Решение № 4158 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2022 г.

Решение № 4158 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2022 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 7098 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело № 4259/2021 г. от Административен съд София-град(АССг), с което е отменена негова заповед № 52/16.02.2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено като неоснователно и претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – А. Кацарчев чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто законни интереси са били засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон. Няма спор относно приетата за установена от съда фактическа обстановка, както и относно правилността на изводите му за постановяване на акта от компетентен орган – органа по назначението – Изпълнителният директор на ДФЗ в рамките на правомощията му по чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на ДФЗ, в предвидената в чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител(ЗДСл) форма. Спорът относно правилността на изводите на съда, че в случая не са налице посочените в заповедта фактически и правни основания за постановяването й. При безспорно установените факти, че с влязло в сила на 01.02.2021 г. съдебно решение е отменена като незаконосъобразна предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителя същият в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл се е явил в администрацията на ДФЗ и е заявил писмено желанието си да бъде възстановен на длъжността, от която е бил уволнен незаконосъобразно, обосновано и правилно в обжалваното решение е прието, че в случая са изпълнени предпоставките за възстановяването му на държавна служба. Наведените доводи, че същият не се е явил лично, физически да заеме длъжността са неоснователни. Правилно в тази насока съдът е приел, че с писмено направеното изявления в този смисъл от служителя, депозирано в администрацията при органа по назначението са изпълнени законовите предпоставки по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, при което същият е следвало да бъде възстановен на заеманата длъжност, като органът е следвало да предприеме необходимите действия по уведомяване на служителя за постановяване на такъв акт и съответно да бъдат изпълнени в срок предписаните действия по чл. 14 и чл. 123 ЗДСл. Правилно, въз основа на събраните доказателства – съдържанието на молбата и представените с нея документи съдът приема, че в случая служителят е изпълнил задълженията си предписани от закона за възстановяването му на длъжност, още повече, че този факт се оспорва от издателя на заповедта едва с касационната жалба, както и предвид факта, че в администрацията на ДФЗ е имало въведен пропускателен режим, в който обаче няма правила за допускане на възстановен служител, който към момента на подаване на молбата за възстановяване и преди издаване на заповед по чл. 122 ЗДСЛ се явява външен посетител и е извън неговата воля, възможността физически да присъства в сградата на администрацията. При това следва да бъде посочено, че съгласно чл. 170 АПК в тежест на издателя на заповедта е било представянето на доказателства, че служителят не е изпълнил предписаното от закона активно поведение. В конкретния случай именно служителят е представил доказателства, от които безсъмнено се установява, че са били изпълнени цитираните законови изисквания. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно. Същото е и обосновано - съдът е постановил решението си след пълното изясняване на релевантните за спора факти, събирайки необходимите доказателства, които са обсъдени подробно, а направените изводи са изцяло базирани върху тях, като са изложени подробно и аргументирано. При извършената проверка настоящият състав не констатира допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а наведените в тази насока доводи са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и като съобрази, че направеното искане за прекомерност на размера на договорения и заплатен от ответника по касация хонорар за един адвокат е неоснователно, администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящето производство деловодни разноски в размер на 700 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение