Решение № 2877 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2010 г.

Решение № 2877 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - гр. София, срещу решение № 118 от 2.06.2010 г., постановено по адм. дело № 183 от 2010 г. на Административния съд - гр. Добрич, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на института на давността и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли искът и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Светла Стоянова Петрова от гр. Добрич не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е осъдена Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол - гр. София, да заплати на Светла Петрова от гр. Добрич сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие извършени незаконни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в агенцията при осъществяването на възложената им административна дейност, вследствие на които ищцата е била лишена от правото на собственост върху общо 250 инвестиционни бона за участие в масовата приватизация, ведно със законните лихви върху посочената сума, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност, и са направени обосновани и законосъобразни изводи. Настоящата инстанция споделя констатацията, че служителите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, като не са процедирали по закон и не са осъществили необходимия административен контрол, са извършили незаконни действия, довели до увреждане на ищцата, изразяващо се в лишаването й от правото на собственост върху инвестиционните бонове, с които е могла да участва в масовата приватизация. При съобразяване с целите на приватизационния процес правилно е прието, че настъпилата вреда се съизмерва с нормативно определената стойност на ИБ по наминал, която съгласно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове и съответстващото му заключение на СИЕ възлиза общо на сумата 250 лева. Без да оспорва казаното дотук, касационният жалбоподател поддържа, че претенцията е неоснователна, тъй като е погасена по давност. Доводите му в тази насока са неоснователни. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, към която препраща § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е регламентирано, че с изтичането на петгодишния давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а в чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. След като вземането за обезщетение става изискуемо от момента на влизането в сила на решението, с което се признава незаконността на фактическите действия и бездействия, от които произтичат вредите, съдът правилно е приел, че в конкретния случай петгодишната погасителна давност не е изтекла. По изложените съображения и след като при служебната проверка се установи, че решението е валидно и допустимо, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,