Решение № 1234 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2007 г.

Решение № 1234 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. С. и Х. С. С. срещу въззивно решение на Бургаския окръжен съд от 29.05.2007 г. по гр. д. № 593/2006 г., с което е оставено в сила решението от 28.04.2006 г. по гр. д. № 1060/2005 г. на Бургаския районен съд. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./ . Ответникът по жалбата " МЕРОС" О., гр. Б. в писмения отговор изразява становище решението, като правилно да се остави в сила.. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Х. С. и Х. С. С. срещу "М" О. гр. Б., иск за разваляне на сключения между страните договор за учредяване право на строеж в полза на дружеството, обективиран в т. 1 от Н. А. № 10/2002 г., по силата на който Г. и Х. С. са учредили на "М" О. право да построи двуетажна жилищна сграда, разположена в източната част на УПИ-V-516 в кв.60 по плана на гр. Б., кв."С" срещу заплащане на сумата 4 300 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице основание за разваляне на договора, с който е учредено в полза на ответното дружество право на строеж. Изложил е съображения, че дружество не е неизправна страна, тъй като в договора не е уговорено друго задължение извън заплащане на договорената цена от 4300 лв., по изпълнението на което задължение страните не спорят. Приел е, че не е налице поддържаната от касаторите връзка на обусловеност между разваления предварителен договор от 8.10.2001 г. и учреденото право на строеж, при което последния като обусловен от разваления предварителен договор, също следвало да се развали. Решението е правилно. В касационната жалба е въведено оплакването, че извода на въззивния съд за липсата на връзка на обусловеност между предварителният договор и договора, с която е учредено право на строеж е изграден в нарушение на чл. 20 ЗЗД. Доводът е неоснователен. На 8.10.2001 г.ищецът Г. С. и ответното дружество са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот, по силата на който С. в качеството на продавач се е задължил да продаде на "М" О. собственият си недвижими имот, представляващ 461.5/605 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. Б., к-с. "С", парцел **** в кв.53 по плана квартала, при поетапно заплащане на цената от страна на купувача и прехвърляне собствеността от продавача, както следва: при заплащане на първата вноска от 5000 щ.д. в деня на подписване на предварителния договор да се прехвърлят 153/605 ид.ч.; в шест месечен срок след подписването на предварителния договор купувача е следвало да заплати втората вноска от 5000 щ.д., а продавача да прехвърли 154/605 ид.ч. от имота; третата вноска от 5000 щ.д. е следвало да се заплати в срок до 12 месеца от сключването на предварителния договор, като при получаването на тази сума продавачът е следвало да прехвърли по нотариален ред и останалите 154.5/605 ид.ч. от имота. С договор, обективиран в Н. А. № 52/2001 г. Г. С. е прехвърлил на дружеството правото на собственост върху 153/605 ид.ч. от имота, предмет на предварителния договор. С влязло в сила решение по гр. д. № 503/2004 г. на ВКС е развален договора за покупко-продажба, поради неизпълнение на част от предварителния договор, от което са възникнали предпоставките за разваляне на целия договор, включително и на изпълнената част от него. С договор сключен на 22.01.2002 г. по Н. А. № 10/2002 г. касаторите като собственици на УПИ * в кв.60 по плана на гр. Б., к-с "С", идентичен с имота описан в предварителния договор са учредили в полза на ответното дружество правото да построи в собствения им имот двуетажна жилищна сграда, разположена в източната част срещу сумата 4300 лв., получена напълно и в брой при подписване на договора. Ищците- касатори в настоящото производство са поддържали и поддържат, че е налице връзка на обусловеност между предварителния договор и договора, предмет на настоящия иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като учредената суперфиция била в изпълнение на предварителния договор, но поради развалянето на последния дружеството придобило правото на строеж без основание. Поддържат, че договора за суперфиция следвало да се тълкува във връзка с предварителния договор. Правилен е изводът на въззивния съд, че не е налице поддържаната от касаторите връзка на обусловеност между двата договора, при която развалянето на единия да води до разваляне на други. В предварителния договор и анекса към него няма поето задължение от продавача да учреди на купувача право на строеж. Задължението му е било да прехвърли поетапно съответните ид.части от правото му на собственост върху имота, след получаване цената от купувача, да предаде владението върху целия имот при заплащане на първата вноска, да съдейства на купувача при проектиране на строежа и снабдяване на съответните документи от общината. Със сключването на договора за учредяване право на строеж върху имота собственост на касаторите страните са изразили своята окончателна воля за аспекта на постигнатото между тях съгласие, а именно да бъде построена двуетажна жилищна сграда, разположена в източната част срещу сумата 4300 лв. Съдържащите са в предварителния договор уговорки са без значение по отношение спора за валидността на прехвърленото право на стоеж, тъй като от клаузите на договора предмет на настоящия спор се установява, че страните са изразили воля за учредяване на суперфиция срещу заплащане стойността на същата, намерила израз в Н. А. № 10/2002 г. Поетото от дружеството задължение, изразяващо се в заплащане стойността на правото на строеж е изпълнено, т.е. не е налице неизпълнение от страна на дружеството. С развалянето на предварителния договор и договора за покупко-продажба на ид.ч. от имота за страните е възникнало задължение за връщане на полученото по него. Доколкото не е поето задължение за учредяване право на строеж по предварителния договор, не може да се приеме, че възмездно придобитото от дружеството право на строеж също подлежи на връщане. Неоснователно е и оплакването, че с развалянето на предварителния договор е станало невъзможно придобиване правото на собственост върху имота от страна на дружеството, поради което последното не можело да запази учреденото му право на строеж. Правото на строеж се отстъпва за осъществяване на бъдещо строителство в чужд имот. Преценката за валидността на акта за суперфиция, като касаещ неизграден бъдещ обект на собственост, не е свързана с евентуалната възможност приобретателят на правото на строеж да придобие правото на собственост върху чуждия имот. Затова и развалянето на предварителния договор не може да има за последица разваляне на акта за суперфиция, поради неизпълнение на задължения поети по предварителния договор. Въведеното с касационната жалба възражение, че правото на стоеж е погасено по давност не следва да се обсъжда, тъй като се заявява за първи път пред касационната инстанция. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и ще следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.