Решение № 6938 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2015 г.

Решение № 6938 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2849/19.12.2014 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1192 по описа за 2014 г., с което е отменен Ревизионен акт № 241106770/13.02.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-П., потвърден с Решение № 497/9.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- П. при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 105600 лв, ведно със съответни лихви. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата, фактическите и правните му изводи. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Претендира разноски. Ответникът по касация "М. 1" ООД, гр. С. Загора оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд П. ревизионен акт са установени в тежест на "М. 1" ООД, гр. С. Загора описаните по-горе данъчни задължения, поради това, че към 10.03.2011 г. е установено наличието на мемориален ордер от 30.12.2005 г. с отразена в него счетоводна статия- Д-т с/ка 3041 Стоки на склад, аналитична партида "чували втора употреба" 528 000 лв., К-т с/ка Каса в лева - 528 000 лв. Констатирано е да липсва счетоводна статия от 2005 г. Д-т с-ка 304 Стоки/К-т с-ка 501 Каса със сума 528 000 лв. Същевременно, според ревизиращия екип, на 30.11.2011 г. ревизираното лице със счетоводна статия Д-т с-ка 304 Стоки и К-т с-ка 501 Каса със сума - 528 000 лв. /минус 528 000 лв/ отписва вече реализирана стока, за която дружеството не е издало данъчен документ и доказано такава стока липсва - не е била намерена при двете инвентаризации - на 10.03.2011 г. и на 1.12.2011 г. Така отразените операции в счетоводните регистри на дружеството и липсата на стоката е счетена от органите по приходите за осъществено разпореждане от страна на ревизираното лице с тази стока. Тези обстоятелства са дали основание на органа по приходите за допълнително начисляване на ДДС, на основание чл. 25, ал. 2 и ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 82 и чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. При първото съдебно разглеждане на делото първоинстанционният съд с решение № 2623 от 28.11.2012 г. по адм. дело 172/2012 г. е отхвърлил жалбата на ревизираното лице. При първото касационно разглеждане състав на Върховния административен съд с решение № 5568 от 24.04.2014 г. по адм. дело 1246/2013 г. е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане с указания за допускане и изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. При новото разглеждане на делото Административен съд П. е изпълнил изцяло указанията на ВАС. О. заключението на вещото лице е видно, че за периода от 2005 г. до 2011 г. вкл. ревизираното лице не е осчетоводявало покупка и продажби на чували. Не е открит в приложените документи в класьора за покупки документ на стойност 528 000 лв. платен касово. Не са налице първични счетоводни документи във връзка с разглежданата стопанска операция. Липсват записи в ДДС дневниците и СД по ДДС. Л. данни за продавач. Съгласно заключението, счетоводният запис, отразен в МО от 30.12.2005 г. дебит сметка 304/1 "Стоки на склад, аналитична партида "чували втора употреба" - 528 000 лв.; кредит сметка 501 Каса в лева - 528 000 лв. е неправилен, което счетоводно се класифицира като фундаментална грешка по смисъла на т. 2 от НСС 8. Изготвени са справки за корекция и коригирани счетоводни баланси за 2005 г. и 2006 г., които са представени на ТД на НАП през м. декември 2011 г. Корекцията е извършена от ревизираното дружество ведно със съставянето на мемориален ордер № 26368 от 30.11.2011 г. -сторно на МО от 30.12.2005 г. Дружеството коригира допусната счетоводна грешка относно мемориален ордер с дата 30.12.2005 г., както следва: Д. С./Партида 3041 Стоки в магазин Ст. Загора; К. С./Партида 501 Каса в левове; Сума 528 000; основание: Сторно на грешна операция от 2005 г. Налице е корекция на балансовите позиции и в счетоводния баланс за 2011 г. Съдът е счел, че за да се коригира докрай счетоводната грешка е било необходимо коригиране на балансовите позиции и за годините 2007-2010 г., което не е направено. Не е налице и оповестяване по смисъла на т. 7.2.3 от ННС8. Независимо от това, първоинстанционният съд е счел РА за неправилен и го е отменил. Изложил е мотиви, че в хода на ревизионното и съдебното производство не са събрани доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 86 от ЗДДС. Л. на първичен счетоводен документ, според съда, означава липсва на основание за извършване на съответните счетоводни записи. Следователно няма достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и начислен данък, нито доказателство за наличие на облагаемо данъчно събитие - извършена доставка между стопански субекти, регистрирани по ЗДДС и начислен данък съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС от доставчика с издадена данъчна фактура. Не са налице и доказателства за договаряне на престация, нито за страните за нея, респективно липсват доказателства за индивидуализиране и предаване на определена по своя вид, количество и стойност стока - чували втора употреба, като обект на вещни права. Съдът е приел също, че некоригирането на счетоводна грешка по ННС 8 не може да води до прилагане на хипотезата на чл. 86 от ЗДДС и да замести фактическия състав, пораждащ задълженията за начисляване и внасяне на ДДС, още повече, че той би следвало да се счита за осъществен през 2005 г., извън периода на ревизията. Касационната инстанция в настоящия и състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснати твърдяните от касатора нарушения. В съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е изслушал експертиза. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, първоинстанционният съд е съобразил, че доказването на облагаема по ЗДДС доставка е обвързано със същия доказателствен стандарт като този, при който ревизираните лица следва да доказват съществуването и реалността на изпълнението на определени сделки, с цел признаване право на приспадане на данъчен кредит. В случая липсват не само първични счетоводни документи. Липсват и договори, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, стокови разписки, доказателства за транспорт и всякакви други доказателства за съществуването и реализирането на стопански операции, каквито съдът изследва винаги във връзка с признаване правото на приспадане на данъчен кредит. При събиране на доказателства в тази насока органите по приходите не са спазили принципа на служебното начало и принципа на истинността, задължаващи ги да съберат всички относими към спора доказателства служебно, с цел пълно изясняване на фактическата обстановка. В хода на съдебния процес също не са били ангажирани никакви доказателства в тази насока. Съвсем основателно първоинстанционният съд отбелязва, че дори да бе налице данъчно събитие, водещо до възникване на основание за облагане по ЗДДС, то това събитие ще следва да се счита за осъществено през 2005 г., която е извън периода на ревизията. По изложените съображения правилно ревизионният акт е бил отменен. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и представените доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение