Решение № 1846 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2012 г.

Решение № 1846 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3373/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на агенция "Митници" против решение № 216 от 12.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1179/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда за това, че не може да се извърши прихващане между дължимото по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) обезщетение и изплатените по реда на чл. 106, ал. 2 и чл. 4 от същия закон обезщетения - съответно 957,60 лв. и 478,80 лв., с което е присъдена сума в по-голям размер, както и че неправилно в мотивите на решението е определен началният момент, от който се дължи законна лихва. Прави искане за отмяната му в обжалваната част и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Николай Тодоров Каменов оспорва жалбата и застъпва становище да правилност на обжалваното решение по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд осъжда Агенция "Митници" да заплати на Николай Тодоров Каменов сумата от 3 864 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща неизплатения размер на обезщетението за времето, през което не е на служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, за периода от 04.01.2010 г. до 05.08.2010 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че на ответника се дължи обезщетение за 8 - месечен период, тъй като на 5.08.2010 г. същият започва работа по трудово правоотношение с възнаграждение в по - голям размер от получаваното преди уволнението, поради което в случая е неприложима нормата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл. Предявеното от административния орган възражение за прихващане на сумата от 1 436,40 лв., представляваща сбор от изплатените на Каменов обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл в общ размер на три брутни трудови възнаграждения, съдът намира за неоснователно по съображения, че последните се дължат на различни правни основания, като не предполагат незаконно уволнение, признато с влязло в сила съдебно решение и се заплащат кумулативно при наличие на определените изисквания на закона. Решението в частта, в която е присъдено обезщетение на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер над 3381 лв. е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в относимата редакция на текста, обезщетението се дължи за времето, през което лицето не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца, като по делото е безспорно установено, че в случая този период е от 4.01.2010 г. до 5.08.2010 г., когато Каменов започна работа по трудово правоотношение с по - висок размер на възнаграждението спрямо това, което е получавал. Неправилно периодът е определен на осем месеца, а не на седем, което довежда до присъждане на обезщетение в по - голям размер (7 м. х 483 лв. - 3381 лв.). Като определя размер на дължимото обезщетение в размер на 3864 лв., вместо 3381 лв., съдът постановява незаконосъобразно решение в тази част, което следва да се отмени, а предявеният иск за разликата над дължимите 3381 лв. - да се отхвърли. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и в частта, в която съдът приема, че не са налице основания за прихващане на дължимата на Каменов сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Налице са две ликвидни и изискуеми парични вземания, като с възражението за прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. В случая без правно значение за прихващането е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква паричните вземания да произхождат от едно и също основание, както основателно се излагат доводи в касационната жалба. Изпълнени са законовите изисквания за прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни, установени са по основание и размер. Агенция "Митници" дължи на жалбоподателя Каменов обезщетение поради незаконното му уволнение, а той от своя страна дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно от 09.06.2011 г., когато с влязло в сила решение № 8145/09.06.2011 г. по адм. дело № 9541/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Каменов и от който момент вземанията са станали изискуеми. С отмяната на заповедта се заличават последиците от освобождаването. Недопустимо е за един и същи период от време (2 месеца) служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване. Следователно от дължимото обезщетение на Каменов по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 3381 лв. трябва да се прихване сумата 957,60 лв., представляваща получено от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Като не извършва компенсация и присъжда обезщетението в пълния предявен размер, Административен съд София - град постановява решението си в тази част в нарушение с материалния закон. Възражението на касационния жалбоподател, че следва да се извърши прихващане с обезщетението, изплатено съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, не може да бъде споделено. Аргументирано съдът приема, че не следва да се уважава искането за прихващане с изплатеното на Каменов обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие от страна на административния орган в размер на 478,80 лв. Това обезщетение е изплатено поради факта, че органът не изпълнява задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. В случай, че това е направено, то за този период от един месец служителят би получил възнаграждение за положения труд независимо от законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо обезщетението за неспазен срок на предизвестие е дължимо и правното основание за заплащането му не отпада с отмяната на административния акт. Като не извършва прихващане между обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл със сумата 478,80 лв. - изплатена на ответника с фиш № 1 от януари 2010 г. на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, първоинстанционният съд постановява правилно решение в тази част, което следва да се остави в сила. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че от общия размер на дължимото по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение следва да се прихване сума в размер на 957, 60 лв., която видно от представения по делото фиш № 1/04. 2010 г. е получена от ответника на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени като неправилно в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Каменов обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за разликата над 2423,40 лв. до присъдения размер от 3 864 лв., като предявеният иск до тази сума следва да бъде отхвърлен. Макар в касационната жалба да са изложени принципно основателни съображения относно началния момент, от който следва да се определи законната лихва върху главницата - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя незаконосъобразния административен акт (т. 4 отТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.), то жалбоподателят няма правен интерес от обжалването в тази част, тъй като в решението липсва формиран диспозитив относно присъждането на акцесорното задължение. Мотивите на обжалваното решение, в което са изложени съображения за това, че лихвата за забава следва да се присъди върху главницата, считано от 14.04.2010 г. (датата на завеждане на иска) до окончателното й изплащане, не се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Това несъответствие между мотиви и диспозитив може да се отстрани по предвидения в АПК ред. В случая обжалваната част на решението относно дължимата законна лихва не съществува, доколкото няма диспозитив по този въпрос, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Съобразно изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство пропорционално на отхвърлената част на иска в размер на 94 лв. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 2 и чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение