Решение № 8706 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Стефанов, от гр. София, срещу решение 2189 от 24.04.2020 г., постановено по адм. дело 113/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на стойност 20 000 лв. за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, резултат на твърдени от него незаконосъобразни действия и бездействия на служители от 04 РУ - СДВР. С основния иск са съединени искове за лихви от датата на нарушението 09.01.2014г. и разноските в производството. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди СДВР да заплати на М. Стефанов претендираната сума в пълен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. Стефанов се явява лично и с адв. Янкова, поддържа касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Представя в срок и допълнително писмено становище с подробно развити в него доводи за основателност на касационната жалба, съответно - за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответната страна, СДВР, редовно призована, депозира писмен отговор на касационната жалба, представлява се в съдебно заседание, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за предявена от надлежна страна, за която подлежащото на касационно оспорване съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град /АССГ/ е отхвърлил изцяло предявения от М. Стефанов срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на стойност 20 000 лв. за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, резултат на твърдени от него незаконосъобразни действия и бездействия на служители от 04 РУ - СДВР. Ищецът твърди, че при 24- часовото му задържане на 9.1.2014 е бил подложен на физическо насилие от страна на служители от 04 РУ- СДВР. Отказана му е поискана от него адвокатска защита, с което са погазени човешките му права и достойнство. Твърди, че очилата му били смачкани и без едно стъкло /изпаднало при удар в лицето по време на разпита. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че ищецът на 9.1.2014 г., със заповед за задържане, издадена от полицейски орган при 04 РУ е бил задържан, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за 24 ч. Ищецът е отказал да подпише заповедта. При задържането, в 16.10 ч. е съставен протокол за обиск, в който са описани намерени вещи. На 10.1.2014 г. ищецът е бил освободен от ареста на 04 РУ, като на същата дата, при връщане на вещите собственоръчно е отбелязал, че очилата му били смачкани и без едно стъкло /изпаднало при удар в лицето по време на разпита/. На адреса на 04 РПУ е бил извикан екип поради оплаквания от страна на ищеца - лошо му е. Установени са кръвонасядания на дясното око. На 11.1.2014 г., от разследващ полицай при СДВР е изготвен протокол за освидетелстване, от удостовереното в който се установява, че е констатирано кръвонасядане в задната половина на дясната слепоочна област с червеникав цвят и размери 1,5 см. на 1 см. Изготвена е и съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че ищецът е съобщил, че на 9.1.2014 г. е бил бит от три момчета, които го удряли с юмруци по главата и с ритници по тялото. Дадено е заключение, че установените травматични увреждания могат да бъдат причинени по описания начин. По отношение на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление, но с постановление от 05.8.2014 г. образуваното наказателно производство е било прекратено. Прието е, че от събраните доказателства не се установяват данни за извършено от ищеца престъпление. Съдът е приел, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че твърденията на ищеца са доказани по несъмнен начин. След подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, АССГ е отхвърлил изцяло предявения като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при пълно и цялостно изясняване на относимите факти, при съобразяване с приетите по делото доказателства, в съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано. Правилно съдът е заключил, че не се установява наличието на твърдените незаконосъобразни фактически действия от страна на служителите на 04 РУ на СДВР, довели до твърдените вреди за ищеца. Видно от събраните по делото доказателства, Стефанов е бил задържан с нарочна заповед по чл.63, ал.1 от ЗМВР за срок от 24 часа, като по делото липсват данни или твърдения тази заповед да е била обжалвана в срок, поради което е влязла в сила. Не са доказани нито една от предпоставките за основателност на предявения иск, включително извършването на действия, представляващи полицейско насилие, както и претърпяването от страна на ищеца на описаните неимуществени вреди. Видно от събраните по делото писмени доказателства, още с връчването на заповедта за задържане Стефанов е бил уведомен, че има право на адвокатска защита. Макар да не е подписал лично протоколът за обиск същият не е бил оспорен по съответния ред пред първоинстанционния съд. Твърденията на ищеца, че за периода на задържането му е искал предоставяне на адвокатска защита и преглед от лекар, но въпреки това, такива не са му предоставени, не се доказват. По делото е приложен фиш за спешна медицинска помощ, оказана на ищеца на 10.1.204г. Не е поискано от ищеца /настоящ касатор/ събирането на други доказателства свидетелски показания или медицински експертизи. Не е направено оспорване по предвидения в ГПК ред на писмените документи. Отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, поради което в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажирането й - отменен като незаконосъобразен по съответния ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод извършване на административна дейност, реално настъпила вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички, кумулативно изискуеми елементи от състава на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поради това АССГ правилно е отхвърлил изцяло предявения основен и акцесорни искове като неоснователни. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно,допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,