Решение № 6427 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4379/2025 г.

ВАСОсмо отделение13.06.2025 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1944/04.03.2025 г., постановено по адм. дело 242 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2025 г.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Я. А. Х., гражданин на Сирия чрез адв.Йорданов срещу решение 1944 от 04.03.2025 г. постановено по адм.д.242 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2025 г. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение 219 от 09.01.2025 г. издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. При обжалването се поддържа, че съдебното решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Възразява се срещу изводите на Административен съд гр.Хасково, че не са налице основания за прилагане на чл.8 и чл.9 ЗУБ. Неправилно е прието, че е налице подобряване на общата обстановка в Сирия и въоръжени конфликти, дори да ги има не са повсеместни и насочени срещу мирните граждани на страната. Извън вниманието на административният орган е останала информацията в различни медии за обстановката в Сирия. Според информационни източници изрично посочени и цитирани в касационната жалба, Сирия е в тежка икономическа и хуманитарна криза, въпреки положените усилия от международната общност за подобряване положението в страната. Тези информационни източници е следвало да се обсъдят, тъй като съдържат данни за факти и обстоятелства относими към всички предвидени в ЗУБ основания за закрила. Преценката на административния орган за неприложимостта на чл.8 и чл.9 ЗУБ е едностранна и направена въз основа на неактуална и непълна информация, следователно не е обоснован извода на органа при постановяване на обжалвания отказ. Не са обсъдени хипотезите на чл.9, ал.3 и ал.8 ЗУБ, като по този начин органът е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка и при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. С втора касационна жалба подадена от адв. Д. Ауак се допълват първоначално изложените аргументи на обжалването, като се сочи, че са игнорирани напълно опасенията на лицето, че ще бъде мобилизиран, тъй като се е отклонил от военна служба. Неправилно е прието от съдебният състав, че не съществуват основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Пред касационната инстанция, в проведеното открито съдебно заседание се представя амбулаторен лист според който чуждият гражданин страда от хронично заболяване на [заличен текст], в резултат на което получава [заличен текст]. Предвид това му състояние по отношение на касатора е приложим §1, т.17 от ДР на ЗУБ, за лице от уязвима група , тъй като попада в категорията лица с тежки здравословни проблеми. Административният орган не е отчел това положение и специалните потребности на лицето съгласно чл.30а, ал.2 ЗУБ. По тези съображения се поддържа, че административният орган е издал незаконосъобразен административен акт, като не е обсъдил подробно обстановката в Сирия и не е отчел здравословното състояние на Я. А. Х.. При произнасянето си първоинстанционния съд, е споделил изводите на председателя на ДАБ и също не е обсъдил относимите за правилното решаване на спора факти и обстоятелства. Поради това се иска първоинстанционното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът Председател на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез ю.к. Хичовски оспорва подадената касационна жалба и я намира за неоснователна. Моли, решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При наличните доказателства не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че е в здравословно състояние, което обуславя специална преценка на възможността му за пътуване и необходимост от закрила. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Хасково е било решение 219/09.01.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС. С атакуваното решение на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. При извършената преценка на административния акт, съдът е посочил, че е издаден в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря но общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано. Решението е издадено от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които да обосновават неговата отмяна. При извършената проверка относно материалната законосъобразност на решението, първоинстанционният съд е съобразил следното: Чужденецът е регистриран пред ДАБ с имената Я. А. Х., роден на [дата]. в гр.Дамаск, Сирия. По данни на лицето от 2015 г. заедно със съпругата си живее в гр. Идлиб. Напуснал е държавата си по произход през месец август на 2024 г. , като нелегално преминал в Турция , където останал около една седмица. В България влязъл на 19.08.2024 г. с още трима души и пристигнал в гр.Харманли, където се предали на полицията. Напуснал страната заради войната, тъй като му казали че ще го търсят за мобилизация. В региона, в който живеел имало ислямистки групировки, но не малтретирали населението, не били строги. В гр. Идлиб имало кражби , отвличания и убийства. Заявил, че не би се завърнал в Сирия, щели да го мобилизират, а той не искал да воюва. Не членувал в политически партии и организации, или във въоръжени групировки, няма проблеми заради религията си или своя етнос, не бил заплашван, не му било оказвано насилие, не е посочил да е бил преследван. Съдът възприел мотивите на административния орган, че при проведеното с лицето интервю не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Жалбоподателят не е бил арестуван, не е имал проблеми с официалните власти и не е бил жертва на насилие, не е преследван и т.н. Бежанската история и дадените от лицето информация е била подробно обсъдена от административния орган и правилно е прието , че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила. Съдът се е позовал на справките на дирекция Международна дейност при ДАБ данни и тези от представените в хода на съдебното производство справки, които не дават основание да се приеме както към датата на издаване на акта, така и към момента на постановяване на решението, че съществуват фактически основания за предоставяне закрила по някоя от хипотезите на чл.8 ЗУБ. От съда е обсъдена актуалната ситуация в Сирия и е преценено, че макар и трудна обстановката в страната не е такава, че да налага предоставянето на бежански статут. Съобразено е и обстоятелството, че жалбоподателят е търсен за мобилизация и това е основанието да напусне страната си по произход. Опасенията на оспорващия, че може да бъде мобилизиран не са достатъчни за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. Административният акт и в тази част е подробно мотивиран и са съобразени обстоятелства относими към датата на издаването му. Не са налице и посочените хипотези съгласно решение по дело С-465/07 на СЕС, тъй като споделената пред органа на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се приеме, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самият факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. От така установеното в справките на ДАБ и от общо достъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно на първо място не е повсеместен и освен това не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Поради това не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. Не се установява и да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход. Въз основа на това е направен извод, че оспореното решение не противоречи на материално правните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Решаващият състав на АС гр.Хасково е приложил правилно материалноправните норми, не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът се основава на относимите за спора доказателства, а към направените фактически установявания са приложени релевантните законови разпоредби. Съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, съдът подробно ги е анализирал като е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Я. А. Х.. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Първоинстанционният съд правилно е приел, че Я. А. Х., според посоченото от него в бежанската му история не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила е мотивирана с опасението, че ще бъде принуден да служи в армията, което противоречи на неговите разбирания и желания, а освен това се сочи, че макар военните действия в страната му по произход да са официално приключили там все още не е безопасно. Не се установява пред административния орган и пред съда спрямо лицето да е упражнявано физическо насилие, той не е бил обект на репресии. При тези фактически установявания, правилно административният съд е преценил, че съмненията от преследване и наказание поради несъгласие с отбиване от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване. В интервютата чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убеждения, като не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Я. А. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Споделя се и изводът на съда, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанската история и актуална информация относно Сирия, се преценяват за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая, решаващият състав на АС гр.Хасково е съобразил решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Я. А. Х. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Съдът подробно е обсъдил данните, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Пред настоящата инстанция от процесуалния представител на касатора са представени медицински документи, въз основа на които се твърди, че лицето е в уязвима група и следва да бъдат отчетени специфичните му проблеми при наличие на доказателства за хроничен здравословен проблем, което не е сторено от административния орган и съда. Във връзка с това следва да бъде съобразен чл. 142, ал. 1 АПК, според който съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, но не и след това. Изключение за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания е предвидено по чл. 142, ал. 2 АПК. Посочената разпоредба, задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след издаване на административния акт, ако те имат значение за законосъобразността. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Съобразявайки нормата на чл.142, ал.2 АПК, настоящият състав намира, че от представеният амбулаторен лист 532 от 29.03.2025 г., не може да бъде направен и извод за наличието на сериозно заболяване, което да бъде квалифицирано като тежко такова. На първо място освен този амбулаторен лист не са представени други доказателства от които да се установява, че здравословният проблем е хроничен, и че е провеждано някакво лечение, преди 29.03.2025 г. Второ историята на заболяването е вписана по данни на лицето, без да се основава на друга медицинска документация. Твърденията на процесуалния представител на касатора, че се касае за "тежко хронично заболяване" не се подкрепят от вписаното в амбулаторния лист. В описанието на заболяването лаконично е посочено, че се касае за "[заличен текст]", но не и за заболяване със хроничен характер. Посочено е също така, че поради оплакванията от [заличен текст] лицето не може да пътува. От медицинският документ единствено се установява, че е извършен преглед и е поставена диагноза. Установяван е, че е предписано лечение без да е ясно какво. От амбулаторния лист не се установява обективното здравословно състояние на лицето за продължителен период от време, а и анамнезата е снета по данни на лицето. Тези обстоятелства не дават основание да бъде направен извод, че са осъществени предпоставките на чл.30а ЗУБ, както се поддържа в касационната жалба. Освен това следва да се посочи, че разпоредбата попада в размер II "Права и задължения на чужденците, търсещи закрила, по време на производството", което означава, че въвежда задължение към органите и длъжностните лица на Държавната агенция за бежанците за полагане на специална грижа към лицата, попадащи в уязвими групи. Критериите, които отличават лицата от уязвимата група обаче, не представляват основание за предоставяне на статут. Приложеното доказателство за здравословното състояние на чуждият гражданин не променят изводът, че първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение