Решение № 8501 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14192/2013 г.

Решение № 8501 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14192/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, срещу Решение № 5734/30.08.2013 г., постановено по адм. д. № 9423/11 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отхвърлена жалбата на "Алекс - Голд 8" ЕООД Ответникът по жалбата "Алекс - Голд 8" ЕООД, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Д. Георгиева излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 9600-0252/04.08.2011 г. на началника на Митница Столична, с което се определят подлежащите на плащане публични държавни вземания по ЕАД № 10BG 005800Н0168664/12.11.2010 г., а именно мито в размер на 11276,35 лв. и ДДС в размер на 4404,63 лв. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна, съдът е приел за установено, че на 12.11.2010 г. жалбоподателят е декларирал с ЕАД № 10BG005800H0168664/12.11.2010 г. за оформяне на режим "свободно обръщение - крайно потребление" - "домати амати - клас 2", с произход на стоката Македония (кл. 16), като в кл. 36 "Преференции" на декларацията е посочен код 300 "Тарифна преференция", кл. 44 е деклариран код № 864-25/2010/11.11.2010 г. - текст върху фактура. Въз основа на последващ документален контрол и проверка на стоките съгласно чл. 68 от Митническия кодекс на ЕС и чл. 247 от Регламента за прилагането му, оригинал на фактурата № 25/2010 г./11.11.2010 г. е изпратен за проверка по линията на международното сътрудничество. Получен е отговор по последващата проверка, че по време на износа от Бивша Югославия - Република Македония представената фактура е без декларация за произход. Прието е от митническите органи, че фактурата е нередовна и не може да бъде приета за представяне на предвидената от Общността тарифна преференция. При така установеното митническите органи са приели, че дружеството не може да ползва преференции по отношение на внесената стока "домати - клас 2" и с обжалваното решение на основание чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ и чл. 54, 56 от ЗДДС са извършени корекции по ЕАД: кл. 36 "Преференции" от код 300 "тарифна преференция" на код 100 "Нормално тарифно третиране"; в Кл. 44 "Допълнителна информация, представени документи, сертификати, разрешителни" е заличен код № 864 "Преференциален сертификат за произход" (преференции - декларация за произход върху фактура) и в кл. 47 "Изчисляване на вземанията" митото е променено от 11276,35 лв., дължимо в този размер и разпоредено да бъде взето под отчет в "Регистъра за вземане под отчет" в митница Столична, а именно ДДС в размер на 4404,63 лв. дължимо и разпоредено да бъде взето предвид. Съдът е обсъдил представени преводи на съдържащите се в преписката фактура № 25/2010 11.11.2010 г., сертификат за контрол на съответствието № СФ-08/3718, заверено копие на митническа декларация. От отговора на македонските митнически власти съдът е приел за установено, че след анализ на митническите документи се установява, че декларацията към фактура № 25/2010 г. от 11.11.2010 г. не е била приета при процедурата по митническо освобождаване при износ от Митническа служба Струмица. Фактура № 25/2010 г. от 11 ноември 2011 г., въз основа на която стоката (домати) е освободена от митниците за износ в Република България е изготвена на бланка на фирма "Pakos" DOO от Пиперево, Струмица и съдържа информация за износителя, количеството, опаковката, изнесените продукти, единичната и обща цена. Въпреки това фактурата не включва декларация от износителя. Направено е заключение, че декларацията от износителя по фактурата не е автентичен и валиден документ, доказващ преференциален произход от Македония. При така установеното съдът е приел, че решението е постановено при неправилно приложението на материалния закон и неизвършени процесуалните действия на митническия орган. До този извод съдът е достигнал като подробно е обсъдил приложимите разпоредби на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и сключено между Европейската общност и Македония се предвиждат в Споразумението за стабилизиране и асоцииране, сключено между Р Македония и Европейската общност и в приетия към него Протокол 4 относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административно сътрудничество, досежно преференциални тарифни мерки. Приел е, че в чл. 2, т. 2 от Протокол 4 е посочено кои продукти се считат продукти с произход от Македония - получени изцяло в Македония по смисъла на чл. 5 от Протокола или придобити в Македония, съдържащи материали, които не са получени там, при условия че тези материали са претърпели достатъчна обработка или преработка в Македония по смисъла на чл. 6. Съгласно чл. 16 от Протокол 4 продуктите с произход от Македония при внос в Европейската общност (включително и България) се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 22, параграф 1 при декларация, съставена от износителя върху фактурата или всякакъв друг търговски документ. Съгласно чл. 17 от Протокол № 4, съдът е приел, че сертификат за движение EUR1 се издава от митническите органи на страната, от която се изнася, по писмена молба на износителя или съставена за негова сметка от негов упълномощен представител, като чл. 17, т. 3 предвижда - задължение за износителя, подавайки молба за издаване на сертификат за движение EUR. 1 да бъде подготвен да представи по всяко време по искане на митническите органи на страната на износа, където се издава сертификатът за движение EUR. 1, всички необходими документи, доказващи произхода на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на този протокол. Предвид обстоятелството, че по делото са налице данни, че наред с декларацията по фактура № 25/2010/11.11.2010 г., макар и неописан в ЕАД, е представен и Сертификат за движение EUR. 1 № А 00014069. Същият е приложен по преписката, но за него няма данни да е бил изпратен за проверка, заедно с фактурата. При така установеното съдът е приел, че по вноса са били представени и двете допустими алтернативно от чл. 16 от Протокол № 4 на Споразумението доказателства за произход - и сертификат за движение и декларация по фактура, но е извършена проверка само на един от представените документи за произход - този по чл. 16, 1, б) от Протокол № 4 декларация върху фактура, не и този по чл. 16, 1 а) - сертификат за движение EUR1, а съгласно разпоредбата при внос в Общността от Бившата югославска република Македония се ползват от условията в споразумението при представяне на един от двата вида документи за произход. Отговорът от извършената проверка касае само декларацията от износителя по фактурата, като не е опровергана доказателствената стойност на другото допустимо съгласно Протокол № 4 доказателство за произход - Сертификат за движение EUR. 1 № А 00014069, който е приложен към преписката по акта за установяване на митническо нарушение № 828/26.05.2011 г. (по делото на страница 6 нечетливо копие), поради което съдът е приел, че презумпцията за недоказване на произход се формира само по отношение на документ, за който е направено такова искане за проверка, в случая фактура № 25/2010/11.11.2010 г. Проверката и обсъждането на сертификата за движение би могъл да доведе до различен резултат на установяването на митническите задължения, поради което обжалваното решение е незаконосъобразно. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Въз основа на установена в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е следва ли да бъде върната преписката на издателя на акта за обсъждане и проверка на приетото по делото нечетливо копие на сертификат за движение EUR. 1№ А 00014069 /без дата/. Неправилно съдът е приел, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и необсъждане на всички относими доказателства в нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 33 във вр. с чл. 16 от от Протокол № 4 към Споразумение за стабилизиране и асоцииране, сключено между Европейската общност и РМакедония. Съгласно чл. 16 от Протокол 4 продуктите с произход от Македония при внос в Европейската общност (включително и България) се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR. 1 или в случаите, посочени в чл. 22, параграф 1 при декларация, съставена от износителя върху фактурата или всякакъв друг търговски документ. В процесния случай е безспорно установено, че македонските митнически власти са извършили проверка и установили, че декларацията към фактура № 25/2010 г. от 11.11.2010 г. не е била приета при процедурата по митническо освобождаване при износ от Митническа служба Струмица. Фактурата не включва декларация от износителя, поради което не е автентичен и валиден документ, доказващ преференциален произход от Македония. Единственото доказателство за декларирания произход на стоката е фактурата, описана в митническата декларация в клетка "40" /колети и описание на стока/ под № 380-22/2010 г./11.11.2010 г., а доказателство за произход е вписано в митническата декларация под № 864-25/2010/11.11.2010 г. текст върху фактура. Проверка на приложения по преписката във връзка с издаване на НП и приет по делото, в нечетливо копие сертификат за движение EUR. 1, действително не е изпратен от българските митнически органи за проверка на македонските митнически власти, но същият не е бил посочен в митническата декларация и не е твърдяно в хода на административното и съдебно обжалване, че установява произход на стоката от Македония. Това алтернативно доказателство за произход Сертификат за движение EUR. 1 № А 00014069 не е обсъдено от митническите органи, но същото е представено в нечетливо копие, липсва превод и видно от останалите доказателства, на които се позовава дружеството, с цитирания сертификат за произход не се установява произход от Македония. Напротив видно от текста върху фактурата, представена от дружеството при вноса, се установява, че вносът е от Албания /страна на произход, покрита от санитарен сертификат № 00535/, като по време на съхранението в Р. Македония /страна на повторен износ/, стоката не е излагана на риск или заразяване. С оглед на изложеното и като е приел, че приетото по делото нечетливо копие на сертификат за движение EUR. 1 № А 00014069, без дата и попълнени реквизити, следва да бъде бъде обсъдено и проверено от митническите органи, след връщане на преписката, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Безспорно установено е от отговора на македонските митнически власти, че след анализ на митническите документи се установява, че декларацията към фактура № 25/2010 г. от 11.11.2010 г. не е била приета при процедурата по митническо освобождаване при износ от Митническа служба Струмица. Фактура № 25/2010 г. от 11 ноември 2011 г., въз основа на която стоката (домати) е освободена от митниците за износ в Република България е изготвена на бланка на фирма "Pakos" DOO от Пиперево, Струмица и съдържа информация за износителя, количеството, опаковката, изнесените продукти, единичната и обща цена. Фактурата не включва декларация от износителя. Направено е заключение, че декларацията от износителя по фактурата не е автентичен и валиден документ, доказващ преференциален произход от Македония. Издадените от македонските митнически власти документи са официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, като изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, които съставляват годно доказателство за извършените действия. Като официален документ писмото притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверително волеизявление, са такива, каквито се твърдят в документа. Материалната доказателствена сила на този документ не е оспорена, респ. оборена в хода на съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК, като от жалбоподателя не е поддържана тезата за алтернативно доказателство за произход Сертификат за движение EUR. 1 № А 00014069. С оглед на изложеното и при липса на други доказателства, ангажирани от жалбоподателя за причините досежно констатираното несъотвествие на представената с различно съдържание при вноса и износа фактура № 25/2010 г. от 11.11.2010 г., настоящият състав намира, че жалбата като неоснователно следва да бъде отхвърлена. Законосъобразно от митническите органи е прието, че дружеството не може да ползва преференции по отношение на внесената стока "домати - клас 2" и с обжалваното решение са определени допълнителни задължения за ДДС и мито. Поради липса на доводи за неправилно определяне на процесния размер на същите, съдът намира, че приложените и приети по делото изчисленията на отдел "Тарифна политика" митните сборове са законосъобразно определени в размер на 11276,35 лв. мито и ДДС в размер на 4404,63 лв. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК