Решение № 14409 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2019 г.

Решение № 14409 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ и на "Булгартрансгаз" ЕАД, чрез процесуален предсатвител против решение № 5032 от 17.07.2019 г., постановено от Административен съд - София - град, по адм. д. № 10914/2018 г., с което е отменено Решение № Ц-13 от 14.09.2018 г на КЕВР и е изпратена преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне по заявление с вх. № Е – 15 – 45 - 37 от 02.08.2018 г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в мотивите на съдебния акт, като КЕВР е осъдена да заплати и сторените разноски. Касаторите Комисия за енергийно и водно регулиране и "Булгартрансгаз" ЕАД чрез процесуалните си представители твърдят, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушения, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК – произнасяне по недопустима жалба, противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите твърдят, че решението на КЕВР представлява индивидуален административен акт, поради което единствено адресата на акт – "Булгартрангаз" ЕАД има правен интерес да го обжалва. Оспорват се изводите на съда, че "Неохим" АД има качеството на краен клиент по смисъла на ЗЕ и се твърди, че "Булгартрансгаз" ЕАД е оператор на газопреносната мрежа и не извършва дейност по доставка на природен газ. Твърди се, че от решението на КЕВР не произтичат неблагоприятни правни последици за "Неохим" АД, тъй като ползвателят заплаща такса за дисбаланс само и единствено, когато същият изпадне в дисбаланс, тъй като не е извършил допустимите и необходими дейстивя за избягване на този дисбаланс, т. е. ползвателят е изцяло отговорен за дисбаланса. Поддържа се, че на участниците в общественото обсъждане при приемане решението на КЕВР е предоставена обобщена информация в достатъчна степен, но независимият преносен оператор е задължен да не разкрива информация от какъвто и да е характер, включително търговски, финансов и технически, която представлява търговска тайна, освен ако това е необходимо за сключване на търговска сделка. По тези и други съображения, подробно развити в жалбите, и двамата касатори молят за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното решение. Касаторът КЕВР претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Неохим" АД не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С определение № 6470/16.10.2018 г. по адм. дело № 10641/2018 г. е разделено производството по жалбите на "Дексия България" ООД, "Агрополихим" АД, "Биовет" АД и "Неохим" АД, всички подадени срещу един административен акт - Решение № Ц-13 от 14.09.2018 г на КЕВР. В резултат на тази порочна практика са образувани четири административни дела пред Административен съд София-град по жалби срещу един и същи административен акт, като този един и същи административен акт е отменен четири пъти с четири различни решения по четирите различни дела. Това съответно е довело и до образуване на четири касационни дела по съответно по четири касационни жалби на "Булгартрансгаз" ЕАД и на КЕВР по всяко от делата. Очевидно, недопустимо е решенията и по четирите дела на АССГ да продължат едновременно да съществуват в правния мир, тъй като един и същи административен акт не може да бъде отменен с влезли в сила съдебни решения четири пъти. До този резултат не би се стигнало, ако производството по четирите жалби срещу един административен акт не бе неправилно разделено за разглеждане в четири отделни дела. Преценката за допустимост и основателност на всички жалби следваше да бъде извършена в едно съдебно производство, независимо от различното качество на оспорващите. Съставът на АССГ, постановил обжалваното решение е следвало да присъедини оспорването на "Неохим" АД обратно към адм. дело № 10641/2018. Оспореното пред първоинстанционния съд Решение № Ц-13 от 14.09.2018 г. на КЕВР, с което на "Булгартрансгаз" ЕАД е утвърдена, считано 01.10.2018 г. разходна компонента на цената на природен газ за балансиране на газова година 01.10.2018 г. - 30.09.2019 г. в размер на 1, 52 лв. / MWh; утвърдени са елементите, формиращи разходната компонента на цената на природния газ за балансиране и е одобрено, считано от 01.10.2018 г. изменение на малката корекция в размер на 8 %, е изцяло отменено с влязло в сила решение № 2794 от 23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 10641/2018 г. по описа на Административен съд - София – град, по жалба на "Дексиа България" ООД. Това решение е оставено в сила с Решение № 13076 от 21.10.2020 г. на Върховния административен съд на Република България, Трето отделение, по адм. дело № 8940/2019. След като оспореният административен акт е вече отменен, това води до недопустимост на оспорването, поради липса на предмет, съответно до липса на правен интерес у оспорващия /който освен това не е "ползвател на мрежата", съгласно определението, дадено в чл. 2, § 11 от Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1775/2005/ и обуславя недопустимост на първоинстанционното решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК вр. чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а съдебното производство – прекратено. Исканията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 3 и 4 АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение