Решение № 14316 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2865/2013 г.

Решение № 14316 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2865/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Живел Агро" ООД, гр. Добрич, чрез процесуаления представител адв. Светломира Желязкова, срещу Решение № 123/21.01.2013 г., постановено по адм. дело № 3374/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение към ЕАД № 10BG002007Н0001146/30.12.2010 г. от 15.08.2012 г. на началника на Митническо бюро - Добрич, с което е увеличена декларираната митническа стойност по ЕАД № 10BG002007Н0001146/30.12.2010 г. със сумата 6731.97 лв., в резултат на което са определени за досъбиране мито в размер на 437.57 лв. и ДДС в размер на 1433.91 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е съобразил факта, че с подаването на ЕАД за допускане на свободно обръщение (внос) във Варна, стоката е придобила статут на "общностна", поради което последващо доказване на размера на транспорта, осъществен на територията на страната, не е необходимо. Навежда довода, че не е задължен да посочва в декларация за стойността на стоката - D. V. 1. разходите за вътрешен транспорт, след като условието на доставката е CFA, респ. - "франко превозвача" и не включва транспортни разходи в стойността на стоката. Намира, че съдът неправилно е тълкувал посочените текстове от Сборник с текстове по митническа стойност на Коментара на Митническия кодекс и необосновано се е позовал на неприложимия чл. 164 от Регламент № 2913/92. В тези насоки излага подробни съобръжения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение и постанови друго, по съществото на спора, с което отмени оспорения административен акт на митническия орган за промяна на декларираната митническа стойност и определените за досъбиране публични задължения. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митническо бюро - Добрич, чрез процесуален представител с писмено становище оспорва същата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че като подадена от активно процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК касационната жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество. От фактическа страна административният съд е установил, че "Живел Агро" ООД е вносител на 126 600 кг тор Карбамид, марка Б, от Узбекистан при режим "едновременно допускане за свободно обращение за крайна употреба". Стоката, предмет на вноса е транспортирана в седем вагона, заявена е с посочената по-горе ЕАД, като условието на доставката е "FCA". Вносителят "Живел Агро" ООД е сключил спедиционен договор с "Дискордия" АД, като в декларацията си дружеството - вносител е посочило, че стоката е транспортирана с железопът транспорт, като в клетка 31 като стойност на транспорта фигурира сумата от 18 084.40 лв. съобразно проформа фактура № 0320000717-2/14.12.2010 г. за осъществен от "Дискордия" АД международен железопътен транспорт на два вагона карбамид. След извършена проверка по чл. 78 МК и чл. 84 ЗМ е установено, че за същия транспорт "Дискордия" АД е издало фактура от 1.12.2010 г. на стойност 17105.30 щ. д. Констатирано е още, че именно тази по-висока стойност е осчетоводена от касатора, а стоката в ЕАД е декларирана със стойност 18 084.40 лв. В мотивите на съдебното решение съдът е обсъдил и кредитирал заключението по изслушаната по делото ССчЕ. Решаващият състав подробно е обсъдил извършения от митническите органи последващ контрол на декларираните от жалбоподателя данн на основание чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ, в резултат на което е достигнал до извода, че стойността на международния транспорт за седемте вагона е фактурираната от спедитора, поради което законосъобразно е увеличена митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността), според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната - действително платената или подлежаща на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с чл. 32 и чл. 33 от Регламента, вкл. и с транспортните разходи. Направен е извод в обжалваното решение, че платеното възнаграждение на спедитора от купувача при клауза на доставката "FCA" следва да се включи в митническата стойност на вносната стока, а транспортните разходи, направени след пристигане на стоката на мястото на въвеждането на митническата територия на общността - гара Варна до местоназначението им - гара Добрич не следва да се включват в митническата стойност, само доколкото са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена - чл. 33 от Митническия кодекс. Съдът е изложил мотиви и относно приложимите текстове от Коментар № 5 на Комитета за Митническия кодекс (Коментара), като е подчертал, че за да бъде удовлетворено условието даден елемент да е разграничен, то следва не само да се отправи искане чрез попълване на съответните клетки на декларация D. V. 1, но и при възможност да се установи естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. Посочил е, че в процесния случай разходите за вътрешния транспорт не са разграничени от общата сума, която е платена на спедитора и която включва неговата комисионна и разходите за международния транспорт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорът по делото се концентрира върху приложението на чл. 33, § 1, б. "а" МК, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. За да разреши същия, съдът обосновано е приел, че коментарите на Комитета по Митническия кодекс от Сборника с текстове по митническа стойност имат за цел еднакво третиране на вносителите и не могат да бъдат игнорирани. Правилно се е позовал и на коментар № 5, т. 4 от цитираното издание с препоръки до митническите органи, според която, за да се приеме, че елементът е посочен отделно, то е необходимо да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D. V. 1 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи. Това е изрично подчертано и в тълкувателно приложимите Решения на СЕС по дело С-256/07, С-354/09 и С-379/00. В т. 17 от мотивите на последното и т. 1 от диспозитива СЕО приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация, те се считат за част от цената, платена за стоката по чл. 29 МК и поради това са облагаеми. В случая, след като при подаването на процесната ЕАД и оформянето на митническия режим не са представени никакви доказателства за разходите за вътрешен транспорт и не е отправено изискуемото се искане чрез попълване на декларация D. V. 1, то обоснован и правилен е изводът на съда, че осъщественото с оспорвания административен акт увеличение на митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност е законосъобразно. Като е достигнал до него, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено за цялото производство от АС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,