Решение № 10 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2013 г.

Решение № 10 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1256/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по протест на районен прокурор при Районна прокуратура - Севлиево против решение № 121/22.11.2012 г. по адм. д. № 223/2012 г. на Административен съд - Габрово. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че по изложените в протеста основания процесната заповед е незаконосъобразна, но не е нищожна. Възразява, че действителното основание за издаване на заповедта не е посочената разпоредба на чл. 64 от ЗОС. Тези заповеди не представляват индивидуални административни актове и не могат да бъдат обжалвани по реда на АПК. Но по своята правна природа издадената заповед не е от посочения вид актове. Кметът на община Севлиево е осъществил правомощия, които са от компетентността на друг орган - Общински съвет-Севлиево. Допуснато е нарушение на разпоредбите на чл. 8 от ЗОС, на чл. 12, ал. 2 от ЗОС и на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗОС, съгласно които управлението и разпореждането с имоти - публична общинска собственост, се извършва от общинския съвет, а кметът организира изпълнението на тези актове. Решение № 75/27.07.1999 г. на Общински съвет - Севлиево, с което имотът е обявен за публична общинска собственост, е задължително за кмета на община Севлиево. Иска протестираното решение да бъде отменено и да бъде обявена за нищожна заповед № 1397/09.12.2009 г. на кмета на община Севлиево. Ответникът по жалбата - кметът на община Севлиево, редовно призован, не се представлява. Ответникът - "Агрохолдинг София" АД, гр. Севлиево, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест в частта, с която се иска първоинстанционното решение да бъде обезсилено. Първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по процесуално недопустим протест. Дейността по актуване и деактуване на имоти - общинска собственост, е дейност по управление и отчитане на тези имоти. Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а представлява официален документ, който има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационният протест е подаден от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен. Пред Административен съд - Габрово е оспорена като нищожна по протест на Районна прокуратура - Севлиево заповед № 1397/09.12.2009 г. на кмета на община Севлиево, с която на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се отпише от актовите книги за общинските имоти и се предаде на "Агрохолдинг Ловико" АД, гр. София, недвижим имот, представляващ язовир с площ от 34.934 дка, съставляващ имот № 000034 по КВС на землището на с. Горна Росица. Имотът е актуван с АОС № 413/16.12.1998 г. Съдът е отхвърлил протеста на Районна прокуратура - Севлиево, с който се иска прогласяване на нищожност на заповедта, като неоснователен. Приел е, че протестът е допустим и кметът на общината е осъществил правомощията, които разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗОС му предоставя. При издаването на заповед № 1397/09.12.2009 г., кметът на община Севлиево е допуснал нарушения на закона - чл. 8 и чл. 12 от ЗОС, но тези нарушения предполагат незаконосъобразност на заповедта, а не нищожността и. Решението е неправилно, като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, но е изложил правни изводи, несъответни на събраните по делото доказателства. Заповедите по чл. 64, ал. 1 от ЗОС са актове, издавани за управление и отчитане на имотите, общинска собственост. Именно защото актът за общинска собственост, съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, няма правопораждащо действие, заповедите по вписване или отписване от актовите книги не представляват индивидуални административни актове. След като е приел, че се оспорва заповед с правно основание чл. 64, ал. 1 от ЗОС, съдът е следвало да остави протеста без разглеждане и да прекрати производството по делото. Противно на изводите на съда, представените по делото доказателства водят до извод, че въпреки формалното вписване на основанието по чл. 64, ал. 1 от ЗОС, процесната заповед не е насочена към вписване на имота в актовите книги на общината, а представлява акт, с който се предоставя владението на имот, публична общинска собственост, в нарушение на прието решение на Общински съвет - Севлиево. В нея правилно е посочено, че за имота има издаден АОС № 413/16.12.1998 г. Но никъде в заповедта не е вписано решение на Общински съвет - Севлиево № 75/27.07.1999 г., с което имотът е обявен за публична общинска собственост. Решението на общинския съвет е постановено в съответствие с действащия към този момент Закон за водите /отм. от 28.01.2000 г./, съгласно чл. 1 на който всички води в Република България са държавна собственост. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА решенията за управление и разпореждане с общинско имущество се приемат от общинския съвет. След като по отношение на собствеността на язовира има прието решение на Общински съвет - Севлиево, кметът има правомощие само да организира изпълнението на това решение - чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА. В противоречие на това свое законово задължение, кметът на община Севлиево нарежда предаване на процесния язовир на "Агрохолдинг" Ловико" АД, гр. София. С това кметът на общината е упражнил правомощие, каквото не притежава. Като не е съобразил решение № 75/27.07.1999 г. на Общински съвет - Севлиево, кметът на община Севлиево е издал заповед, с която е предал владението върху имот, публична общинска собственост. Заповедта му е издадена при липса на правомощие за това и е нищожна. В този смисъл изложените в протеста на Районна прокуратура доводи са основателни. Заявените от трети лица права върху имота могат да се претендират по реда на чл. 64, ал. 2 от ЗОС. Съдът се е ограничил в преценката си на заповедта само до формално посоченото в нея основание. В конкретния случай собствеността на имота е определена с решение на общинския съвет, което не е отменено и е задължително за кмета на общината. От това следва единственото правомощие за кмета на общината да организира изпълнението на решението на Общинския съвет със заповед по чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Процесната заповед следва да се счита издадена на това основание, като кметът няма правомощие да взема решение за имот, публична общинска собственост, различно от това на общинския съвет. Като е изложил изводи, които не се основават на представените по делото доказателства, съдът е постановил едно необосновано решение. Делото е изяснено по същество и спорът следва да бъде решен от касационната инстанция. Изложените в протеста на Районна прокуратура доводи са основателни. Оспорената заповед е издадена при липса на компетентност и е нищожна. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Габрово следва да бъде отменено и делото да бъде решено по същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,