Решение № 179 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2011 г.

Решение № 179 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: едната от Министерството на правосъдието срещу решение № 370 от 21.12.2010 г., постановено по адм. дело № 564 от 2009 г. от Административния съд - Стара Загора, в частта му, с която министерството е осъдено да заплати на Митко Георгиев Харакчиев за четири от предявените девет иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ общо сумата от 7800 лв.; втората касационна жалба е от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу същото решение в частта му, с която дирекцията е осъдена да заплати за два от общо предявените девет иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ общо сумата от 400 лева. И двете жалби са подадени чрез Стефка Тенева-Стоянова - юрисконсулт при областна служба "Изпълнение на наказанията" - Стара Загора, по силата на заповед № ЛС-04-110 от 28.08.2009 г. на главния директор. С жалбите се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Митко Георгиев Харакчиев, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Счита, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и поради това следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационните жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими, а разгледани по същество - за основателни. Първоинстанционното производство е образувано по 18 обективно и субективно съединени иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от по 50 000 лв., всеки един от тях срещу Министерството на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С решението в обжалваната му част Старозагорският административен съд е преценил исковата претенция за частично основателна и е осъдил Министерството на правосъдието да заплати на Митко Харакчиев обща сума в размер на 7800 лв. за причинени му неимуществени вреди за периода от 27.10.2004 до 01.06.2009 г. ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - обща сума в размер на 400 лв. за причинени му неимуществени вреди за периода от 01.06 до 26.10.2009 г. ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Отхвърлил е претенцията в останалата й част. Приел е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, причинени му от бездействие на ответника и на негови служители, изразяващи се в неосигуряване на необходимите хигиенно-битови условия в затвора, неосигуряване на полагащите се безплатно дрехи, обувни и спални принадлежности и регулярната им подмяна, неосигуряване на условия за поддържане на добра физическа форма, неосигуряване на престой на открито при неблагоприятни условия и компенсирането му в други дни. Тези неимуществени вреди се изразявали в значителни неудобства и неприятни усещания, ежедневни притеснения, страхови и негативни преживявания. Решението в частта, с която искът е отхвърлен, е било обжалвано, но поради неотстраняване на нередовности в дадения от съда срок по касационната жалба производството по нея е било прекратено с определение № 8931 от 21.06.2011 г. и е влязло в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение в останалата му част за неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложим в производството по реда на глава единадесета от АПК на основание чл. 228, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а съгласно чл. 236, ал. 2 към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правните си изводи съдът следва да се произнесе по доводите и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. От съдържанието на решението се установява, че съдът е възприел напълно свидетелските показания на свидетелите Дечев и Колев, изтърпяващи заедно с ответника по касационната жалба наказание "лишаване от свобода", но не е обсъдил и противопоставимите им свидетелски показания на свидетелите Колев, Белчев, Байков, Николов и Найденова - служители в затворническата администрация. Двете групи гласни доказателства не са били обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Не става ясно защо е кредитирал едни от тях, а не е възприел други. Не са взети предвид и обсъдени и представените по делото множество писмени доказателства. Те също не са съпоставени с гласните такива. От процесуална страна не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, но това може да бъде направено само при спазване на изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, т. е. след като съдът обсъди доказателствата по делото и доводите на страните. При постановяването на решението съдът е нарушил и разпоредбата на чл. 202 от ГПК, според която съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Като е възприел заключението на вещите лица, без да го съпостави с останалите писмени и гласни доказателства по делото, административният съд отново е извършил нарушение на процесуалните правила. В мотивите въобще не са споменати множеството представени по делото писмени доказателства, касаещи личността и характеровите особености, както и психичното състояние и цялостното поведение на Митко Харакчиев. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по вътрешно убеждение на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. По изложените съображения решението в обжалваната му осъдителна част следва да се отмени, а по силата на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото да се върне за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,