Решение № 4766 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2010 г.

Решение № 4766 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Кметът на Община-Куклен моли да бъде отменено решение № 1054/13.07.2010 г. по адм. д. № 1046/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е обявено за нищожно съобщение от 2.06.2009 г. на Община Куклен до "БДЖ" ЕАД за такса битови отпадъци за 2009 г. в размер 11 963,63 лв и е изпратена преписката на кмета на Община Куклен за ново произнасяне като недопустимо и неправилно. Поддържа, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, производството по делото да бъде прекратено или да бъде изпратена преписката на кмета на Община Куклен за издаване на административен акт за дължимата такса битови отпадъци. Моли делото да бъде решено по същество или да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В писмена молба с характер на писмена защита моли жалбата против определената такса да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "Холдинг БДЖ" ЕАД, с предишни име"БДЖ" ЕАД, по съображения в писмен отговор моли решението като допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно съобщение от 2.06.2009 г. на Община Куклен до "БДЖ" ЕАД за такса битови отпадъци за 2009 г. в размер 11 963,63 лв и е изпратена преписката на кмета на Община Куклен за ново произнасяне. В съобщението са определени задължения по декларация имоти за 2006 г. - 2009 г. с лихви до 2.06.2009 г. по кодове, отбелязано е, че съобщението е на Община Куклен, макар, че няма подпис на съставител и печат. Не е издаден акт на кмета на общината по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ. Съдът е приел, че съобщението има характер на индивидуален административен акт по § 21, ал. 1 ЗМДТ и подлежи на съдебен контрол. Приел е също, че съобщението не съдържа посочване в какъв срок може да бъде обжалвано и пред кого. Приел е също, че ако актът не е нищожен следва да се произнесе по неговата законосъобразност. Според съда по § 21, ал. 1 ЗМДТ съобщението може да се обжалва по АПК като акт на кмета по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ. От цитирания текст съдът е направил погрения извод, че съобщението трябва да е подписано от кмета на общината. Съобщението не е подписано от никого и съдът е приел, че е нищожно като индивидуален административен акт, но независимо от това и в противоречие с приетото в мотивите по-горе е разгледал спорът и по същество като е установил нарушения на ЗМДТ. Неправилно съдът е приел, че съобщение, издадено от Община Куклен през 2009 г. е издадено на основание § 21, ал. 1 ЗМДТ в редакцията от ДВ бр. 112/2003 г., изм. Бр. 6/2004 г., който касае само определянето на такса битови отпадъци за 2004 г. Неоснователен е доводът на дружеството, че щом съобщението обхваща такса битови отпадъци за 2006 г. по § 21 ПЗР ЗИДЗМДТ от ДВ. бр. 100/2005 г. има характер на индивидуален административен акт. В § 21 в редакцията от 2005 г. е предвидено, че за 2006 г. такса битови отпадъци се изчислява от органите на НАП, които изпращат съобщения на лицата за дължимата такса битови отпадъци, но няма текст аналогичен на § 21, ал. 2 ПЗР от ДВ бр. 112/2003 г., изм. бр. 6/2004 г., който да приравнява тези съобщения на индивидуален административен акт по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ. В случая съобщението не е издадено от органите на НАП и позоваването на § 21 от ПЗР от ДВ бр. 100/2005 г. е неоснователно. Правилно съдът е приел, че компетентен да определи такса битови отпадъци по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ е кмета на общината, но след като съобщението не посочва какъв е характера на задълженията, не е издадено от кмета следваше да приеме, че не представлява индивидуален административен акт, а не да го обявява за нищожно като такъв. Съдът следваше да остави делото без разглеждане и да прекрати производството по делото, поради недопустимост на жалбата против съобщение, което не представлява индивидуален административен акт. Като е обявил съобщението за нищожно и е изпратил преписката на кмета на общината за ново произнасяне съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати 150 лв юрисконсултско възнаграждение по делото на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 209, т. 2 АПК и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,