследване срещу него още в досъдебното производство, напускайки страната на 11.VI. 1998 г./справки на л. 115 и 150 от сл. д. № 311/1997 г./. Бил е обявен за общодържавно издирване с телеграма на ДНСП-София от 5.II. 1999 г./л. 99 от първ. д./, местонахождението му не е било установено и събраните при досъдебното разследване материали са били предявени на адвоката от Плевенската АК А. К. /л. 169 от сл. д./. След образуването на делото в първата инстанция по внесения от Врачанската окръжна прокуратура обвинителен акт, изпратената до В. призовка с преписи от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд са били връчени на негов родственик /л. 9 от първ. д./. В първото съдебно заседание, проведено на 27.IХ. 2000 г., майката на В. И. Т. е потвърдила, че синът й е "извън страната" и не разполага с "данни за пребиваването му", а адв. Ант. Константинова, потвърждавайки казаното от Т. е заявила, че ще бъде "процесуален защитник" на В. в качеството му на подсъдим, след което е била и назначена за такава /л. 43 от първ. д./. В последващите пред първата инстанция съдебни заседания до проведеното на 25.IV. 2001 г., когато е била постановена присъдата, В. е бил представляван и защитаван от адв. Ант. Константинова. След екстрадирането на В. от Италия присъдата е била приведена в изпълнение с начало 11.V. 2010 г., видно от писмото на началника на Софийския затвор от 12.VI. 2010 г. под № ЗД 219/2010 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е датирано на 14.VII. 2010 г. и на същата дата е изпратено до Врачанския окръжен съд съгласно чл. 424, ал. 2 НПК. От дотук изложеното следва първо, че искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, тъй като е направено от осъдения 2 месеца от узнаване за влязлата в сила присъда, за начало на което узнаване - при липсата на други данни - следва да се приеме задържането му за изтърпяване на наложеното с нея наказание и, второ, основателно, тъй като не му е бил връчен обвинителния акт, нито съобщено за насрочването на делото, т. е. не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. С оглед на чл. 425, ал. 2 НПК новото разглеждане на делото следва да започне оттам, откъдето е започнало задочното производство - в случая, от досъдебното разследване и от привличането на В. като обвиняем, което е станало повече от година и два месеца след деянието и след като В. вече е бил извън България /постановление за привличане на л. 121 от сл. д./. Процесуалното поведение на осъдения, укривал се в продължение на 12 години, налага да му се вземе мярка за неотклонение задържане под стража. Имайки предвид казаното и чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение