Решение № 8188 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район Аспарухово община Варна, подадена чрез неговия пълномощник юрк. Добрева, срещу решение 13387/11.12.2024 г. по адм. дело 2410/2023 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и решаване на делото по същество с отхвърляне на жалбата срещу издадената от него заповед, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба А. Х. М. и С. И. М. чрез адв. Д. Матев като пълномощник изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът - Д. И. М. лично не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Х. М. и С. И. М. срещу заповед КС-225А-22/16.08.2023 г. на кмета на район Аспарухово община Варна, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) им е наредено да премахнат незаконен строеж Стопанска постройка 3, находящ се в поземлен имот с идентификатор 10135.5404.1633 на границата с имот с идентификатор 10135.5404.1626 по КККР на гр. Варна, в С.О. Боровец-юг, гр. Варна, като същият е изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата се от закона писмена форма, с реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта обаче е приета за незаконосъобразна като противоречаща на материалния закон. В подкрепа на този извод, съдът е изложил съображения, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като в тази връзка административният орган не е определил безспорно годината на изграждане на стопанска постройка 3, както и че не е изложи конкретни съображения относно нейната търпимост. Прието е, че това препятства изграждането на краен правен извод от страна на съда относно търпимостта на процесния строеж и приложението на разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР ЗИД ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, което води до материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. Така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, възпрепятстващи настоящата инстанция от извършване на проверка за спазване на материалния закон. Заповедта неправилно е определена от първоинстанционния съд за материално незаконосъобразна, без да бъде изследвано приложението на разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ за търпимост на незаконен строеж, тъй като административният орган не е удостоверил годината на завършване на строежа. Съгласно императивната разпоредба на § 16 от ПР ЗУТ търпимите строежи не подлежат на премахване. Изследването търпимостта на незаконния строеж, чието премахване е предмет на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е задължение на административния орган. Същото задължение обаче има и съдът в производството по оспорване на заповед, издадена на посоченото правно основание. В случая, в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към приложението на цитираната норма, което е довело и до незаконосъобразност на изводите му относно липсата на предпоставките от съответния фактически състав, които да са изложени в административния акт. Нито в административното производство, нито в развилото се съдебно такова е установено безпротиворечиво времето на извършването на незаконния строеж. Това обстоятелство е съществено, доколкото е свързано с различните предпоставки за търпимост на строежа. Както се посочи, това е задължение не само на административния орган, но и на съда. В мотивите си съдът е посочил, че ако се приеме, че стопанската постройка е изградена преди 1985 г., то за нея издаване на разрешение за строеж не е било необходимо. В тази връзка обаче, ако е приел, че това е годината на изграждане, съдът е следвало да изложил свои самостоятелни правни изводи относно приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и търпимостта на незаконния строеж, което в случая не е направено. Съдът е длъжен във всички случаи да изследва въпроса за търпимостта на незаконния строеж и да събере необходимите му доказателства в тази връзка, като въз основа на тях следва да направи и изложи своите правни изводи. Липсата на конкретни мотиви в съдебния акт относно търпимостта на строежа представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като препятства извършването на проверка за законосъобразност на оспореното съдебно решение. В съдебната фаза съдът събира доказателства и служебно извършва преценка за търпимостта на наредения за премахване обект, която е пряко обвързана с резултата на правния спор, доколкото един незаконен строеж не би подлежал на премахване, ако е търпим. В тази връзка административният съд като инстанция по същество е следвало да установи момента на изграждане на строежа, дали за същия са налице издадени строителни книжа и дали изобщо такива са били нужни, бил ли е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, включително дали строежът съответства на ПУП, ако е съществувал такъв към момента на изграждане. След изясняване на описаните обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Неизлагането на мотиви по тези съществени за спора въпроси е съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Предвид изложеното и доколкото касационната инстанция не може за първи път да прави фактически установявания, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за отстраняване на допуснатите съществени съдопроизводствени нарушения. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства за момента на изграждане на процесния строеж и да изложи конкретни правни изводи свързани с търпимостта на строежа въз основа на тях. При установена незаконност на нареденото за премахване и определяне на момента на неговото изграждане, следва да се изследват материалноправните предпоставки за евентуална търпимост на строежа, съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. По отношение искането за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,