Решение № 8587 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4689/2018 г.

Решение № 8587 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4689/2018 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Експериментална база-Държавно предприятие" към Института по земеделие – Шумен, /с ново наименование "Научно звено – Експериментална база" към Институт по земеделие – Шумен/, представлявано от К. Сланев срещу решение № 13/30.01.2018 г., постановено по адм. дело № 280/2017 г. по описа на Административен съд – Шумен, в частта в която са определени задължения в размер на 87 194. 71 лв. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се навеждат следните доводи: 1. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение на същия съд с което е отменен акт за прихващане или възстановяване № 13-00-5/23.03.2015 г., и не е отчел, че органа при издаване на оспорения АУЗД е направил прихващане с сумата по отмененото АПВ, но по отношение на недължими задължения и е следвало това да извърши съда, като е приел, че задължения за периода 2012-2016 г., по отношение сметосъбиране и сметоизвозване не се дължат; 2. Твърди се, че оспореният частично съдебен акт не е съобразен със заключението на в. л. по ССЕ, което е посочило, че за 2013 г. е налице начислена неправилно сума в размер на 13 495. 35 лв., за имот пар. № 2004646969019; сочи се, че услугата "опесъчаване и снегопочистване" не е извършвана по отношение на посочения по-горе имот и е следвало неправилно начислената сума да се приспадне от общото задължение; 3. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви по основните им възражения срещу обжалвания акт, а именно, че липсват мотиви в акта, относно начина, по който са определени задълженията за съответните периоди по години и по недвижими имоти, а по отношение имот, находящ се в кв. "Макак" се сочи и, че за този имот не е предоставяна услугата "поддържане чистотата на територията"; твърди се, че съдът не е изложил и мотиви по възражението им, че жалбоподателят е част от структурата на Селскостопанска академия – второстепенен разпоредител с бюджета и, че основната им дейност е експериментална работа, както и, че процесните имоти са предоставени за осъществяване на функциите на базата и тези имоти имат характера на публична държавна собственост и по силата на чл. 24 от ЗМДТ следва да се освободи от заплащане на местни данъци и такси. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго такова с което да се отмени изцяло обжалвания АУЗД. Претендират се разноските пред касационната инстанция. Ответната страна – Началник отдел "МДиТБО" при община Шумен, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди се, че Административен съд Шумен правилно и законосъобразно е отменил частично оспорвания АУЗД. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е констатирал дължимост на такса за почистване на територията и за поддържане на депо за отпадъци. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното: С обжалваното решение АС - Шумен е отхвърлил частично жалбата на "Експериментална база-Държавно предприятие" към Института по земеделие – Шумен, /с ново наименование "Научно звено – Експериментална база" към Институт по земеделие – Шумен/, срещу АУЗД № 002422/05.05.2017 г., на старши инспектор в отдел "Местни данъци и ТБО" при Община Шумен, потвърден с решение № 92-00-366/19.05.2017 г., на началник отдел "Местни данъци и ТБО" при община Шумен, в частта за определени задължения за ТБО за периода 2012-2016 г. в размер на 87 194. 71 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че предмет на оспорване е АУЗД № 002422/05.05.2017 г., относно определените в същия задължения само за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и депо за периода 2012-2016 г. При така очертания предмет на спора, съдът е счел по същество, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите и е надлежно проверен от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Направен е извод, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съда акта за установяване на задължения и потвърждаващото го решение са мотивирани от правна и фактическа страна и са материално законосъобразни. Съдът е приел, че поради неоспорване на задължения в размер на 63 653. 46 лв., представляващи начисления за ТБО по компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образувания в общината за процесния период, с оглед заключението на ССЕ и представените доказателства за извършване на дейности по опесъчаване, снегопочистване, ръчно почистване на наноси от пътна настилка и др. тази сума е дължима. Произнесъл се е само по отношение извършването на почистване по отношение имот № 200464696019, като е приел, че по отношение на този имот макар и да е подадена декларация по чл. 20 а от наредбата, то тя освобождава само от заплащане на такси свързани със сметосъбиране и сметоизвозване, но не и от такса "поддържане чистотата на територии за обществено ползване" и е приел, че тази такса правилно е начислена. По отношение начислената такса "третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации" е прието, че тъй като община Шумен ползва депо за обезвреждане на отпадъци и че тази такса не е обвързана с конкретно реализиране на такива, то тя се дължи от жалбоподателя. Решението в частта, с която жалбата на "Експериментална база-Държавно предприятие" към Института по земеделие – Шумен, /с ново наименование "Научно звено – Експериментална база" към Институт по земеделие – Шумен е отхвърлена, е неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ гласи, че таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. В чл. 64 е посочено кой дължи заплащане на таксата за битови отпадъци – тя се дължи от лицата по чл. 11 от ЗМДТ за имотите на територията на общината. От своя страна в чл. 11 от ЗМДТ е посочено, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти т. е. тези лица са задължени да заплащат такса за битови отпадъци за притежанието на недвижими имоти в границите на общината при наличие на положителни предпоставки за това – при реалност на извършвани от общината услуги по чл. 62 от ЗМДТ и липсата на отрицателни такива. В закона обаче, законодателят е посочил, че данъчни задължения може и да не се заплащат, ако имота попада в хипотезата на чл. 24 от ЗМДТ. Касационният жалбоподател при подаване на жалбата пред Административен съд Шумен се е позовал на тази норма, като е твърдял, че имотите са публична държавна собственост и за тях не се дължат данъци, като това негово твърдение не е било обсъдено от първоинстанционния съд. Неизясняването на този релевантен за спора въпрос опорочават възприетите от съда правни изводи във връзка с прилагането на материалния закон. Следвало е съда да изложи мотиви предвид наведените твърдения, като извърши преценка на събраните доказателства във връзка с приложение нормата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ, и задължи жалбоподателят да представи доказателства на какво основание ползва имота и има ли данни, че жалбоподателят е освободен от заплащане на данък и от там да изведе изводи относно приложимостта на посочената правна норма. От друга страна във връзка с касационните си основания е представено и доказателство именно касаещо факта, че процесните обложени с данък имоти са държавна собственост. Това писмено доказателство съдържа фактически обстоятелства, които са от значение за решаването на делото и касаят установяването дължимостта на определените с акта задължения и не е било обсъдено от първоинстанционния съд. По силата на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. При решаването на делото това доказателство е било представено и се намира в административната преписка, но не е обсъдено от първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Необсъждането на възраженията и доводите на страните, в настоящия случай на възражението относно статута на обложените имоти, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на пръвоинстанционното решение и е основание за отмяна по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Като не е изложил мотиви относно направено възражение, че имотите са държавна собственост и спрямо тях не се дължи заплащане на данъци и такси, първоинстанционния съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът дължи проверка на обжалвания пред него административен акт на всички посочени от жалбоподателят възражения, касаещи както допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, така и тези свързани с правилното приложение на материалния закон. Наведеното възражение относно статута на недвижимите имоти за които са определени задължения по ЗМДТ има касателство за правилното приложение на материалните норми, относно следва ли имотите да се облагат или не, като се има предвид техния статут. Пропускът на съдът да се произнесе по въпроса относно статута на имотите, а от там и дължимостта на начислените задължения е съществен, тъй като рефлектира върху правилността на постановения с първоинстанционното решение правен резултат. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва конкретно да обсъди представените в настоящото производство писмени доказателства - акт за държавна собственост № ****** г., заедно с останалите доказателства по делото и доводите на страните и въз основа на това да направи обоснован извод относно дължимостта на определените с акта задължения и правилността на обжалвания акт, както и да установи за кои имоти е начислен ДНИ за 2016 г., именно във връзка с твърдението, че те са освободени по чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗДС и във връзка с представения акт за собственост, в който е посочено ПМС № 270/2000 г. и писмо от 04.02.2000 г., на министъра на земеделието и горите. Неоснователен е довода на касатора, че съдът не е визирал неправилност на извършеното прихващане от административния орган на сума по отменен АПВ със задължения за ТБО за 2012 г. Безспорно се установява, че е налице отменен АПВ № 13-00-5/23.03.2015 г., с който е отказано на касатора възстановяване на ТБО за 2010 г. в размер на 9 784. 56 лв. главница и съответни лихви. Безспорно е, от заключението на СИЕ, че е извършено прихващане от страна на община Шумен на тези задължения с такива за 2012 г. Довода на касатора, че това прихващане е незаконосъобразно е неоснователен. Административен съд Шумен е отменил задължения за ТБО за 2012 г., но само по отношение на единия от компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване. По отношение на останалите два компонента - третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината определените с акта задължения не са отменени. В тази връзка и превид заключението на в. л., кога и по какъв начин е прихваната сумата преди издаване на оспорения акт, както и като се вземе в предвид писмения отговор на административния орган, че сумата е прихваната две години преди издаване на АУЗД, съдът следва да изложи мотиви в тази насока т. е. дали правилно административния орган е извършил прихващане със сумата по отменено АПВ, а от там и като инстанция по съществото на спора да посочи точния размер на задълженията за 2012 г. Неоснователен е довода в касационната жалба, че решението на съда не е било съобразено със заключението на ССЕ по отношение сума в размер на 13 495. 35 лв., начислено задължение за поддържане на чистотата в териториите само по отношение на имот с пар. № 200464696019. Правилни са изводите на съда, че макар и да е подадена декларация по чл. 20а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен, то тези декларации освобождават заплащането на таксата по отношение на имотите, но само за сметосъбиране и сметоизвозване. Установено е безспорно, че на територията на община Шумен съществува депо за обезвреждане на битови отпадъци, а така също се установява безспорно, че имотите на жалбоподателя попадат в границите на районите, определени със заповед на кмета. Таксата за третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и тази за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не би се дължала само и единствено ако, този вид услуги не са били реално извършвани и то не по отношение на имотите на жалбоподателя, а ако не са били предоставяни на територията на община Шумен. От събраните обаче доказателства се установява обратното и правилно Административен съд Шумен в съдебният си акт е посочил, че тези такси се дължат. Ирелевантно за дължимостта на таксата за битови отпадъци по двата компонента посочени в чл. 62, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ е, че имота се намира извън регулационните граници на населеното място, ако той попада в районите определени със заповед на кмета на общината, което се установява безспорно, както и, че на територията на община Шумен през процесните периоди е съществувало депо за обезвреждане на битови отпадъци. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Следователно когато има такива - такса се дължи. За имота, който се намират извън регулационните граници на града съдът правилно е приел, че се дължи само такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. По отношение на този имот, находящ се в м. "Макак" е следвало съдът да установи обаче, дали реално се извършва услугата почистване на териториите за обществено ползване, предвид твърдението, че имота се намира извън регулация и свидетелските показания., както и да извърши проверка на наведените доводи т. е. първо да се установи дали процесния имот попада извън регулация, граничи ли с територии за обществено ползване и реално извършвана ли е услугата почистване на териториите за обществено ползване по отношение на този имот. След установяване на тези факт, съдът следва да определи и задължението по отношение на имота в м. "Макак" за процесните периоди. Неоснователен е и довода, че липсват мотиви в оспорения акт, за начина по който са определени сумите за съответните такси по периоди. Макар в оспорвания акт ТБО да е изчислен, като обща стойност, без да се посочват задълженията по отделно за всеки един компонент включен в ТБО, доколкото размера на всяка една от услугите за ТБО е регламентиран в съответните решения на общински съвет Шумен, не е налице задължение за изричното им посочване в АУЗД, като условие за неговата законосъобразност. Касае се за задължения, чийто размер се изчислява въз основа на декларирани от задълженото лице данни, като същевременно административният орган се е позовал на подадените от касатора декларации, на заповедите за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, решенията на Общински съвет-гр. Шумен, с които е определен размерът на ТБО, на Наредба за администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Шумен, както и на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Шумен, в която е определен размера на ДНИ и ТБО. Поради това не съществува пречка въз основа на посочената в АУЗ такса в общ размер, да се определят конкретните стойности на всяка една от услугите, включени в ТБО. Съдът не е обсъдил и дължимостта на таксата за третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации по отношение на имота в който се твърди, че се отглеждат животни, като не е обсъдил представените договори за изхвърляне на ветеринарно-медицински отпадъци, ккато и, че не се генерират битови такива т. е. съдът не е изложил мотиви дали изхвърляните при отглеждането на животни в процесния имот отпадъци се обезвреждат и изхвърлят по специален начин или за тях се прилагат общите начини за третиране и обезвреждане, като тези изводи имат значение при определяне дължимостта или недължимостта на таксата касаеща компонента третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации. С оглед установяването на тези факти, съдът следва да определи и размера на съответното задължение. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за събиране на посочените по-горе доказателства и произнасяне по всички основания, визирани в чл. 146 АПК. При този изход на спора по същество в касационната му фаза първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени при повторното разглеждане на делото от административния съд съобразно крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение