Решение № 17425 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2013 г.

Решение № 17425 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефчо Любенов Динолов от гр. Плевен, чрез пълномощника адв. Георги Крумов Илиев, против решение № 2687/22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1406/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с която е отхвърлена жалбата му против експертно решение /ЕР/ № 0855 от заседание № 122 от 24.11.2011 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. В касационната жалба се излагат съображения, от които може да се направи извод, че се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено ЕР на НЕЛК. Жалбата се поддържа и от пълномощника Роза Динолова - съпруга на касатора, по съображения, изложени в писмена молба, наречена възражение от 27.08.2013 г. и в съдебно заседание, както и в писмени бележки на адв. Георги Илиев от 3.10.2013 г. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия - гр. София, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор на пълномощника юрисконсулт Васил Александров. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Стефчо Любенов Динолов против ЕР № 0855 от заседание № 122 от 24.11.2011 г. на НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК за белодробни заболявания при СМБАЛИФЗ "Д-р Трейман" ЕООД - гр. Велико Търново № 1350 от заседание № 134 от 19.09.2011 г., в частта по определения процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ и с което се определя ТНР в размер на 86 %. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК законосъобразно е определен процента ТНР за всяко от констатираните заболявания на жалбоподателя Стефчо Динолов, както и общия процент ТНР. Съдът е обосновал извода си със заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото, като е обсъдил направените от жалбоподателя възражения. Изложил е, че за бъбречното заболяване е определен максималния процент по част /ч./ 9, раздел /р./ ХIХ, точка /т./ 2.2.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, както и за бъбречната недостатъчност по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2; относно сърдечно-съдовото заболяване - артериална хипертония III степен по ч. 4, р. VI, т. 3 процентната увреда е определена колкото за прицелния орган, в случая за бъбречните заболявания; правилно е определен процента ТНР и за белодробните заболявания по ч. 6, р. IV, т. 2. Във връзка с оплакването на жалбоподателя, че неправилно не му е определена чужда помощ, съдът е посочил, че съгласно чл. 68, ал. 1 НМЕ потребността от чужда помощ се преценява само при ТНР над 90 %, а жалбоподателят има ТНР под посочения процент. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 1350 от заседание № 134 от 19.09.2011 г. на ТЕЛК за белодробни заболявания - Велико Търново при СБАЛПФЗ "Д-р Трейман" ЕООД на Стефчо Любенов Динолов е определена 56% трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - камък в бъбрека и в уретера, като са определени 50% ТНР за заболяване по ч. 9, р. ХIХ, т. 2.2.1 и 30% ТНР по ч. 6, р. IV, т. 1. Това решение е обжалвано от Стефчо Динолов пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред Административния съд - ЕР № 0855 от заседание № 122 от 24.11.2011 г. С ЕР на НЕЛК, при пълно преосвидетелстване на лицето, решението на ТЕЛК е отменено, прието е водещо заболяване трайна бъбречна недостатъчност, като е пределен нов процент ТНР - 86 %, решението е потвърдено по останалите поводи. В заключителната част на мотивите на експертното решение на НЕЛК е прието накратко следното: 1. НЕЛК - вътрешни болести - за хронична бъбречна недостатъчност - I ст. у лице с единствен бъбрек при стойност на креатинин - 193 микромола/л и предшестваща дългогодишна подагра, с ехографски данни за малокалибрена литиаза на десен бъбрек и еднократна уроинфекция след проведеното оперативно лечение се следват 60% ТНР по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2 от НМЕ /2010 г.; 2. НЕЛК белодробни болести - за бронхиална астма - персистираща, леко към средно тежко протичане, ХДН 0-I ст. - 40% ТНР по ч. 6, р. IV, т. 2 НМЕ; 3. НЕЛК ССЗ /сърдечно съдови заболявания/ - за артериална хипертония III стадий, умерена степен, сърдечна форма и т. н. - 60% ТНР по ч. 4, р. VI, т. 3, във връзка с ч. 4, р. I, т. 3 НМЕ; 4. НЕЛК хирургични болести - за състояние след уретеро и пиелолитотомия; диастаза в лява лумбална област - 30% ТНР по ч. 8, р. VIII, т. 1 НМЕ. Определен е краен процент ТНР - 86%, в това число 20% по р. III от Методиката за приложение на отправните точки. В заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза на вещите лица доц. д-р Мария Демирова - пулмолог, д-р Красимир Стойчев - кардиолог и д-р Красимира Атанасова - нефролог, изслушано по делото, е дадено заключение в следния смисъл: за сърдечно-съдово заболяване - по ч. 4, р. VI, т. 3, във връзка с ч. 4, р. I, т. 3 - 60%; за белодробно заболяване - 40% ТНР по ч. 6, р. IV, т. 2 и предвид заключението на д-р Атанасова с диагноза ХБН /вероятно се има предвид хронична бъбречна недостатъчност/, умерена - 55% ТНР и по ч. 9, р. ХIХ, т. 2.2.1 - загуба и отпадане на бъбрек при увреден един бъбрек с уроинфекция - 50% ТНР. Вещите лица са дали заключение, че общият процент ТНР към датата на ЕР на НЕЛК - 24.11.2011 г., е 89%. По делото е приложено отделно заключение на вещото лице д-р. Красимира Атанасова, на което се позовава заключението на комплексната експертиза /л. 289/, в което вещото лице посочва, че от 2011 г. болният е с хронична бъбречна недостатъчност I ст. бъбречно каменна болест на единствен десен бъбрек, артериална хипертония ИБС; вещото лице е посочило още, че /се следват/ по част девета, раздел ХIХ, т. 2.2.1 - загуба или отпадане на единия бъбрек при увреден единствен бъбрек рецидивиращи уроинфекции, нефролитиаза, при възрастни - 50%; по част девета, р. ХIХ, т. 5.2 - хронична бъбречна недостатъчност в умерена степен - серумен креатинин от референтни стойности до 400 микромола/л, общо състояние леко увредено - 55%. В мотивите на първоинстанционното решение съдът е посочил, че възприема изводите на комплексната съдебно-медицинска експертиза, включително и в частта относно установените бъбречни заболявания и определения от вещите лица процент ТНР за тези заболявания - 50% по ч. 9, р. ХIХ, т. 2.2.1 и 55% по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2. Наред с това съдът е приел, че предвид заключението на комплексната експертиза общият процент ТНР на жалбоподателя е около 89%. Посочил е в мотивите, че и вещите лица определят съответните проценти ТНР, така както са определени в оспореното ЕР на НЕЛК. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, свързани със събирането и преценката на доказателства, както и при необоснованост, тъй като направените от съда фактически изводи не съответстват на събраните доказателства, в резултат на което е невъзможна преценката относно правилното приложение на материалния закон. Този извод се налага поради следното: При съпоставката между констатациите и определените проценти ТНР, от една страна - в ЕР на НЕЛК, а от друга - в заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, се установява, че са дадени заключения в един и същи смисъл относно белодробното заболяване - 40% ТНР по ч. 6, р. IV, т. 2 НМЕ, както и относно сърдечно-съдовото заболяване - по ч. 4, р. VI, т. 3, във връзка с ч. 4, р. I, т. 3 НМЕ - 60%. В този смисъл и предвид липсата на конкретни оплаквания на жалбоподателя по оценката на ТНР за тези заболявания, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд обосновано е приел ЕР на НЕЛК за законосъобразно в тези части. Относно бъбречните заболявания съществува съществено разминаване в оценката в ЕР на НЕЛК и в оценката на вещите лица, а първоинстанционният съд неправилно е приел обратното. Така, в ЕР на НЕЛК са определени 60% ТНР по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2, а вещите лица по съдебната експертиза са определили 50% по ч. 9, р. ХIХ, т. 2.2.1 и 55% по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2. Както се посочи по-горе, съдът е посочил в мотивите на решението, че възприема изводите на вещите лица, но не е извършил преизчисления на общия процент на ТНР съобразно това. Настоящият състав намира, че делото е останало неизяснено относно процента ТНР за бъбречните заболявания на Стефчо Динолов. В тази връзка следва да се отбележи, че в ЕР на ТЕЛК, което е отменено с оспореното пред съда ЕР на НЕЛК е определена 50% ТНР по ч. 9, р. ХIХ, т. 2.2.1. Това заболяване, респективно основанието за определяне на процент ТНР по тази отправна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността - "Отправни точки за оценка на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти", не са обсъдени изобщо в ЕР на НЕЛК, като нито са потвърдени, нито са изключени изрично. Вместо това, с ЕР на НЕЛК за бъбречните заболявания е определена 60% ТНР по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2. По делото е останал неизяснен въпросът дали се следва процент ТНР и по двете отправни точки, така както е посочено от вещите лица по комплексната експертиза, тъй като в заключението липсва обосновка по този въпрос, не са дадени разяснения и при разпита на вещите лица в съдебно заседание. Съдът е възприел изводите на вещите лица безкритично, без да ги съпостави и обсъди с ЕР на НЕЛК, което, освен административен акт, несъмнено представлява и експертно медицинско заключение. Въпросът по кои отправни точки от глава девета на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 на НМЕ - "Болести на бъбреците и на пикочните пътища" се следва процент ТНР за заболяванията на жалбоподателя, несъмнено изисква специални познания от областта на медицината, с каквито по общо правило съдът не разполага и следва да ги изясни с помощта на вещи лица, съгласно чл. 195 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. При даденото в случая заключение и предвид съдържанието на ЕР на НЕЛК в частта относно бъбречните заболявания на Стефчо Динолов, първоинстанционният състав на съда е следвало да изясни с допълнителни въпроси към вещите лица или с назначаване на допълнителна или разширена експертиза, което има правомощието да стори и служебно съгласно чл. 171, ал. 2 АПК, въпросът дали за констатираните при Стефчо Динолов заболявания на бъбреците следва да се определят едновременно процент ТНР по ч. 9, р. ХIХ, т. 2.2.1 и по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2., или приложението на едната отправна точка изключва приложението на другата и евентуално, в този случай - при каква зависимост, т. е. дали и за кое от заболяванията /по т. 2.2.1 или по т. 5.2/ следва да се определи процент ТНР. Отговорът на тези въпроси е от съществено значение за определяне на крайния процент ТНР, което от своя страна има решаващо значение за въпроса дали НЕЛК следва да преценява необходимостта на жалбоподателя от чужда помощ съгласно чл. 63, ал. 1 НМЕ, с което е свързано основното му оплакване както пред първата, така и пред настоящата инстанция. В заключението на комплексната експертиза не е обсъждано хирургичното заболяване на жалбоподателя, за което в ЕР на НЕЛК е определена 30% ТНР по - по ч. 8, р. VIII, т. 1 НМЕ. Може да се приеме, че такава задача и не е поставяна на вещите лица, тъй като съдът, след като е включил в състава на експертизата вещи лица със съответните специалности /вътрешни болести - нефрология, белодробни болести, сърдечно-съдови заболявания/ е поставил задача да се определи процента ТНР за всяко отделно заболяване, както и за всички заболявания общо, съобразно областите, в които вещите лица са специалисти. Специалист по хирургични болести не е включен в състав на експертиза и вероятно затова хирургичното заболяване не е обсъждано от вещите лица. Независимо от това, заболяването е констатирано от НЕЛК и за него са определени 30% ТНР, поради което при изчислението относно общия процент ТНР съдът е следвало да вземе предвид и тези проценти. Съгласно т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕ, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в Отправните точки за оценка на ТНР е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на ТНР се определя, като за основа се взема най-високия процент по съответната отправна точка, и ако той не е 100%, към него се прибавя от 10 до 20% от сбора на процентите на останалите увреждания; прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. При приложението на тази разпоредба с ЕР на НЕЛК е определена обща оценка на ТНР на Стефчо Динолов 86%, която е получена като към най-високия процент по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2 - 60% са прибавени 20% от сбора от процентите за останалите заболявания /60% по ч. 4, р. VI, т. 3, вр. ч. 4, р. I, т. 3 + 40% по ч. 6, р. IV, т. 2 + 30 % по ч. 8, р. VIII, т. 1/, или 60+20%х130=86%. Вещите лица са определили обща оценка на ТНР 89%, които се получават при следните изчисления /предвид процентите ТНР за заболяванията на лицето, определени в експертизата/: към най-високия процент, който е 60% по ч. 4, р. VI, т. 3, вр. ч. 4, р. I, т. 3, са прибавени 20% от сбора от процентите за останалите заболявания /50% по ч. 9, р. ХIХ, т. 2.2.1 + 55% по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2. + 40% по ч. 6, р. IV, т. 2/, или 60+20%х145=89%. Както се посочи по-горе, при това изчисление не е участвал опредения процент по ч. 8, р. VIII, т. 1, който е 30%. Съдът е възприел определения общ процент ТНР от вещите лица, без да обсъди хирургичното заболяване и съответно - да изложи мотиви защо не го взема предвид при изчислението. Предвид изложеното, ако се възприеме заключението на вещите лица от комплексната експертиза и се направи изчисление на ТНР на лицето, съобразно правилата на т. III от Методиката към чл. 58, ал. 3 НМЕ, то общата оценка би следвало да е 95%, получена по следния алгоритъм: към най-високия процент, който е 60% по ч. 4, р. VI, т. 3, вр. ч. 4, р. I, т. 3, се прибавят 20% от сбора от процентите за останалите заболявания /50% по ч. 9, р. ХIХ, т. 2.2.1 + 55% по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2. + 40% по ч. 6, р. IV, т. 2 + 30% по ч. 8, р. VIII, т. 1/, или 60+20%х175=95%. Както се обоснова по-горе обаче, заключението на вещите лица по комплексната експертиза не може да бъде прието, тъй като не е изяснен въпроса дали е допустимо едновременното определяне на процент ТНР по двете отправни точки от ч. 9, р. ХIХ - т. 2.2.1 и т. 5.2, както по принцип, така и предвид констатираните заболявания на Стефчо Динолов. Делото е останало неизяснено от фактическа страна и спорът не може да бъде решен от настоящата инстанция, тъй като е необходимо изслушване на заключение на вещи лица, притежаващи съответната компетентност, предвид изложените по-горе съображения. Съдебното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да постави допълнителни въпроси на вещите лица или да назначи допълнителна или разширена експертиза, която да даде заключение по въпросите относно процента ТНР за бъбречните заболявания на лицето, включително по въпроса дали следва да се определят едновременно процент ТНР по ч. 9, р. ХIХ, т. 2.2.1 и по ч. 9, р. ХIХ, т. 5.2., или приложението на едната отправна точка изключва приложението на другата и евентуално, в този случай - при каква зависимост, т. е. дали и за кое от заболяванията /по т. 2.2.1 или по т. 5.2/ следва да се определи процент в случая, както и да се даде заключение относно хирургичното заболяване на жалбоподателя, за което с ЕР на НЕЛК е определена 30%ТНР по ч. 8, р. VIII, т. 1. Въз основа на това заключение и като обсъди останалите доказателства по делото и се съобрази с Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти - приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕ, съдът следва да определи общата оценка на ТНР на Стефчо Динолов, като при това съобрази, в съответствие на общия принцип да не се влошава положението на обжалващия, че в ЕР на НЕЛК, в зависимост от общото състояние на лицето, прибавеният процент е определен в размер на 20%. В зависимост от изчисления процент на общата оценка ТНР съдът следва да прецени дали НЕЛК е следвало да обсъди въпроса относно потребността от чужда помощ съгласно чл. 63 НМЕ. Само за яснота на касационния жалбоподател следва да се отбележи, че в настоящото производство не може да бъдат обсъждани представните от пълномощника му Р. Динолова писмени доказателства с молби от 11.11.2013 г., 19.11.2013 г. и 18.12.2013 г., както и доводите изложени в молбите, тъй като доказателствата са представени, съответно доводите са направени след обявяване на делото за решаване, а естеството им не налага отмяна на хода по същество и връщане на делото за разглеждане в съдебно заседание. Следва същият да има предвид също така принципното положение, че за целите на производството по обжалване на ЕР на НЕЛК меродавно е здравословното му състояние към момента на освидетелстването пред НЕЛК, а не към настоящия момент. Наред с това, с оглед представените множество молби, становища и доказателства от пълномощниците на жалбоподателя както пред първата, така и пред настоящата инстанция, следва същите да имат предвид, че за решаването на настоящия правен спор са без значение останалите водени от жалбоподателя дела /за пенсия, наказателно дело, исково производство и т.н./, поради което не е необходимо доказателствата по тях да бъдат многократно прилагани по това дело. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение