Решение № 2473 от 8.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Й. ООД, [населено място], Община Кхелвачаури, Грузия, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 674 от 07.02.2022г. по адм. дело 1799/2021г. по описа на Административен съд София град/ АССГ/. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Намира, че съдът не е съобразил приложимите норми към конкретната фактическа установеност, като в подкрепа на тезите си развива подробни доводи. По същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Директорът на ТД Митница Бургас, чрез процесуален пълномощник, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред АССГ е образувано по оспорване на писмо с рег. 32-289869/05.10.2020г., издадено от Директора на ТД Южна морска/ сега ТД Митни, ал.2 ЗМ ца Бургас/, потвърдено с решение Р-43/32-32370/29.01.2021г. на Директора на Агенция Митници. За да се произнесе по съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима, тъй като с влязло в сила определение 19/04.01.2021г. , постановено по адм. дело 11805/2020г., този въпрос е разрешен и не може да бъде преразглеждан на основание чл. 297 ГПК вр. чл. 144 АПК. След анализ на относимите факти и обстоятелства, решаващият състав е преценил, че оспорващият не се легитимира като правоимащ да получи задържаните стоки, с оглед на което обжалваното писмо е издадено при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е недопустимо. Незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо от Директора на ТД Южна Морска представлява индивидуален административен акт, който е годен предмет на обжалване. Необосновано в тази връзка той се е позовал на определението, постановено по адм. дело 11805/2020г. по описа на АССГ, както и на нормата на чл. 297 ГПК. Същата е приложима спрямо съдебните решения, но не и спрямо определенията на друг състав от същия съд, които не обвързват и не освобождават съдията в друго съдебно производство от задължението служебно да следи за допустимостта на оспорването. В случая Директорът на ТД Южна Морска е сезиран с искане за връщане на иззети стоки, задържани на 07.01.2018г. на ГКПП Капитан Андреево, при осъществена проверка на товарен автомобил. Задържането е за нарушение на чл. 233, ал.3 вр. чл. 233, ал.1 ЗМ, за което е съставен АУАН. С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. д НК, административнонаказателното производство е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН и материалите са изпратени на Окръжна прокуратура- Хасково, където е образувана пр. пр. 24/2018г. С постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Хасково от 23.03.2020г., на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК наказателното производство е прекратено, като преписката е изпратена на ТД Южна Морска за преценка относно извършването на административно нарушение и произнасяне по веществените доказателства. На 09.09.2020г. касаторът е подал заявление за връщане на задържаната стока, като с оспореното писмо административният орган го е уведомил, че не може да направи обоснован, категоричен извод, че пълномощникът на дружеството - превозвач, както и самият превозвач са собственици на стоките или че са правоимащи лица. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че изземването на процесните стоки от митническите органи е правно действие в изпълнение на правомощието им по чл. 229, ал. 1 ЗМ и част от динамичния фактически състав на административнонаказателното правоотношение. Правилата за управление и разпореждане с иззети вещи се съдържат в ЗАНН, а специалната разпоредба на чл. 229, ал. 2 ЗМ ограничава със срок съхранението им - до приключване на административнонаказателното/наказателно производство. Тези вещи, както и веществените доказателства, свързани с установяване на митническо нарушение, могат да се изземат и задържат още при констатиране на административното нарушение - арг. чл. 41 ЗАНН. Съгласно чл. 54 ЗАНН, при прекратяване на преписката, когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, иззетите вещи се връщат, освен ако притежаването им е забранено, или се заплаща равностойността им в случаите на чл. 46, ал. 4 ЗАНН. При липсата на специална уредба, приложими са правилата на чл. 111-113 НПК, по силата на препращането от чл. 84 ЗАНН. В хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, когато преписката се изпраща на прокурор, административно-наказателното производство също се прекратява. С прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, административнонаказателното производство, прекратено по-рано в хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, не се възобновява. Прокурорът обаче има правомощие, ако намери, че са налице данни за административно нарушение, да изпрати преписката на административния орган, който образува административнонаказателно производство - арг. чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Съгласно специалната норма на чл. 229, ал.2 ЗМ, до приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение. Визираната разпоредба е включена систематично в Глава тридесета на ЗМ, озаглавена "Административни наказания". Налагането им е предшествано от установяването на административни нарушения, което по аргумент от чл. 225 ЗМ се извършва по реда на ЗАНН. Той е приложим и спрямо действията по задържане на процесните стоки, предприети в изпълнение на динамичния фактически състав на административнонаказателното правоотношение. Определящо е, че при неговата реализация административнонаказващият орган не дължи издаване на индивидуален административен акт. В този аспект анализът на изявлението, обективирано в оспореното писмо сочи, че то не притежава белезите по чл. 21, ал.1 от АПК, а има единствено уведомителен характер, поради което не е годен обект на самостоятелно оспорване. В писмото не се съдържа и отказ на административния орган да се произнесе по същество на заявеното искане по чл. 197 АПК. Съгласно тази разпоредба "Изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му". За да е налице тази хипотеза следва да има изричен отказ за произнасяне по същество, както и да е отправено искане за издаване на индивидуален административен акт. В този смисъл е и трайната практика на ВАС съгласно актовете по адм. дела : 8157/2006 г., 14614/2008 г., 3355/2014 г., 1412/2015 г., 13327/2017г., 6552/2019г., 12540/2018г., 13031/2018г., 3315/2014г. и др.. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК, обуславяща допустимостта на оспорването пред АССГ, поради което жалбата, инициирала първоинстанционното производство е недопустима. Като не е съобразил това, решаващият състав е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. По аргумент от чл. 218, ал.2 АПК, за този порок на обжалвания съдебен акт касационната инстанция следи служебно, поради което не е обвързана само със заявените от касатора касационни основания. При този краен извод, направеното искане и на основание чл. 143, ал.3 АПК, в полза на ТД Митница Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 228 вр. с чл. 159, т.1 АПК и чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение