Решение № 10471 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5129/2025 г.

ВАСВторо отделение28.10.2025 г.докладчик Румен Йосифов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 370 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело 258/2024 г. по описа на Административен съд Перник.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, подадена чрез пълномощника юрисконсулт А. Зотев, срещу решение 370 от 28.02.2025 г., постановено по адм. дело 258/2024 г. по описа на Административен съд Перник. Касационният жалбоподател навеждат доводи на неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът и административният орган не са установили периода и датата на извършеното нарушение. Заявява, че незабавното премахване на строежа ще доведе до преустановяване на подаването на електрическа енергия към ползвателите. Позовава се на чл. 148, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), който счита, че дава по изключение срок за обработване на строителните книжа, необходими за узаконяването на обекта. Твърди, че не целият строеж представлява ново трасе, а част от изградената въздушна мрежа попада в сервитута на старата мрежа за ниско напрежение (НН). Заявява, че съгласно заключението на вещото лице не се касае за изцяло нови стоманобетонови стълбове и нова въздушна мрежа. Навежда съображения, че не е налице строеж от трета категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т. 3 ЗУТ, а е осъществен текущ ремонт на електрическото съоръжение по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж или за монтаж на съоръжение по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, който не изисква одобряване на инвестиционни проекти. Счита, че не е установено дали процесните стълбове са изградени в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план (ПУП). Намира, че неправилно е бил приложен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като конкретното електрическо съоръжение е за благоустрояване, не е налице опасност за здравето и живота на хората, а премахването му ще засегне обществения интерес и ще се прекъсне електрическото захранване на конкретни лица, които са присъединени към стопанисваната от него мрежа. Посочва, че съдът и органът е следвало да отчетат, че за осигуряване на алтернативно захранване е необходимо време за снабдяването със строителни книжа, преди фактическото изграждане на съоръжението. Иска отмяна на оспореното съдебно решение с уважаване на жалбата му срещу атакуваната заповед или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Перник, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Аврамов в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД против заповед ДК-02-ПК-1 от 29.03.2024 г., издадена от началника на РДНСК Перник, с която на основание чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, му е наредено, като извършител и възложител на строежа, да бъде премахнат незаконен строеж: Нова кабелна линия и нови шест броя стоманотръбни стълбове , изпълнени по улица от Трафопост (ТП) Митева махала от о. т. 15 до о. т. 3 и от о. т. 3 до о. т. 1 в с. Светля, общ. Ковачевци. Проверката е извършена по сигнал на кмета на Община Ковачевци, при която е установено, че строежът е изпълнен по улица - публична общинска собственост, чрез шестте стълба, всеки с приблизителна височина - 6 м., като на четири от тях били монтирани главни електромерни табла: на имотната граница на УПИ VI, кв. 3, УПИ II-10, кв. 3, УПИ III-9, кв. 3 и УПИ IX-14, кв. 2. Въздушната линия НН представлява усукан изолиран проводник със сечение 35 кв. мм. По данни на дружеството един от стълбовете е монтиран в сервитута на стара разпределителна мрежа НН, без да представи доказателства за това - извадка от специализирана карта с нанесена стълбовна мрежа, негова собственост. Строежът е извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Квалифициран е като трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатуратата на видовете строежи (Наредба 1/30.07.2003 г.) и е завършен е през месец януари 2024 г. Дружеството представило на контролните органи справка за отстранена авария, причинена от непреодолима сила през 2023 г. в с. Светля, изразяваща се в сплитане и скъсване на проводник, който бил възстановен. Не е представило доказателства за аварийно изпълнение на установения незаконен строеж, като няма уведомление до общината по чл. 195, ал. 3 ЗУТ и липсват данни за започнала процедура по чл. 148, ал. 6 ЗУТ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед, предвид категорията на строежа, е издадена от компетентен орган с делегирани правомощия от началника на ДНСК, съгласно представена заповед. Тя е постановена в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, квалифициран като мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура за електроснабдяване, съгласно § 5, т. 31 ДР ЗУТ. Категорията на строежа е приета за правилно установена от органа по посочените норми. Незаконността му е обоснована с липсата на строителни книжа. Не е прието възражението на жалбоподателя за изпълнение на строежа поради авария, тъй като от заключението на вещото лице по назначената от съда експертиза е установено, че трасето е било изместено по три от стълбовете, твърдените аварии са били през юли и ноември 2023 г., а строежът е извършен месеци по-късно - през януари 2024 г. Съдът е изследвал и търпимостта на строежа, като установил невъзможност за приложение на съответните норми, предвид времето за изпълнението му. Изложени са и мотиви за съответствие на заповедта с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, с което е отговорено на възражения на дружеството-жалбоподател в обратния смисъл. В решението е допусната очевидна фактическа грешка в сигнатурата на оспорената заповед - вместо ДК-02-ПК-1 от 29.03.2024 г. е посочен ДС-02-ПК-1 от 29.03.2024 г. Тази грешка, като подлежаща на поправка по чл. 175, ал. 1 АПК, не се отразява на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредената за премахване въздушна линия НН, представляваща усукан изолиран проводник 35 кв. мм., монтирана на шест стоманотръбни стълба по 6 м. и четири електромерни табла, безспорно представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който отговаря по вид и характер на мрежи и съоръжения като елементи от техническата инфраструктура според § 5, т. 31 ДР ЗУТ и елемент на електропреносна мрежа по определението на § 1, т. 20 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Същият е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ. Предвид твърденията на самия жалбоподател за изграждане на новата мрежа на мястото на старата, като само част от не е в сервитутната зона, извършените строително-монтажни работи не попадат в дефиницията на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и сред изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, тъй като не представлява поддържане на елементите на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 3 ЗУТ, в каквато насока са изложените в оспорването до административния съд и в касационната жалба доводи. Според заключението на вещото лице, само част от новата мрежа попада в трасето на съществуващата такава - стълбове 1, 2, 3, а съгласно скиците към констативен протокол К-80/2024-1 от 13.02.2024г. и към заключението на вещото лице стълбове 5 и 6 също са извън нея. Нормата на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ допуска да не се изисква разрешение за строеж, когато не се променя трасето на мрежата, а в случая то е било променено значително. При тези данни правилно е прието от първоинстанционния съд, че се касае за нов строеж. За неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение по реда на чл. 148 ЗУТ. В случая такова не е налице, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Следва да се има предвид, че дори при бедствени и аварийни ситуации, съгласно чл. 148, ал. 6 ЗУТ, се дължи издаване на разрешение за строеж по изключение по частични работни проекти и по време на строителството, а искане в този смисъл не е направено от страна на електроразпределителното дружество. Освен това данни за такива ситуации за релевантния период - януари 2024 г., не са установени в административното или съдебното производство. Правилно съдът приема, че времето на изпълнение на строежа изключва определянето му като търпим съгласно § 16 ПРЗУТ, § 148, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65/2003 г.) и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.). Периодът на неговото изграждане през 2024 г. е извън приложното поле на изброените разпоредби. Поради това строежът като незаконен и недопустим подлежи на премахване. Неоснователно е възражението на касатора, че след като констатираният строеж се намира в обхвата на съществуващ сервитут на въздушната електропроводна линия, то дружеството е осъществявало само ремонт на енергиен обект и изпълнява свое законово задължение за поддържането му в техническа изправност. Наличието или не на съществуващ сервитут, учреден в полза на касатора, не е относимо към законността на изградената мрежа и не освобождава жалбоподателя от задължението при извършване на ново строителство, каквото безспорно е установено в случая, да се снабди с изискуемите по ЗУТ строителни книжа, по аргумент от чл. 64, ал. 5 ЗЕ. Възражението в касационната жалба за нарушаване на принципите за съразмерност и пропорционалност по чл. 6 АПК е неоснователно. При установен незаконен строеж, който не е търпим, за административния орган не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на РДНСК в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Необходимостта от осигуряване на електрозахранване на съответни имоти, не съставляват основание да се приеме, че е налице нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Като е достигнал до заключение за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,