Решение № 4239 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12143/2008 г.

Решение № 4239 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12143/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Иво Иванов Велчев от гр. Плевен, подадена срещу решение № 114/25.07.2008 г., постановено по адм. дело № 155/2008 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила и поради нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Иво Иванов Велчев от гр. Плевен, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 150/17.07.2008 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР за полицейско задържане на лице от полицай Светослав Маринов Михайлов в качеството му на полицейски орган от РПУ - Ловеч. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че на 17.07.2008 г. към 14 часа при обход на обслужвания район в землището на гр. Ловеч, в близост до с. Сливек мл. полицай Св. Михайлов при РПУ Ловеч, изпълняващ дежурство като полицейски автопатрул, на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР е издал заповед за задържане за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РПУ Ловеч на лицето Иво Иванов Велчев от гр. Плевен, за което са установени данни, че е извършило престъпление. Към административната преписка за издаване на заповедта е приложена докладна записка от мл. полицай Светослав М. Михайлов относно: "установени извършители на престъпление", писмо изх. № 400/2008 г. от 17.07.2008 г до Районна прокуратура гр. Ловеч за образуване дознание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК срещу неизвестен извършител за това, че около 14 часа на 17.07.2008 г. в землището на с. Сливек, област Ловешка, чрез използване на техническо средство са отнети от съобщителното трасе на "БТК" - АД - клон Плевен, чужди движими вещи - 41,300 кг. многожичен меден проводник, като дознанието е образувано по чл. 208, ал. 1 от НПК - съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление от общ характер след извършен оглед на местопроизшествието и приложени заповеди за полицейско задържане на лицата, участвали в групата и обект на проверка от дежурния полицейски патрул. При тези установени фактически обстоятелства по административния спор, представени от административния орган и въз основа на събраните в съдебното производство доказателства, съдът обосновано е приел за установено, че заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - задържано е лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Правният извод на съда, че осъществяването на административната принуда по отношение на задържаните лица е била необходима и е постановена въз основа на достатъчно данни, обосноваващи предположения за извършено престъпление, е обоснован и законосъобразен. Съдът законосъобразно е приел за установено, че заповедта е издадена съгласно изискванията на чл. 63, ал. 2 и ал. 3 ППЗМВР, спазена е разпоредбата на чл. 63, т. 4 ППЗМВР и разпоредбата на чл. 64 ЗМВР за правата на лицето (задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5 ЗМВР) и при издаване на заповедта не са допуснати от адм. орган съществени нарушение на административно-производствените правила. Обжалваната административна заповед се основава на действителни факти от значение за случая, като съдът е преценил и обсъдил фактите и доводите на страните, за да обоснове и мотивира постановеното съдебно решение, което е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение