Решение № 5336 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10491/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Пласт Трейд Консулт ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 4775 от 29.05.2024 г. по адм. дело 2082/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд е направил погрешен анализ на доказателствата и неправомерно е отказал да допусне събиране на допълнителни гласни доказателства, в резултат на което е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Подчертава, че е налице идентитет на стоките, които са придобити от Еко Трейд Консулт ЕООД, с тези, продадени впоследствие от ревизирания и това се потвърждава от приетата ССчЕ. Сочи, че спорните доставки са надлежно осчетоводени както от него, така и от доставчика, което наред с разплащането между тях по банков път, мотивира заключение за тяхната реалност. В тези насоки развива подробни доводи и претендира отмяна на съдебното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмена защита и становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност възразява за за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-16001622004032-091-001/17.05.2023 г. и Ревизионен акт за поправка на РА П-16001623101075-003-001/22.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение 296/02.08.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с които в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за Пласт Трейд Консулт ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 21 545,93 лв., ведно с лихви за забава в размер на 4 941,25 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правно страна: С оспорения РА органите по приходите не са признали на ревизирания правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Еко Трейд Консулт ЕООД, с предмет на доставките полипропилен, РОМ гранулат и полимер. В хода на ревизията е установено, че основната дейност на ревизираното дружество е търговия на едро с отпадъци и скрап. Предметът на дейност на Еко Трейд Консулт ЕООД е търговия с отпадъци от метали, хартия, пластмаса и извозване на същите. Констатирано е, че Еко Трейд Консулт" ЕООД не разполага със стационарен обект, от който да извършва дейността си, като за всяка сделка клиентите товарят отпадъците на собствени МПС директно от предходните доставчици или дружеството действа като посредник. Според приходните органи, представените от доставчика документи за разполагаемостта с фактурираните стоки сочат, че на получателя е предаден производствен отпадък. Наред с това, представените доказателства не установяват, че доставчикът е закупил стоки от фактурирания вид, нито, че такива са предадени от продавача на купувача. От тук те са приели, че Еко Трейд Консулт" ЕООД не е придобило и съответно няма как да е предало на ревизирания стоките, описани в издадените от него фактури. Още повече, че представляващите доставчика и получателя физически лица са в несъмнен контакт и родствени връзки, подпомагнали съставянето на документи, които не отразяват обективната действителност. С това се е целяло извършване на данъчна измама, чрез съзнателно участие на ревизирания в привидни доставки. В обобщение органите по приходите са приели, че спорните доставки не са реално извършени, с оглед на което и на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит по тях следва да бъде отречено. След проверка в ИС на НАП ревизиращите са констатирали, че посочените в РД фактури, издадени от Пласт Трейд Консулт ЕООД, не са включени в дневниците му за продажби в периода на тяхното издаване, поради което и на основание чл. 124, ал. 2 ЗДДС са начислили лихви за забава в размер на 264,17 лв. В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства и е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че в своята съвкупност те не установяват наличието на материалноправните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Подчертал е, че в тежест на получателя е да установи, че обективираните в тях доставки са реално извършени, но в случая е останала недоказана разполагаемостта на доставчика с фактурираните стоки. Този извод е обоснован със заключението по приетата по делото ССчЕ, според което има съществени несъответствия между закупените и впоследствие продадени от доставчика стоки. След като Еко Трейд Консулт ЕООД е закупувало единствено отпадъчни материали при условията на чл. 163а, ал.2 ЗДДС, а същевременно е издало фактури за доставки на стоки, които не са отпадъчни продукти, то не е ясно как доставчикът е придобил правото на разпореждане с тях като собственик. При липсата на представени товарителници, пътни листове, договори, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и други придружаващи документи, съставени между доставчика Еко Трейд Консулт ЕООД и Пласт Трейд Консулт ЕООД, включително и разплащане по издадените фактури, съдът е приел, че спорните доставки не са реално извършени. Подчертал е, че в тази хипотеза добросъвестността на получателя е изключена, доколкото той, в качеството му на страна по договора, е знаел или би трябвало да знае, че обективно не е получил фактурираните стоки. По тези съображения в заключение е приел, че спорните доставки не са реално извършени, с оглед на което правомерно органите по приходите са отказали признаване на претендираното от Пласт Трейд Консулт ЕООД данъчно предимство. Относно начислените лихви за забава върху стойността на издадени от задълженото лице, но неотчетени своевременно в ДП и СД по ЗДДС фактури, първостепенният съд и достигнал до извода, че и в тази му част оспореният РА е законосъобразен, тъй като допуснатата от ревизирания забава обуславя дължимостта на закъснителни лихви в определения от приходните органи размер. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ за допускане до разпит на поисканите свидетели, в резултат на което спорът между страните е останал неизяснен от фактическа страна. Противно на разбирането в жалбата, за да се допусне събирането на определено доказателство, същото следва да е допустимо, относимо и необходимо. В случая, както правилно е приел решаващият състав, допускането на гласни доказателства за установяване на твърдените от ревизирания факти и обстоятелства по механизма на доставките не е било необходимо, тъй като не е установена разполагаемостта на доставчика с фактурираните стоки. Доколкото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, то дори и да бе допуснат разпит на поисканите свидетели, техните показания не биха рефлектирали върху правилността на крайния извод на съда за фиктивност на спорните доставки. Това следва от липсата на корелация с останалите събрани по делото доказателства, поради което показанията на свидетелите не биха могли да бъдат кредитирани, нито да променят преценката за нереалност на спорните доставки. Несподелима е тезата на касатора, че изложените от първостепенния съд мотиви не се концентрират върху въпроса за реалността на спорните доставки, а преимуществено касаят разполагаемостта на доставчика със стоките. Установеността на това обстоятелство обаче е относима именно към преценката доколко фактурираните стопански операции са действително извършени, тъй като доставчикът може да предаде правото на разпореждане със стоките като собственик на получателя само ако го притежава. В този аспект, ирелевантни са доводите за последваща реализация на стоките във връзка с независимата икономическа дейност на ревизирания, доколкото неговите облагаеми доставки със стоки от вида на фактурираните, не доказват, че тези стоки са получени именно от издателя на спорните фактури. При т.н. хипотеза на относителна симулация, в тежест на получателя е да установи главно и пълно, че стоките са му предадени от издателя на спорните фактури, включително да установи принадлежността на правото на разпореждане с тях като собственик в патримониума на доставчика му. Трайно е разбирането на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C-454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В своята практика СЕС последователно разграничава формалните и материалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. 3а пореден път в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 Съдът припомня, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., те, PPUH Stehcemp, C-277/14). Наред с това подчертава, че сами по себе си издаденият данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред, отразяването му в дневника за продажби, в справката - декларация по ЗДДС и използването на стоките за осъществени от ревизираното лице облагаеми доставки не доказват действителното извършване на пряката доставка. Необходимостта от установяване на нейното реално осъществяване изрично е подчертана от СЕС в тълкувателно приложимото Решението по дело С - 285/11г., в т. 31 от което е посочено, че "за да се установи, че е налице правото на приспадане на данъчен кредит, следва да се провери дали доставките са били реално осъществени." Тези мотиви не са в колизия с тълкуванията, дадени с Решението на СЕС по съединени дела С -80/11 и С-142/11, тъй като разрешенията по него се отнасят до различен фактически състав и същевременно не изключват отричането на претендираното данъчно предимство при наличието на обективни данни, че доставките са белязани с измама. В този аспект решаващият състав правилно е съобразил, че в своята съвкупност представените доказателства не установяват разполагаемостта на доставчика с фактурираните стоки, а от там и предаването на правото на разпореждане с тях като собственик на получателя. При изследваното от вещото лице осчетоводяване от доставчика единствено на фактури за покупка на отпадъчни продукти, недоказана е останала възможността на Еко Трейд Консулт ЕООД да придобие и предаде фактурираните стоки, които са извън обхвата на Приложение 2 към ЗДДС. От тук обосновано е формиран извода, че спорните доставки не са реално извършени от издателя на процесните фактури, а установената свързаност между управителите на Еко Трейд Консулт ЕООД и ревизираното дружество сочи, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото на приспадане, са белязани с измама. След като е налице този субективен елемент на познание, то в унисон с разбирането на СЕС, решаващият състав правилно е приел, че с оспорения РА правомерно е отречено претендираното от задълженото лице данъчно предимство. Като е достигнал до заключението, че в тази му част оспореният РА е законосъобразен, АС- Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Относно начислените лихви за забава и възражението, че с РА за поправка е допусната грешка в изчисляването на размера на непризнатия данъчен кредит, в касационната жалба липсват конкретни доводи, обосноваващи заявената неправилност на решението и в тази му част, а осъществената от настоящия състав преценка по приложението на материалния закон сочи, че и в тази му част атакуваният съдебен акт не страда от заявените касационни пороци и като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо общо на сумата от 200 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл. 161, ал.1 ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение