Решение № 36 от 4.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 521/2010 г.

Решение № 36 от 4.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 521/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на чнд № 192/2009 г. на Б. окръжен съд, отмяна на постановеното по това дело определение от 30.ХI.2009 г. и връщане делото на функционално компетентния Б. районен съд за ново разглеждане.

В искането се твърди, че при постановяването на определението са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, тъй като

• производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, приключило с оспорваното определение, неправилно е било образувано в окръжния, вместо в районния съд - Б., компетентен по правилото на чл. 39, ал. 1 НПК;

• налице е било влязло в сила определение от 26.VI.2001 г. по чнд № 402/2001 г. на Б. районен съд, с което е било определено общо наказание за същите престъпления и по същите дела, предмет и на атакуваното определение в противоречие с т. р. 3 - 2009 г., ОСНК;

• са извършени неправилни приспадания като изтърпяни на части от общо наказание;

• неправилно и преди да бъде дадено решение по § 90 ЗИДНК /обн., ДВ, бр. 92 от 27.IХ.2002 г./ е приложен ЗА, в какъвто смисъл е р. 290 - 2009 г. на второ н. о.

В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа искането, с чиято основателност са съгласни както осъденият А. О. А., така и служебният му защитник.

Искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С определението, чиято отмяна се иска, Б. окръжен съд, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е определил на А. О.. А. общо наказание от 15 години лишаване от свобода измежду наказанията, наложени на А. с присъдите по нохд № 150/1997 г. на Б. окръжен съд /в сила от 23.ХII.1997 г./, нохд № 229/1999 г. на същия съд /в сила от 4.ХII.1999 г./, нохд № 321/2000 г. също на този съд /в сила от 24.ХII.2000 г./ и с одобреното от Б. районен съд споразумение по нохд № 709/2000 г. /в сила от 17.ХI.2000 г./.

Това определение е постановено при наличието на две съществени процесуални нарушения. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 39, ал. 1 НПК /т. р. 14-87 г., ОСНК, т. 1/, тъй като последно е влязло в сила одобреното от Бургаския районен съд по нохд № 709/2000 г. споразумение с последиците на влязла в сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/ и този съд е бил компетентен да определи общо наказание, ако са били налице предпоставките за това. Такива обаче не са били налице и това следва от чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, също нарушен. От приложените към искането за възобновяване заверени фотокопия на протоколно определение от 26.VI. 2001 г. по чнд № 402/2001 г. на Бургаския районен съд и определение № 261 от 6.ХII. 2001 г. по вчнд № 359/2001 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определението по чнд № 402/2001 г., се вижда, че районният съд, в производство по чл. 304, ал. 1, т. 1 НПК /сега чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК/, е определил на А. общо наказание измежду наказанията, наложени му с присъдите и определението по същите дела, които и сега са били поставени на вниманието на окръжния съд. Бургаският окръжен съд е разполагал с информация за влязлото в сила определение по чнд № 402/2001 г./цитирал го е в мотивната част на определението си макар да не е посочил номерата на първоинстанционното и въззивното дело/, при което е следвало да не образува наказателното производство, респ. да прекрати вече образуваното такова.

Дотук казаното налага възобновяване на наказателното производство, предмет на чнд № 192/2009 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по това дело определение от 30.ХI. 2009 г., в която част искането на Главния прокурор е основателно. Неоснователно се иска, обаче, с оглед недопустимостта на повторно произнасяне по същите въпроси, решени с влязъл в сила съдебен акт - определението по чнд № 402/2001 г. - делото да се връща за ново разглеждане, вместо производството по него да се прекрати по вече изложените съображения. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение