Решение № 11172 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, предявено от Е. З. Б., чрез процесуален представител, за отмяна на Решение 9258/26.07.2024г., постановено по адм. дело 2650/2024г. на Върховния административен съд, състав на осмо отделение, с което е отменено Решение 445/16.01.2024г., постановено по адм. дело 9559/2022г. на Административен съд София - град (АССГ), в частта в която е бил отменен съответния оспорен РА и е отхвърлена жалбата на настоящия искател срещу същия акт Р-22002221000180-091-001/04.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта в която на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на Е. Б. за задължения на ТХ Русалка Холидейз ЕООД за разликата над 509 083.40лв. до 729 541.84лв. и съответната лихва за забава. В искането са изложени твърдения за наличие на нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната основание по чл. 239, т. 1 АПК, а именно: 12бр. договори за прехвърляне правото на собственост върху посоченото и описано художествено произведение на изкуството различни видове картини. Посочено е, че договорите са сключени в периода 2017г. 2018г., като купувач е ТХ Русалка Холидейз ЕООД, представлявано от Е. Б.. В искането подробно се аргументира становище, че посочените документи съставляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК относно факти, които били твърдени в хода на производството, доказани са само с гласни доказателства, като изрично в съдебното решение на ВАС е посочено, че следва факта на възстановяване на служебните аванси в касата на дружеството, с които са придобити активи художествени произведения, да се извърши не само чрез наличната счетоводна отчетност и гласни доказателства, но с писмени такива за придобиването им, за авторите на тези произведения и за тяхната автентичност. Твърди се, че искателят не е имал възможност да представи посочените документи в хода на редовното производство, тъй като последните са били иззети от органите на прокуратурата по воденото срещу Е. Б. досъдебно производство. Тези доказателства са били върнати на 03.02.2025г. с приемо-предавателен протокол на искателката. Твърди се, че това са новооткрити доказателства, тъй като страната не е знаела за съществуването им по независещи от нея причини, въпреки полагането на дължимата грижа по попълване на делото с всички относими факти и доказателства. По подробно изложените в искането съображения се моли отмяната на решението на тричленния състав на Върховния административен съд и връщане на делото на друг съдебен състав на ВАС за съобразяване с тези новооткрити доказателства. Претендират се разноски. Ответникът по искането за отмяна директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва искането по съображения изложени в писмени бележки. Моли за отхвърляне на искането за отмяна и присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 4 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита срещу неправилни съдебни решения. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК, които не се тълкуват разширително. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът, чиято отмяна се иска, подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай се твърдят нови писмени доказателства, като според константната практика на ВАС тези нови писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по време на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Приложените към искането за отмяна 12бр. договори за придобиване на художествени произведения картини не представляват нови писмени доказателства. На първо място това не са новооткрити доказателства, както твърди искателят, тъй като видно от съдържанието на договорите, последните са били подписани от Е. Б., като представляващ дружеството ТХ Русалка Холидейз ЕООД т.е. както към датата на сключване на договорите - периода 2017г. 2018г., така и към датата на провеждане на с.з. при оспорване на процесния РА, искателката е знаела за тяхното съществуване, тъй като е страна по тях. На второ място липсват каквито и да са извършени процесуални действия от страна на искателката при водене на производството за оспорване на РА Р-22002221000180-091-001/04.03.2022г., за снабдяване с посочените по-горе писмени доказателства 12бр. договори. Тезата, че те са били иззети като веществени доказателства за нуждите на воденото ДП 16/2023г. на НСлС, не означава, че същите не са могли да бъдат изискани /макар и в преписи/ от съответния разследващ орган, за прилагане към доказателствения материал по съдебното производство, касаещо оспорване на посочения по-горе РА. Видно от приложеното адм. дело 9559/2022г. на АССГ, процесуалния представител на искателката не е предприел никакви процесуални действия в тази насока т.е. непопълването на делото с доказателства относно начина на разходване на възстановени служебни аванси закупуване на художествени произведения, се дължи изцяло на процесуалното бездействие на искателката, да се снабди с тези подписани от нея договори по време на разглеждане на делото в инстанционното производство. При проявяване на дължимата грижа и процесуална активност Е. Б. е разполагала с възможността да поиска и приобщи сега представените документи в хода на редовното производство, за установяване на фактите, за които дружеството настоява, че тези документи са от значение. Пасивността на страната в тази насока е непреодолима по реда на отмяната, доколкото непълнотата на доказателствата по нейна вина не е основание по смисъла на чл. 239, т. 1 6 АПК. Производството за отмяна е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или пропуск на страните. Тя не е способ за коригиране на пасивност или други по характера си пропускания на страната относно действия, които е било възможно да извърши в хода на редовното производство, но не са били извършени от нея по причини, за които тя отговаря. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното от Е. Б. основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 АПК и предявеното искане следва да се отхвърли като неоснователно на това основание. С оглед правните изводи на настоящия състав за неоснователност на искането за отмяна, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена в представеното по делото писмено становище от процесуалния представител на ответника, се явява основателна. Искателката следва да бъде осъдена да заплати на НАП сума в размер на 1000лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство по отмяна, на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004г., за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия