Решение № 15039 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2009 г.

Решение № 15039 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Галка - 91 - Галина Величкова", гр. Пловдив, представлявано от Галина Камарашева - Величкова срещу Решение № 361/25.03.2009 г., постановено по адм. дело № 562/2008 г. на Административен съд - Пловдив, ХIV състав, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт № 16001918 от 02.01.2008 год. на главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в частта, в която е обжалван, с Решение № 160/04.03.2008 год. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 14863,49 лв. и лихви от 10383,80 лв. по фактури № № 15717/25.04.2002 год., 45769/01.05.2002 год., 15770/10.05.2002 год., 15771/14.05.2002 год., 15772/15.05.2002 год., 15828/03.06.2002 год., 15820/16.06.2002 год., 15901/01.07.2002 год., 16139/18.11.2002 год. и 16140/19.11.2002 год., издадени от "Интерфууд" АД - гр. Хасково. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и при нарушаване на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, с което да се отмени обжалвания РА като незаконосъобразен и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Пловдивския административен съд е приел, че жалбата е неоснователна, предвид липсата на доказателства, установяващи реалното извършване на доставки по процесните фактури и данъчния орган правилно е отказал приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14863,49 лв. и лихви от 10383,80 лв. за периода от 01.01.2002 год. до 31.12.2002 год. и е оставил в сила обжалвания РА. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (в редакцията за процесния период), данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК. Правилно ПАС е преценил, че от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, се установява, че по отношение на по-голямата част от фактурите за процесните данъчни периоди са изпълнени изискванията във връзка с начисляването на ДДС и счетоводната им отчетност досежно жалбоподателя, но не и по отношение на неговия доставчик. На вещото лице също не е било възложено като задача да извърши проверка дали по отношение на процесните фактури е налице реалност на доставките, нито са представени писмени доказателства в тази насока. От разпита на вещото лице се установява, че в случая е налице "отразяване", но не и "начисляване" на спорните фактури при доставчика, тъй като сметките, които вещото лице е прегледало не са приключени, а е установено, че дружеството не разполага със счетоводен регистър за 2002 год., не е била подадена и годишна данъчна декларация за 2002 год. Предвид на изложеното, правилни са изводите на ПАС за нередовност на водено счетоводство съгласно изискването по чл. 51 ДОПК. Съдът е обсъдил и събрания като писмено доказателство по делото Данъчен ревизионен акт № 875/23.12.2003 год., който по данни на ТД на НАП - Хасково е влязъл в сила. С него на дружеството -доставчик е извършена ревизия по ЗДДС, която поради непредставяне на исканите документи и обяснения в изискуемия срок, е извършена по реда на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ДПК. Видно от съставения ДРА по време на ревизията "Интерфууд" АД не е намерено на декларирания данъчен адрес, като за процесните периоди не е признато право на приспадане на данъчен кредит, по фактури, по които лицето е получател, в резултат на което е променен резултата за периода. В този смисъл констатациите на съставения ревизионен акт кореспондират с установените от вещото лице в експертизата обстоятелства. Въз основа на така събраните доказателства в своята съвкупност правилно ПАС е установил, че не е установено дали ДДС по доставките е начислен в счетоводството на доставчика. Тежестта да установи тези обстоятелства по безсъмнен начин е на жалбоподателката в производството, а именно начисляване на данъка от доставчика в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, при редовно водено счетоводство съгласно изискването по чл. 51 ДОПК, като предпоставка по чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) за възникване право на данъчен кредит. В случая такова доказване не е извършено, включително чрез приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. За да се направи тази преценка, следва да бъде извършена проверка на движението и кореспонденцията по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществените стопански операции по процесните данъчни фактури, като при това, съгласно чл. 51 ДОПК, вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при ревизията. Единствено цялостният преглед на счетоводството може да установи по безспорен начин счетоводното начисляване на данъка, като задължение към бюджета и редовното водене на счетоводството при отразяване начисляването на данъка. От друга страна, за да се направи категоричен извод за начисляване на данъка, като сложен фактически състав по см. на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), с данните относно декларираните доставки и начисления данък съдържащи в дневниците за продажбите и в справката-декларация, респ. с декларираните данни съдържащи се в по Годишната справка - декларация по чл. 101 от ЗДДС (отм.). Само след наличие на такова съответствие на счетоводните данни с данните, съдържащи се в отчетните регистри по чл. 104, ал. 1 от ЗДДС (дневниците за продажби/ и в справките-декларации, може да се направи извод за начисляване на данъка. Безспорно е по делото, че не е налице плащане на данъка по "ДДС-сметка" на доставчика, поради което няма основание и за приложение на чл. 65, ал. 8 ЗДДС. Посочените изводи в пълна степен са относими във връзка с твърденията за наличие на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Установените от вещото лице данни за начислени заплати на работници и за материална обезпеченост на дружеството не се подкрепи с необходимите писмени доказателства в тази насока, а вещото лице не е снабдено с удостоверителни функции. Въпреки изричните указания на съда в тази насока в първото по делото заседание, от страна на жалбоподателката не са представени други доказателства в тази насока - за наличен транспорт във връзка с доставките, за материална база за съхранение на закупените с фактурите количества мляко, за по-нататъшната му реализация и т. н. Предвид което, недоказани остават твърденията на жалбоподателката относно наличието на предпоставките за признаване правото й на данъчен кредит по процесните фактурите. В тази връзка се явяват неоснователни и оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, доколкото горните изводи на съда са изградени при обсъждане на фактите и обстоятелствата по делото, направено при условията на чл. 188, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на ПАС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, Първо ДА" отделение,