Решение № 4663 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2026 г.

ВАСЧетвърто отделение28.04.2026 г.докладчик Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 802 от 22.01.2026 г., постановено от Административен съд – Пловдив, по адм.д. № 2584/2025 г. ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Община Перущица направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 895 /осемстотин деветдесет и пет/ евро, при равностойност от 1750,47 /хиляда седемстотин и петдесет лева и четиридесет и седем стотинки/ лева, в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез упълномощен старши юрисконсулт М. Пелтекова, против решение № 802 от 22.01.2026 г., постановено от Административен съд – Пловдив, по адм.д. № 2584/2025 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е тълкувал понятието „известност“ по смисъла на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП единствено като наличие на конкретно, фактическо знание за бъдеща обществена поръчка, обвързано с датата на публикуване на обявление или стартиране на процедура, което тълкуване не намира опора в закона и противоречи на неговата цел. Изразява становище, че обективният стандарт, регламентиран в чл. 21 ЗОП е бил подменен със субективен и формален критерий, което води до неправилно приложение на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 ЗОП. Според жалбоподателя първостепенният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност всички относими доказателства по делото, включително представените от самия жалбоподател Списъци на планирани, в процес на провеждане и проведени обществени поръчки, независимо от източника на финансиране, за календарните години 2021, 2022 и 2023. В тази връзка поддържа, че последните имат съществено значение за спора, защото от тях се извежда обективна предвидимост на необходимостта от консултантски услуги, свързани с подготовка, изпълнение и отчитане на проекти, включително през 2023 г., което изключва приложението на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП. Касаторът счита, че съдът е изолирал анализа си единствено до конкретния договор от 2023 г. на стойност 3 000 лева, без да отчете, че изводът за незаконосъобразно разделяне на поръчки се основава не на единичен договор, а на съвкупност от сходни обществени поръчки за консултантски услуги, възлагани в рамките на сходен период и с еднаква икономическа и функционална цел. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба и да се остави в сила оспореното решение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ като законосъобразен акт. Алтернативно е направено искане за връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С молба от 07.04.2026 г. по съществото на спора е заявено искане за присъждане на направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции, както и разноски за държавна такса, и се прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - Община Перущица оспорва касационната жалба в подаден от кмета писмен отговор. В проведеното съдебно заседание общината се представлява от упълномощен адвокат С. Клисурска, която пледира за оставяне жалбата без уважение и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 802 от 22.01.2026 г. е отменено решение № 03-РД/3614/17.09.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което не е съгласувана обществена поръчка, проведена на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП с предмет договор № РД-13-346 от 09.12.2022 г. за предоставяне на консултантски услуги във връзка с подготовка и подаване на проектно предложение: „Възстановяване и рехабилитация на уличната мрежа на град Перущица“ по процедура чрез подбор на проектни предложения за кандидатстване № BG06RDNP001-7.017-Улици“, с избран изпълнител „2МС Консултинг“ ЕООД, на стойност 14 800 лева без ДДС, по административен договор № BG06RDNP001-7.017-0022-C01от 23.12.2024 г., сключен между ДФЗ и Община Перущица с УРН 417834, и е наложена финансова корекция в размер на 100 % от стойността на договора за възлагане на обществената поръчка; Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на Община Перущица сумата от 955,30 евро /деветстотин петдесет и пет евро и тридесет евроцента/ разноски. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Пловдив е приел, че атакувания акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата по чл. 59, ал. 2 АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ писмена форма, като в него се съдържат фактически и правни основания, с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е счел, че са спазени регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер, но оспореното решение е материално незаконосъобразно, тъй като административният орган неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 21, ал. 15 във връзка с чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП. Според решаващия съдебен състав, макар административният орган да е приел, че възложителят Община Перущица е сключил и други четири договора за консултантски услуги с идентичен или сходен предмет, не е извършено посочване на дейностите, включени в предмета на тези договори и не е направен никакъв анализ кои от тези дейности счита за сходни и защо. Обсъдено е, че единствено във връзка с възражението на Община Перущица в процесното решение лаконично е посочено, че обществените поръчка с предмет: подготовка и подаване на проектно предложение и предмет: управление и отчитане на проект, представляват консултантски услуги с идентичен предмет, като потенциалните изпълнители на тези услуги са икономически субекти, специализирани както в дейности за подготовка, така и в управлението на проекти, финансирани но европейски и национални програми. При това, според съда, една страна са коментирани само две от посочените пет обществени поръчки в обжалваното решение, а от друга страна не е посочено въз основа на кои конкретно предвидени дейности в тези пет договора, заедно с процесния, поотделно и в съвкупното им разглеждане, се установява сходство, за да се приеме, че е налице незаконосъобразно разделяне на поръчката на части. Първостепенният съд е изложил подробни съображения досежно наличието на обективния елемент от фактическият състав на посочената от административния орган нередност по т. 2 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности - възложени са две или повече поръчки в рамките на 12 месеца. Преценил е обаче, че макар административният орган да е приел, че за посочените в решението общо пет обществени поръчки общата прогнозна стойност надвишава прага по чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, никъде не се сочи датата на която счита, че за бенефициера е било налице знание за необходимостта от провеждане на въпросната обществена поръчка и посочената в решението обществена поръчка, за която е сключен договор № 67/20.03.2023 г. Според съда обществената поръчка, за която органът твърди, че е със сходен или идентичен предмет и следва да бъде включена при изчисляване на общата прогнозна стойност и съобразена от бенефициера при възлагане на процесната поръчка, е възложена чрез директно договаряне след 18.11.2022 г., като обявата за прием на проектни предложения е публикувана на 14.02.2023 г., а договорът за възлагане на консултантската услуга чрез директно възлагане е сключен на 20.03.2023 г. При съобразяване доказателствата по делото, на 18.11.2022 г. /датата на сключване на договора за процесната обществена поръчка чрез директно възлагане/, Община Перущица не е била наясно с необходимостта от провеждане на обществена поръчка, за която е сключен договор на 20.03.2023 г. Поради това съдът е приел, че в конкретния случай необходимостта от провеждането на процедура на събиране на оферти с обява не е била известна на възложителя към момента, в който е възложена процесната обществена поръчка, следователно попада в изключението по чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП, не се смята за разделяне на възлагането и съответно не нарушава забраната по чл. 21, ал. 15 ЗОП. Решаващият съдебен състав е съобразил данните от представените от жалбоподателя списъци за планирани, в процес на провеждане и проведени обществени поръчки и е преценил, че към датата на възлагане на процесната поръчка, съответно за периода от 12 месеца преди датата на възлагане /18.11.2021 г. - 18.11.2022 г./, има проведени четири обществени поръчки, като общата прогнозна стойност на възложените обществени поръчки с идентичен или сходен предмет е 28 833,00 лв. без ДДС. т.е под прага определен в чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП /в приложимата редакция/. При тези фактически установявания и изложеното от правна страна, административният съд е приел, че констатацията на управляващия орган за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП /в приложимата редакция/, съставляващо нередност по т. 2, б. „а“ на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, е неправилна, следователно не е установен елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Отделно от това съдът е посочил, че в оспорения акт не са изложени и мотиви и относно наличието на причинно - следствена връзка между твърдяното нарушение и нанасянето на вреда; не се установява от управляващия орган, нито се твърди начисляването на неправомерен разход в бюджета на ЕС; не става ясно какви са значителните финансови последици от твърдяната нередност в контекста на Регламент/ЕС/1303/2013 г. на ЕП и на Съвета. По тези решаващи мотиви, първостепенният съд е приел, че финансовата корекция е била наложена неправилно и следва да се отмени. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните обстоятелства и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в случая точно е констатирано, че Община Перущица е бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по административен договор № BG06RDNP001-7.017-0022-C01 по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони BG06RDN Р001 -7.017. В изпълнение на сключения договор е обявена обществена поръчка с предмет „Консултантски услуги във връзка с подготовка и подаване на проектно предложение: „Възстановяване и рехабилитация на уличната мрежа на град Перущица“ по процедура чрез подбор на проектни предложения за кандидатстване № BG06RDNP001-7.017-Улици“. По делото е безспорно установено, че производството по налагане на финансова корекция е открито с писмо с рег. № BG06RDNP001-7.017-0022-M002 от 20.09.2024 г. на ДФЗ, във връзка с осъществен последващ контрол на обществената поръчка. В хода на административното производство и на основание чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ, органът е предоставил възможност на бенефициента за писмени възражения, депозирани с рег. № BG06RDNP001-7.017- 0022-М002 от 20.09.2024 г., които са били обсъдени и са приети за неоснователни по изложените в оспорения акт съображения. С обжалваното решение 03-РД/3614 от 17.09.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ не е съгласувана обществена поръчка, проведена на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП с предмет: договор за предоставяне на консултантски услуги № РД-13-346 от 09.12.2022 г. „Консултантски услуги във връзка с подготовка и подаване на проектно предложение: „Възстановяване и рехабилитация на уличната мрежа на град Перущица“ по процедура чрез подбор на проектни предложения за кандидатстване № BG06RDNP001-7.017 - Улици“ с избран изпълнител: „2МС КОНСУЛТИНГ“ ЕООД на стойност 14800 лв. без ДДС, по Административен договор № BGO6RDNPOO1-7.O17-OO22-CO1 от 23.12.2024 г., сключен между ДФЗ и Община Перущица с УРН 417834 /т. I/; на основание чл. 5, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 15 ЗОП /редакция от 05.08.2022 г./, при което възложителят е разделил обществена поръчка на части и е приложил ред за възлагане по Договор № 200 от 18.11.2022 г. /с изпълнител „2МС КОНСУЛТИНГ“ ЕООД/ на по-ниска стойност - по чл. 20, ал. 4, т. 3 - директно възлагане от ЗОП, вместо по чл. 20, ал. 3, т. 2 - събиране на оферти с обява от ЗОП /редакция от 05.08.2022 г./, е наложена финансова корекция в размер на 100 % от стойността на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на: 14800 лева без ДДС /т. II/. Административният орган е приел, че съгласно представения Списък на планирани, в процес на провеждане и проведени обществени поръчки, независимо от източника на финансиране за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., възложителят е сключил и други договори с идентичен или сходен предмет, а именно: Консултантски услуги във връзка с подготовка и подаване на проектно предложения за кандидатстване „Празник народолюбието в град Перущица“ - Договор № 47/16.03.2022 г., на стойност 2 000,00 лв. без ДДС; Консултантска услуга, свързана с изпълнението и отчитане дейностите по проект „Празник на родолюбието в град Перущица“ - Договор №52/01.04.2022г., на стойност 708,00 лв. без ДДС; Предоставяне на консултантска услуга във връзка с управление и отчитане на проект „Рехабилитация на улична мрежа в град Перущица“ - Договор № 135/04.08.2022 г., на стойност 11325,00 лв. без ДДС; Консултантска услуга, за подготовка и подаване на проектното предложение „Изграждане на клуб на пенсионера в гр. Перущица", по процедура чрез подбор на проектни предложения №BG06RDNP001 -19.614 МИГ Перущица – Родопи от мярка 7.2 „Инвестиции в създаване, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР за периода 2014-2020 г. от Стратегията за водено от общностите местно развитие на МИГ Перущица - Родопи - Договор № 67/20.03.2023 г., на стойност 3000,00 лв. без ДДС. Обосновано първостепенният съд е преценил, че в оспореното решение не се съдържа достатъчна обосновка, че две от петте поръчки са с идентичен предмет като консултантски услуги, не е извършен анализ на всички договори и конкретните им дейности, като неправомерно е изведено сходство само от наименованията им и не е мотивирал извод за незаконосъобразно разделяне на поръчката. Обстоятелството, че наименованията на дейностите по договорите са близки по формулировка, не може само по себе си да свидетелства за действително сходство на предмета, респективно да сочи на допуснато нарушение на чл. 21, ал. 15 ЗОП. За да се направи такъв извод, административният орган следва да изложи конкретни и обосновани мотиви в подкрепа на твърденията си, каквито в случая не са налице. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът е тълкувал понятието „известност“ по смисъла на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП единствено като наличие на конкретно, фактическо знание за бъдеща обществена поръчка, обвързано с датата на публикуване на обявлението или стартиране на процедурата. По делото е безспорно установено, че обявата за набиране на проектни предложения по проект № BG06RDNP001-19.614 МИГ Перущица – Родопи от мярка 7.2 „Инвестиции в създаване, подобряването или разширяването на всички видове мачка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР за периода 2014-2020 г. от Стратегията за водено от общностите местно развитие на МИГ Перущица-Родопи, е публикувана на 14.02.2023 г., а договорът за възлагане на консултантската услуга чрез директно възлагане е сключен на 20.03.2023 г. В този смисъл и с оглед доказателствата по делото, на 18.11.2022 г. /датата на сключване на договора за процесната обществена поръчка чрез директно възлагане/ Община Перущица не е била наясно с необходимостта от провеждане на обществена поръчка, за която е сключен договор на 20.03.2023 г. Известността за предстояща консултантска услуга не е налице към 18.11.2022 г. и за възложителя е било обективно невъзможно да я включи в съответния списък /графика за поръчки/. Поради това не е налице твърдяното от касатора неправилно приложение на чл. 21, ал. 15 и ал. 16 ЗОП. Не намират фактическа и правна опора доводите на касатора за липсата на относимо обсъждане на Списъците на планирани, в процес на провеждане и проведени обществени поръчки, независимо от източника на финансиране, за календарните години 2021, 2022 и 2023. Съдът е изложил подробни съображения, че към датата на възлагане на процесната поръчка, съответно за периода от 12 месеца преди датата на възлагане /18.11.2021 г. - 18.11.2022 г./, съгласно представения списък има проведени четири обществени поръчки с идентичен или сходен предмет на обща стойност от 28 833,00 лв. без ДДС. След като тези данни показват, че общата стойност не достига прага за възлагане чрез събиране на оферти с обява по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, решаващият съдебен състав правилно е преценил, че не е налице незаконосъобразно разделяне на обществените поръчки. Нормата на чл. 21, ал. 16, т. 2 ЗОП не изисква доказване на категорично знание за конкретен бъдещ договор, а оценка дали при нормално и добросъвестно планиране поръчките със сходен или идентичен предмет са били обективно предвидими в рамките на 12 месеца. Консултантските услуги по подготовка и управление на проектни предложения безспорно не са периодични възлагания, за да могат обективно да се включат като дейности в график за следващ период. Предпоставките на чл. 21, ал. 15, ал. 16, т. 2 ЗОП са кумулативни, като липсата на която и да е от тях е достатъчно основание да се приеме, че не е налице твърдяната от административния орган нередност, която да бъде отнесена към категорията нарушения, посочени в т. 2, б. „а“ - незаконосъобразно разделяне на поръчки за строителство/услуги/доставки на части.“ на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение е безспорно установено, че бенефициентът, в качеството си на възложител по смисъла на ЗОП, не е нарушил нормативните си задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 21, ал. 15 във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП, следователно не е установен елемент от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Като е отменил оспореното решение за пълен отказ за съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция, решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. Своевременно заявеното от ответника искане за присъждане направените в касационното производство разноски, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 895 евро следва да се уважи. Същото не се преценява като прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и обема на осъществената правна защита и съдействие от упълномощения процесуален представител. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

23