Решение № 11889 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15663/2013 г.

Решение № 11889 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15663/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мидос" ЕООД чрез адв. Н. Антова срещу Решение № 6034 от 07.10.2013 г. постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 4646 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2141207628/13.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, потвърден в оспорената част с Решение № 644/05.04.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП, София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на присъденото с обжалваното решение юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Манчева в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-София град е отхвърлил жалбата на "Мидос" ЕООД против ревизионен акт № 2141207628/13.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, потвърден в оспорената част с Решение № 644/05.04.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП, София. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че представените доказателства по делото с административната преписка и от жалбоподателя не доказват по несъмнен начин реалното изпълнение на процесните доставки. Посочено е, че по делото липсват каквито и да било доказателства, какви са били облигационните взаимоотношения на жалбоподателя с дружествата, извършили процесните услуги, като договори, приемо-предавателни протоколи, количествено стойностни сметки или други. Изложил е, че липсват доказателства, индивидуализиращи превозните средства, на които са извършени процесите ремонти, както и няма данни за начина на калкулиране на доставката, включващ в себе си вложени материали и труд. Няма доказателства за кои обекти се отнасят фактурираните услуги - ремонт на покрив, ремонт на хале, доставка и монтаж на ПВЦ дограма, външна изолация. Няма данни и относно услугите, извършавани с автокран, нито дали процесният доставчик е разполагал с такъв. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съдът, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към тях, не установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от "СИД 97 И-КО" ЕООД; " Ведима Трейд - 64" ЕООД; "Божила - 0705" ЕООД; "Бизнес моделс Рисърч" ЕООД; "Лари груп" ООД; "Супермакс Трейд" ЕООД; "Брикс ЕС" ЕООД; "ГБМ Груп" ЕООД; "Авел Експо" ЕООД; "АМ Инвестмънт" ЕООД и "МНД Инвестмънт" ЕООД за данъчни периоди м. 01.2010 г.; от м. 03 до м. 09.2010 г., м. 11.2010 г., м. 12.2010 г., от м. 01 до м. 09.2011 г., м. 12.2011 г., от м. 01.2012 г. до м. 04.2012 г. включително. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците (с изключение на "АМ Инвестмънт" ЕООД и "МНД Инвестмънт" ЕООД) не са открити и не са представили исканите документи. От представените документи не може да се установи как е формирана цената на всяка една доставка и какви материали и труд са вложени. Предвид на обстоятелството, че доставчиците не са открити, не е могло да се направи проверка на коректността на воденото счетоводство. Както в представените по делото договори, така и във фактурите липсват съществени елементи, от които да се направят изводи за това каква е била истинската воля на страните. Не е посочен точно как ще се извършват договорените СМР и авторемонтни дейности, дали доставчикът ще използва собствена работна ръка или ще наеме работници, само за изпълнение на поръчката. За нито един от доставчиците не са ангажирани доказателства за това, че е разполагал със съответния технически и технологичен ресурс за осъществяването на посочените строителни, авторемонтни дейности и услугите, извършвани с автокран. Не са представени доказателства, от които да може да се направи заключение как е формирана цената на извършените услуги. Като допълнение следва да се изложи, че в процесните фактури не е посочено визираните услуги по кои договори са извършени, както и какъв е точно вида на извършените услуги. Същите не са специфицирани по количество и обем, т. е. не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Не са посочени данни за вида на плащането - авансово, частично, междинно или окончателно. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез съпътстващи фактурите документи или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния РА, така и в хода на обжалването му. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В свое Решение от 08.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по-силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. Не са представени никакви доказателства за установяване вида и обема на фактурираните строителни работи, авторемонтни дейности и услугите, извършени с автокран, местонахождението на обекта, в който са извършвани, липсва количествено-стойностна сметка на вложени материали и труд, данни за собствени или наети машини, данни за броя на работниците и тяхното възнаграждение, липсват актове за отчитане на извършените работи и на вложения труд. Приходният орган е стигнал до извода, че тези фактури не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че доставчиците нямат капацитета да извършат възложената работа, поради което тези фактури не документират реални доставки на строителни услуги. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените от жалбоподателя договори по делото, не опровергават тези изводи. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В този смисъл съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, както и на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Разноски: Не следва да се уважава възражението на "Мидос" ЕООД за прекомерност на присъденото с обжалваното решение юрисконсултско възнаграждение, тъй като то е изчислено на базата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. предпоследно от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,