Решение № 3540 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2017 г.

Решение № 3540 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на В. А. Р., чрез адвокат Динкова, и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", гр. С., чрез процесуалния и представител юрисконсулт Рашева, против решение № 220/03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 957/2016 г. по описа на Административен съд П.. Касационната жалба на В. А. Р., по съществото си е частна жалба, тъй като е насочена против решението в частта му, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане исковата му молба за обезщетяване на причинени му от незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди, както и за присъждане на лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане. Излага доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в тази част, като се постанови друго по съществото на спора, като се уважи предявеният иск изцяло. Претендира разноски по делото. Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", гр. С., обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на В. Р. обезщетение за причинени имуществени вреди и лихви върху нето, с доводи за неговата недопустимост и неправилност, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и закона, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обезсилване на решението в тази му част като недопустимо, алтернативно връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Рузманов и за неоснователност на тази на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Касационната и частната жалби са подадени в срок, от надлежни страни, за които решението в обжалваната му от всяка от тях част е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на В. Р. против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /ГД "ПБЗН"/ гр. С., с която е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменена с влязло в сила съдебно решение заповед на директора на ГД "ПБЗН", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Имуществените вреди основава като дължимо му се поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, но неплатено парично обезщетение, а неимуществените като преживяно притеснение, страх, депресия, безсъние, накърнено лично достойнство и чувство на непълноценност. Съдът е дал възможност на страните да ангажират доказателства по делото, като след събирането на посочените такива е изяснил фактическата обстановка по делото. С обжалваното решение административният съд е осъдил ГД "ПБЗН" да заплати на Рузманов сума в размер на 5980.80 лева, представляваща обезщетение за времето от 18.08.2014 г. до 18.02.2015 г., през която не е заемал държавна служба поради прекратяване на служебното му правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане, мораторна лихва върху обезщетението в размер от 440 лева, както и разноски по делото. Отхвърлил е предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и лихва върху него в останалата им част до претендираните размери като неоснователни. Прието е от съда, че са налице предпоставките на чл. 237 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - незаконно прекратено служебно правоотношение и оставане на ищеца без работа за период от 6 месеца поради и след незаконосъобразното прекратяване на служебно правоотношение. Размера на дължимата се лихва е определен от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Предявеният иск за обезщетяване на причинени от отменената заповед на директора на ГД "ПБЗН", с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" неимуществени вреди, с обжалваното решение /с характер на определение в тази му част/ е оставен без разглеждане като недопустим. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗМВР не предвижда самостоятелно обезщетяване на причинени от отменения акт неимуществени вреди. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта му, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима исковата молба относно претенцията за обезщетяване на причинени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразен административен акт. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател ГД "ПБЗН" за недопустимост на решението в частта му, с която са уважени предявените срещу дирекцията обективно съединени искове за обезщетяване на причинени на ищеца имуществени вреди и лихва върху претендираното обезщетение, тъй като делото е неподведомствено на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетяване за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Според чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица се разглежда по реда на тази глава - Г. единадесета, Производства за обезщетения. Предявеният от ищеца иск в случая се основава на отменен по съдебен ред акт, заповед за прекратяване на служебно правоотношение, при което правилно същият е приет за допустим от първоинстанционния съд. В специалния закон - ЗМВР не е уредена подсъдността на споровете за обезщетяване на вредите, причинени от незаконно прекратяване на служебното правоотношение, следователно същият подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК. Искът е предявен и срещу надлежният ответник по чл. 205 АПК. По така изложените съображения основателна се явява касационната жалба на Рузманов против решението в частта му, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане исковата молба, с претенция за присъждане на неимуществени вреди, произтичащи от същия отменен акт. В случая е предявен иск за обезщетяване на твърдяни за причинени от отменен като незаконосъобразен акт неимуществени вреди. Същият е допустим за разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК при изведените в исковата молба обстоятелства. Исковата молба отговаря на законовите изисквания, предявеният иск е насочен срещу ответник по чл. 205 АПК. Разпоредбата на чл. 237 ЗМВР, на която се е основал първоинстанционният съд, за да прекрати производството по делото в тази му част е относима към основателността, а не към допустимостта на предявения иск, съответно соченото от ищеца правно основание не е задължително за съда. Следва да се отбележи, че процесуално недопустим може да е предявеният иск, а не и исковата молба, както е прието в обжалваното решение. Връщането на исковата молба е процесуална последица от ненадлежно предявеният иск. Правилно е прието с обжалваното решение, че дължимото се на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди произтича от разпоредбата на чл. 237 ЗМВР, като дължимия се размер е определен по начина, посочен в чл. 239 ЗМВР. Съобразно размера на уважения иск за причинени имуществени вреди правилно е определена и дължимата се сума по акцесорните искове, произтичащи от забавеното плащане на дължимата се сума. Твърдяното пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция, че задължението е пратено, не е доказано в хода на развилото се съдебно производство. По изложените съображения, решението на Административен съд П. като неправилно в частта му, с която е прекратено производството по делото следва да бъде отменено, като в тази му част делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата му обжалвана част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва на жалбоподателя Рузманов да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1000 лева, възнаграждение за един адвокат пред настоящата инстанция, съгласно договор за правна помощ от 05.02.2018 г. В хода на съдебното производство е предявена претенция за присъждане на разноски, представен е списък по чл. 80 ГПК, реалното им извършване е установено с договор за правна помощ от 05.02.2018 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235 АПК, Върховният административен съд, трето отделение