Решение № 5136 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи/МВР/, чрез процесуалния представител юриск. К. Райкова срещу Решение 1629 от 18.12.2024 г., постановено по административно дело 1157/2024 г. от Административен съд София-област /АССО/, с което е отменена негова Заповед 8122К-11374/30.07.2024 г. в частта и по т. 2. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като необосновано и незаконосъобразно- постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлено оспорването на заповедта в частта й по т. 2, като му присъди и деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение.В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Цановска, която поддържа касационната жалба. Представя писмени доказателства. Моли съдът да уважи касационната жалба и да присъди разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи такива за държавна такса и юриск. възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай,че размерът му е над минимално определения такъв в наредбата. Ответникът по касационната жалба П. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. Д. Петрунова, оспорва същата по съображения в писмен отговор и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Представя писмено доказателство. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, представляващи такива за адвокатско възнаграждение за един адвокат по чл.38 от Закона за адвокатурата. В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично,представлява се от адв. Петрунова, която поддържа отговора по касационната жалба и претендира разноски по представен списък на същите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол пред настоящия съд. Съдът при извършената служебно проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто интереси са засегнати с него. Решението е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССО е била Заповед 8122К-11374/30.07.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която е образувано дисциплинарно производство срещу П. С. за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр.1, вр. с чл.203, ал.1, т.8, пр.2 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, разгледана по същество в частта й по т. 2, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност намира, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на предвидените в закона административно производствени правила. АССО приема обжалваната заповед за незаконосъобразна поради необоснованост и в нарушение на материалния закон пороци по чл.146, т.2 и т.4 от АПК, като изложените от същия мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК препраща към тях. От съдържанието на заповедта в обжалваната й част се установява, че макар последната да е постановена в писмена форма, в нея липсват изложени фактически и правни основания по отношение на т. 2, от които да се установи поради какви причини е прието, че служителят следва да бъде отстранен. При положение, че С. е заемал длъжността Директор на РДГП - Аерогари, а твърдяното правонарушение е извършено на територия, представляваща сухоземна държавна граница, неясно е по какъв начин същият би повлиял за разкриване на обективната истина. При това е налице нарушението на изискванията за формата на акта, като при липсата на конкретни изисквания за това в специалния закон ЗМВР, то същото е нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Доколкото в случая безспорно е установено, че отстраняването на служителя е по повод образуваното срещу него дисциплинарно производство, правилно съдът приема, че същото е по чл. 214, ал. 1 ЗМВР, като изводът му, че в случая органът не е доказал наличието на необходимата по силата на тази разпоредба втора предпоставка служебното му положение да обуславя затрудняване на разкриването на обективната истина. При липсата на изложени мотиви в акта, както и на доказателства за наличие на тези предпоставки правилно в обжалваното решение е прието, че същите на са налице. Възможността за отстраняване на служителя, предвидена в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на две предпоставки образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина. Наличието на първата предпоставка се извежда от заповедта за образуването на такова, но по отношение на втората посочването на длъжността, която заема служителят, не е достатъчно, а наличието й следва да бъде обосновано в заповедта, с излагане на относими обстоятелства и подкрепено с доказателства. Ирелевантни за настоящия спор са представените от страните в хода на касационното производство писмени доказателства, както следва: от ответната страна - Заповед 8121к-3277/28.03.2025 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на държавен служител в Главна дирекция Гранична полиция -МВР, тъй като същата не е влязла в сила. От ответника по касация е представена Обобщена справка рег. 3282р-3060/28.01.2-25 г., връчена на П. С. на 28.01.2025 г., с която дисциплинарно разследващият орган предлага на Министъра на вътрешните работи образуваното дисциплинарно производство срещу П. С. да бъде прекратено предвид липсата на безспорни данни, способстващи за пълно и главно доказване на осъществено дисциплинарно нарушение, попадащо в обхвата на чл.203 от ЗМВР. Представените две писмени доказателства са последващи датата на процесната заповед и не представляват част от административната преписка, като заповедта за уволнение подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а обобщената справка е част от преписката по тази заповед. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Претендират се разноски от процесуалния представител на ответната страна на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, които са своевременно заявени с отговора по касационната жалба и следва да бъдат присъдени в размер от 750 лв. на основание чл.8, ал.2, т.3 от Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/Загл. Изм.-ДВ,бр.14/18.02.2025 г./. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като бланково се преценява от настоящата касационна инстанция за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение